Библиотеките са водещи в икономиката на знанието

Съвременната съкровищница на книгата е технологична, казва доц. Анета Дончева, председател на УС на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА)

Библиотеките са водещи в икономиката на знанието | StandartNews.com
  • Част от фондовете ще бъдат дигитализирани с 68 млн. лв. по Плана за възстановяване
  • Съвременната съкровищница на книгата е  технологична, казва доц. Анета Дончева, председател на УС на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА), в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"

* Читателите се връщат в библиотеките

* Съкровищниците на книгите се нуждаят от нови инвестиции

* Съвременният библиотекар трябва да работи и с бедни, и с богати. Заплащането му е ниско

 

- Доц. Дончева, Българската библиотечно-информационна асоциация организира XVI Национална библиотечна седмица под надслов „Инвестираме в библиотеките – инвестираме в бъдещето ни“. Какви са акцентите тази година?

- Националната библиотечна седмица е основната застъпническа кампания на нашата Асоциация. Основните акценти свързваме с нашата отговорност да бъдем граждани на ЕС, където се залага изключително много на качеството на човешките ресурси при изграждането на икономика на знанието. Тук ролята на библиотеките е изключително голяма и във всички директивни и програмни документи на Европейската комисия и Съвета на Европа тя се свързва с развитието на личността и общностите.

На библиотеките се отрежда мястото на динамични средища за информация, образование, култура, духовно развитие и социално общуване, затова библиотечният сектор в България отговорно подпомага образованието, квалификацията и личностното развитие на българските граждани с цел да повлияе върху качеството на живота им.

- Какви инициативи предвиждате в Националната библиотечна седмица?

- Искаме да обърнем внимание, че библиотеките могат да играят съществена роля за преодоляването на кризисни ситуации като последствията от COVID пандемията, защото те положиха много усилия за работа по смекчаване на вредните последици от огнището на Covid-19; войната в Украйна - български библиотеки вече работят с бежанците. Библиотеките са потенциални партньори на правителствата в изпълнение на Целите за устойчиво развитие 2030 на ООН чрез достъпа до информация, подкрепа на универсалната грамотност и опазването на културното наследство. Библиотеките предлагат услуги, нужни днес за всеки гражданин и всяка обществена група.

- Всичко това изисква много средства. Достатъчни ли са инвестициите в библиотеките?

- Естествено библиотеките се нуждаят от нови инвестиции, за да отговарят на изискванията на съвременното информационно общество. Така ние акцентираме, че вложените в библиотеките инвестиции ще се възвърнат многократно, защото те са демократични институции, достъпни и отворени за всички. Призоваваме да се инвестира в библиотеките и апелираме към законодателната, изпълнителната и местната власт да предприемат важни мерки за подобряване на състоянието на българските библиотеки като подпомогнат една нова стратегия за развитието им и реформа в библиотечната инфраструктура. В тази стратегия и реформа трябва да осигурят повече възможности на различните видове библиотеки, за да продължат да бъдат жизнени центрове за информация, образование, научни изследвания и хранилища за паметта на нацията. Така мрежата на обществените библиотеки ще може да осигури равен достъп до библиотечни услуги на всички граждани, независимо от това къде живеят, учат и работят; училищните библиотеки ще изпълнят разпоредбите на Закона за предучилищното и училищно образование по отношение на библиотечното осигуряване и библиотечно-информационното обслужване на учениците във всички училища; научните и академичните библиотеки ще могат да бъдат ефективен портал за достъп до научна информация в процеса на научноизследователската и академичната дейност.

- На 9 май в 13:00 ч. в Американския център на Столична библиотека ББИА раздава годишните си награди. В какви категории ще бъдат?

- Годишните награди на ББИА вече се превръщат в едно оспорвано състезание. Категориите са няколко-Категория „МЛАД БИБЛИОТЕКАР НА ГОДИНАТА”, Категория „БИБЛИОТЕКАР НА ГОДИНАТА”, Категория „БИБЛИОТЕКА НА ГОДИНАТА”, Категория „ПОДКРЕПА ЗА БИБЛИОТЕКИТЕ”. Имаме и награда за иновативна библиотека на името на Снежана Янева, учредена в памет на колегата и успешен председател на ББИА Снежана Янева – изключителен радетел за просперитета на българските библиотеки и внедряването на иновации в тях.

Номинирани са библиотеки и библиотекари, работещи в различните видове библиотеки- регионални, общински, читалищни, университетски, училищни. Номинирани са фирми и отделни лица, подкрепили през изминалата година библиотеките със средства, друг вид дарения, доброволен труд. Кандидатурите винаги са много добре подкрепени и аргументирани, решенията са трудни. Освен чисто професионалните качества и дейности, които оценяваме, винаги имаме пред вид и всеотдайността, ентусиазма и предаността към професията - все качества, изключително необходими, за да работиш тази работа.

- Какви качества трябва да притежава съвременният библиотекар?

- Изискванията за квалификацията на съвременния библиотекар се простират от знанията и уменията да организираш и управляващ информационните ресурси и да притежаващ изключителна цифрова грамотност до това - да работиш с хора на различни възрасти - от най-малките деца до най-възрастните; да работиш с хора с различен социален статус -  от активни граждани до хора в неравностойно положение; да работиш с различни малцинствени и маргинализирани в обществото групи; да работиш с хора - от бедни до богати, от информационно бедни до информационно богати. В същото време заплащането винаги е било и продължава да е ниско, условията на труд не са най-благоприятни, липсва или е остаряло технологичното оборудване и други такива неволи.

- Как изглежда библиотеката в дигиталния свят на бъдещето и готови ли са родните съкровищници на книгата за това предизвикателство?

- Безспорно съвременната библиотека става все по-технологична библиотека. Чрез услугите, които предлагат, библиотеките се стремят да осигуряват на гражданите правото на свободен достъп до книги, периодика и други информационни източници; дигитални колекции и други електронни ресурси; световни информационни платформи за научно знание; модерни технологии за търсене на информация, информационен обмен и комуникации; обучения по информационна и медийна грамотност, финансова грамотност и др. актуални теми ; различни културни събития; приобщаваща среда за обществени дебати и социални контакти.

За да извършват качествено и ефективно тези услуги и за да могат нашите библиотеки да работят с дневният ред на европейските библиотеки, действително се нуждаят от инвестиции, които ще им позволят да превърнат своите пространства в приобщаваща среда; да поддържат актуални колекции и повишат ефективността на библиотечното обслужване; да предлагат образователни и културни програми; да опазват чрез съвременни методи писменото културно наследство, което съхраняват; да внедряват иновации и да развиват професионалните компетентности на своите служители.

- Включени ли са библиотеките в Националния план за възстановяване и устойчивост и с какъв проект?

- Да, в Част 2.Г. Справедлива България, 2.Г.2. Социално включване. Инвестиция 7:Дигитализация на колекции на музеи, библиотеки и архиви (Приложение № П43). В  Плана се предвижда да бъде цифровизирана част от фондовете, съхранявани в музейната и библиотечна мрежа в страната, както и в БНФ, БНТ, БНР, БТА и държавните архиви – структурни звена на Държавна агенция „Архиви”. За да се осигури единен достъп на национално и европейско ниво до дигитализираното съдържание, се предвижда да се изгради и единна електронна платформа. Общият планиран ресурс е 68 милиона лева (59.5 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 8.5 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2022-2026 г.  

- Какъв ефект очаквате?

- Преди всичко голям обществен интерес към библиотеките и към обектите на културното и книжовно наследство и повишаване на осведомеността относно културното и книжовно наследство; увеличаване на  обема на дигитализирани обекти; осигуряване на достъп на гражданите до дигиталните ресурси; ползваемост на предоставените в изградените дигитални библиотеки ресурси от всички потребители в страната и чужбина; повишаване на дигиталната грамотност на  библиотекарите и гражданите. Така очакваме библиотеките да станат структурни компоненти на политиката на сближаване и да имат активна роля в осъществяването на екологичния ицифровия преход и устойчивостта. 

- Библиотеките са един от ключовите елементи в умните градове, които тепърва ще се изграждат по Новия европейски Баухаус. Достатъчно информирани ли са съкровищниците а знанието за това и как виждате ролята им в тези проекти?

- Все още малко се знае за Новия европейски Баухаус в България. Факт е, че това е предложение, свързано с реализацията на Зеления пакт и в тази инициатива всички европейски граждани са призовани да изградят заедно устойчиво и приобщаващо бъдеще. Идеята за Новия европейски Баухаус е много близко до целите за устойчиво развитие, по които вече активно се говори през последните години в българските библиотеки. Библиотеките са призовани да се включат в тези инициативи като големи средищни центрове на общността- да информират местни власти, училища и ученици, студенти и преподаватели, неправителствения сектор, създателите и пазителите на културни ценности за възможностите на тази обща европейска инициатива; да се превърнат в местата за дискусии и обсъждания за това какъв трябва да бъде новия облик на населените места на основата на традициите и новите изисквания. Библиотеките също така могат да предоставят и съхраняваните в тях уникални ресурси, свързани с местната история. Все още обаче активността в тази насока не е особено голяма и трябва да признаем, че библиотеките не са припознали своята важна роля.

- Грижат ли се кметовете по места за читалищните библиотеки?

- И да, и не. Все още са малко местата, където кметовете оказват голямо съдействие и  искрено симпатизират на библиотеките. Нека това не прозвучава като упрек, защото на много места самите общини изпитват много сериозни финансови затруднения и почти нямат реална възможност да подкрепят библиотеките. Но ако искаме да работим с дневния ред на европейската обществена библиотека, трябва да сме наясно, че на библиотеките се възлага изключително голяма роля в изпълнение на Целите за устойчиво развитие 2030 на ООН чрез достъпа до информация, подкрепа на универсалната грамотност и опазването на културното наследство и затова е необходимо общинските ръководства да имат това пред вид.

- Получават ли библиотеките помощ от държавата и в каква посока?

- Държавата е създала механизъм на финансиране на обществените библиотеки. Понастоящем обществените библиотеки се финансират според стандарта за делегираните от държавата дейности в сферата на културата с натурални и стойностни показатели. Същевременно от 2015 година има утвърден от министъра на културата Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, изготвен на базата на международните изисквания, който не се спазва. Финансирането на читалищата е също по Стандарта за делегираните от държавата дейности, но няма яснота и регламентация каква част от бюджета на читалището се разходва за библиотечни дейности, а това са най-многобройните обществени библиотеки в мрежата, които трябва да осигуряват библиотечно обслужване на местно равнище.МК финансира библиотеките и от програми, например за набавяне на нови библиотечни ресурси, за методична дейност.Нуждаят се от усъвършенстване и  механизмите за финансиране на библиотеките в образователната мрежа - университетски библиотеки и училищни библиотеки - каква част от субсидията е предназначена за библиотечно-информационното обслужване, напр. при училищните библиотеки липсва регламентация на базата на обслужвания брой ученици, показател, който е възприет в международната практика.

Естествено, че библиотеките не получават тази помощ, която ни се иска от държавата. Ограничени са средствата за набавяне на нови книги и други видове материали, материалната база не се поддържа добре и така библиотеките на много места са непривлекателни места. Техническото оборудване е остаряло и не могат да се правят търсения и да се извърша обучение, особено такива свързани с цифровата грамотност.

Но ние искаме да покажем един интелигентен и отговорен подход при искането ни за повишаване на бюджетите на библиотеките. Искаме да покажем какво работим и какво сме постигнали и така да решим къде и как да инвестираме.

- В период на поредица от кризи и на война какво чете българинът?

- Всичко, много колеги споделиха, че читателите им се връщат в библиотеките.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай