- Другари пробвали да го изкарат луд, за да го спасят от бесило, но героят сам се признал на воевода
- Неволно изпусната цигара ослепява поп Харитон
"Тоз ден обесиха Бача ви Кира -вече забравих коя бе година -другите, с него що бяха,стотина,се отърваха. Ех, то се разбира!"
Из стихотворението "Бачо Киро" на Петко Славейков
На 28 май се навършват 145 години от обесването на Бачо Киро. Личност, известна не само като участник в Априлското въстание, но и народен будител и просветен деец. Киро Петров Занев е роден в село Горни Турчета (Бяла черква) Търновско на 7 юли 1835 г. Баща му е говедар и умира когато малкият Киро е на шест години. Това принуждава детето да започне работа, за да подпомага семейството, като първоначално той също е говедар. Едновременно учи и в селското килийно училище. През 1847 г. майка му го изпраща в Батошевския манастир да се учи на четмо и писмо. По това време манастирът е известно просветителско средище. След година младежът успява да получи немалко знания и става даскал в селата Коевци и Вишовград. След две години отново се връща в Батошевския манастир, за да довърши "следването" си. Когато е на 18 години се жени, след което
има пет деца
През 1857 г. се завръща в родното си село Горни Турчета, където учителства до гибелта си. По това време заради даскалуването, въпреки младата си възраст възниква и прозвището му - Бачо. Същата година Киро предприема пътуване до Света гора, където съдбата го сблъсква с Матей Преображенски - Миткалото. Тази среща оказва голямо влияние върху житейското му израстване. От този момент нататък животът му е изцяло посветен на просвещаването на българите и националното им освобождение.През 1866 г. двамата с Миткалото отиват до Русе и оттам донасят екземпляри на Рибния буквар на Петър Берон и "Горски пътник" на Георги Раковски. Бачо Киро въвежда взаимоучителната метода и таблиците за умножение. Работи за патриотичното възпитание на младите като въвежда честването на празника на славянските просветители светите Кирил и Методий. Младият учител
пише стихове, посветени на съдбата на поробена България
и призовава към бунт и свобода. През 1869 г. основава първото селско читалище в България - "Селска любов", а на следващата година създава и първият селски читалищен театър. Издават се книги, като читателите се абонират за тях предварително и така спонсорират печатането им. Бачо Киро се включва активно и в борбата за църковна независимост, което е причината на два пъти да лежи в затвора - през 1861 година и през 1864. В началото на 70-те години на 19 век се запознава с Васил Левски. С него обикаля из страната и му помага в революционната дейност. Лично Апостола го провъзгласява за "Главния селски учител". Близък приятел е с друга видна фигура на националноосвободителните борби - Христо Иванов-Големия. През февруари 1872 г. е основан Горнотурченския частен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров. Сред основателите са Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски. В следващите години често пътува до Букурещ, където взима участие в заседанията на БРЦК. В навечерието на Априлското въстание Бачо Киро започва да "вербува" младежите от Горни Турчета за революционната кауза. Така в края на април 1876 г. след него тръгват над 100 мъже от родното му село. Той е и един от главните организатори на въстанието в Търновски революционен окръг. След вестта за началото на въстанието
Бачо Киро организира чета
и с нея се отправя към сборния пункт в село Мусина, където е сформирана по-голяма чета начело под командването на поп Харитон Халачев. На 29 април четата наброяваща над 200 въстаници пристига в Дряновския манастир "Свети Архангел Михаил", като първоначалният план е бил да се отбият за малко в светата обител, за да вземат провизии. По това време святото място отдавна вече е средище на бунтовна дейност. Още през 1871 г. Васил Левски и Матей Преображенски основават там революционен комитет. По време на подготовката на въстанието там са складирани значителни количества храна, оръжия и амуниции. След като попълнят запасите си въстаниците трябвало да продължат пътя си към Габрово, за да се обединят с дружината на Цанко Дюстабанов. Преди да напуснат обаче, въстаниците осъзнали че са обградени от турска войска и башибозук. Поп Харитон веднага организира отбраната и праща човек до Дряново да доведе тамошните въстаници, не знаейки че властите вече са осуетили дейността им. Така започва най-дългото сражение от Априлското въстание - продължило цели 9 дена. На втория ден призори подсилени от габровски подкрепления турците атакуват, но са отблъснати. На 1 май атаките започват още призори. Османците заемат позиции под скалите и откъм река Сини вир. Към обяд турците свирят отбой и призоват защитниците на манастира да се предадат.Следващият ден започнал без обичайните гърмежи и въстаниците влезли в църквата да почетат св. Борис-Михаил, който се тачел на този ден. В една от манастирските стаи поп Харитон и поп Гавраил правели фишеци за оръжията.Горнооряховският четник Тодор Генчев отишъл при тях да им донесе сведение и от уважение към войводата се опитал да скрие запалената си цигара. За нещастие я изпуснал и се възпламенил барутът в стаята. Водачът на въстаниците поп Харитон ослепял. За нов командир на четата бил избран Петър Пармаков, който единствен имал военна подготовка. На 3 май въстаниците установили че игуменът на манастира Пахомий го е напуснал, след като настойчиво убеждавал предната вечер монасите да сторят същото. Желанието му било да потърси начин да спаси светата обител от унищожение. Липсата на игумена всяла смут сред някои от въстаниците, но Бачо Киро изнесъл пламенна реч, с която повдигнал отново бойния дух. Битката продължавала, като турците докарали големи камъни от Момерините пещери, които търкаляли до стените на обителта с цел да ги повредят, но резултатът бил отрицателен.На шестия ден атаката започнала рано сутринта, като отново бил направен опит да се разрушат манастирските стени, но отново бил безуспешен.На 5 май турците получили свежи подкрепления и непрекъснато обстрелвали пространството между стаите и кладенеца, прекъсвайки достъпа на въстаниците до вода. Но, българите намерили ново решение - пълнели вода направо от реката, която минавала до манастирските стени.
Турците разполагали и дори с един топ
но той не нанесъл значителни щети. В късния следобед няколко от добрите въстаници се качили на покрива на манастира и с точна стрелба унищожили отделението, обслужващо оръдието. На осмия ден от Шумен пристигнал Фазлъ паша, бригаден генерал от османската армия, а с него и още две оръдия. Турците проводили отново пратеник с писмо, подписано от Дряновските първенци, с напътствия да се предадат и че турците нищо няма да им сторят. Въстаниците отхвърлили съвета на чорбаджиите и поискали среща с първенците и турските командири. Но, такава среща не се осъществила.На 7 май денят започнал с писмо до въстаниците от Фазлъ паша с нареждане да сложат оръжие, което било отхвърлено. Час по-късно турците предприели нова атака. Разположили още оръдия, с които обстрелвали манастира. Гюлетата им започнали да рушат стените, пламнал и пожар. През нощта командирът Пармаков събрал оцелелите, като ги разделил на групи от по 10-20 души. Всяка група трябвало да тръгне в различна посока. Ослепелият поп Харитон останал в манастира да прикрива оттеглянето с думите: "Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!". Въстаниците се простили с него, завели го до входа на манастира и тръгнали да се спасяват. Войводата загинал там с оръжие в ръка, намушкан от турски щикове.Групата на войводата Пармаков навлязла в манастирското лозе, без да подозира, че точно там е разположен турският щаб. В завързалото се сражение загинали 80 въстаници, включително и войводата им Петър Пармаков. Някои от въстаниците обаче успели да избягат. Сред тях бил и Бачо Киро, който се прибрал в родното си село. Но, след предателство бил заловен и откаран във Велико Търново, където е изправен пред извънредно съдилище.По време на процеса Бачо Киро се държи изключително достойно и не издава никого. Търновският първенец Етхем бей прави опит чрез защитника на Бачо Киро, Джовани Икономов да спаси учителя, представяйки го за луд, тъй като според турския закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Но в този момент на чист и хубав турски език великият българин изрича:
"Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им,) без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им.)Пушка на рамо турих, (Шишкане умузума тактъм,)Дряновски манастир намерих. (Дренова монастира булдум.)Правдата си да диря излязох, (Хакъм арамаа бен чиктъм,) въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм.)"
Обесен е на 28 май във Велико Търново. След Освобождението
дъщеря му пренася тленните му останки
в родното му село, вече наречено Бяла черква. От всичките въстаници, защитавали Дряновския манастир, оцеляват 47, за да разкажат на следващите поколения за героизма и жертвата на съратниците си.
Скалите отразявали гласа на поп Харитон
За Харитон Станчев Халачев няма данни за точната дата на рождението му. Знае се само че е родом от Габрово, където завършва първоначалното училище и се захваща с чехларство. През 1857 г. става послушник в Преображенския манастир, където през 1860 г. е подстриган за монах. Отец Сергий, който бил по времето на Харитон в манастира, го описва така: "Като калугер отец Харитон имаше извънредно добър, сладък и висок глас. Когато пееше в църквата, скалите отвън отразяваха гласа му. Четеше много чисто. Когато малко се намерваше празен, хващаше шишането и тръгваше из гората на лов..." След разпра с местен турски дерибей, поп Харитон отива в добруджанското село Конгас, като обгрижвал и селата Фрикацей и Долно Чамурлий. Според други изследователи на делото му, той е служил в село Капанкой. През 1875 г. по искане на духовните власти е трябвало да бъде заточен в Мъглижкия манастир, но пътьом успява да избяга. По-късно се прехвърля през Дунав в румънския град Браила, където влиза във връзка с българските революционни дейци. Известен от Гюргевския революционен комитет за готвеното въстание на 28 март 1876 г. заедно с дружина влиза в България при Свищов и по тайни пътища се отправя към Самоводене и Горна Оряховица, където работи за бъдещото въстание, като обикаля из околните села да буди народа. След преждевременното обявяване на въстанието в Търновския революционен окръг след предателство са заловени апостолите Георги Измирлиев и Иван Пандов и става ясно че няма да може да се организира търновска и горнооряховски чети. Поп Харитон научава, че северозападния край на областта с център Горни Турчета има сформирана чета от Бачо Киро и че е обявен сборен пункт в село Мусина, накъдето се отправя с отряд въстаници. По-нататък животът и смъртта му са свързани с епичната епопея на Дряновския манастир.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
