Чл.- кор. проф. д.н. Иван Александров Илиев завършва висше образование във Висшия лесотехнически институт (сега Лесотехнически университет, ЛТУ), специалност "Озеленяване" (сега Ландшафтна архитектура). От 2016 г. е ректор на ЛТУ.
Член е на Международната организация на растениевъдите, на Международната организация по градинарски науки. Специализирал е в Загребския университет (Хърватия), университета в Хирозаки (Япония), Аристотеловия университет (Гърция).
Има издадени в България и чужбина над 115 публикации, учебници, книги и справочници. Участвал е в разработването на 21 национални и международни научни, образователни и инвестиционни проекти. Научната му продукция е цитирана от автори от над 50 страни от всички континенти.
- ЛТУ подготвя специалисти за стратегически отрасли от икономиката
- Ние сме в челните места на рейтинга за професионалните направления, гордеем се с проектите на студентите ни, казва ректорът на Лесотехническия университет чл.-кор. проф. д.н. Иван Александров Илиев в специално интверю за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Илиев, в общественото пространство се появиха информации за подготвяно сливане на държавни университети. В медиите изтече и идея за създаване на общ технологичен ВУЗ. Министърът на образованието акад. Николай Денков поставял ли е този въпрос пред Вас?
- На 11.01.2022 г., по покана на акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката, беше проведена среща с ректорите на Лесотехнически университет (ЛТУ), Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" (МГУ) и Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ), на която той заяви позицията си за обединение на трите университета. И тук не става дума за създаване на "университетски мрежи" - група университети, които да развиват наука или съвместни програми за обучение на студенти, а за административно сливане на университети.
- Къде стои Лесотехническия университет по отношение на интереса на студентите и рейтинга на висшите учебни заведения?
- Лесотехническият университет стои добре по отношение на интереса на кандидат-студентите както от България, така и от чужбина по отношение на специалностите, изучавани в него.
Университетът има развита научна дейност и
заема челни места в международни класации
Нещо повече - според световната база данни Web of Science, Лесотехническият университет е с общ Н-индекс 44. Според класацията SCImago Institutions Rankings (SIR) на 4126 изследователски институции (от тях 688 университета) в света за 2022 г, Лесотехническият университет е сред 13-те български университета, включени в нея и заема 581 място.
Според AD Scientific Index (University of Forestry Sofia Rankings - AD Scientific Index 2022) университетът се нарежда на 16-то място сред висшите учебни заведения в България.
В Лесотехническия университет се издават 5 научни списания, 4 от които са международни, а 2 (едното от тях с Impact Factor) от тях са реферирани от Web of Science и SCOPUS. според рейтинговата система ЛТУ заема челни места сред университетите в България.
- Какво е мнението на ректорите на другите два университети, които присъстваха на срещата с министъра?
- Заедно с ректорите на останалите два университета (МГУ и ХТМУ) споделихме с Министър Денков, че не разбираме какви са мотивите, каква цел се преследва и какво се очаква от висшето образование в България с подобни действия.
Тези университети са познати с наименованията си в България, Европа и света от десетилетия. Тези висши учебни заведения имат ключова роля за подготовка на специалисти за стратегически отрасли на българската икономика.
- Откога съществува Лесотехническият университет?
- България има 97-годишни традиции и опит в областта на лесотехническото образование. От 1953 г. Лесотехническият университет е самостоятелно висше училище.
- Появиха се обаче редица критики за големия брой висши училища в България и в същото време за не особено високо качество на обучението. Така ли е?
- Напомням, че броят на висшите училища в България през последните 30 години се увеличи, но не по желание на съществуващите преди това висши училища, които са с десетилетни традиции и утвърдени специалности.
Искам да напомня също, че преди няколко години
Съветът на ректорите прие мораториум
върху разкриването на нови факултети и университети.
Не мога също да си представя как намаляването на количеството на университетите ще доведе до повишаването на качеството на обучение и научноизследователска работа.
- А как би могло качеството да се повиши, според Вас?
- Според нас, намаляването на броя на университетите на механичен принцип чрез създаването на мегаструктури не само няма да доведе до повишаване на качеството на обучение и научноизследователската работа. Нещо повече, то ще доведе до понижаването им и ще има тежки последствия за обществото.
Подобни действия биха довели и до отлив на кандидат-студенти, поради загуба на утвърдената идентичност на университетите.
Академичният съвет на Лесотехническия университет категорично не приема обединяването на университетите и висшите училища в Република България.
- Би ли довело едно такова окрупняване до съкращаване на служители, включително преподаватели?
- Броят на преподавателите и служителите в Лесотехническия университет е сведен до санитарен минимум и тяхното намаляване вече е невъзможно.
По-скоро изпитваме недостиг, поради недофинансиране и с малките възнаграждения трудно привличаме подходящи специалисти. Според нас е илюзорна представата за намаляване на разходите чрез съкращаване на преподаватели и служители.
Подобно действие би довело до тежки последици
за образователния и научноизследователски процес и тяхното провеждане на съвременно ниво.
- А как би трябвало да се регулира броят на студентите, така че да отговаря на нуждите на икономиката?
- Разбира се, че броят на студентите трябва да бъде регулиран. Вероятно има специалности, по които студентите са достатъчно, но за други са необходими повече студенти, където има дефицит на кадри. В много голяма степен това се отнася за студентите, които ЛТУ обучава.
- Колко са студентите в Лесотехническия университет и кои са специалностите, които осигуряват добавена стойност за икономиката?
- Общият брой на обучаваните студенти и докторанти в Лесотехническия университет е 3047. 287 от тях са чуждестранни студенти и докторанти от 23 държави.
Университетът е уникален научен и образователен център, който подготвя специалисти с висше образование в 8 професионални направления, в 11 базови специалности: Горското стопанство, Технология на дървесината и мебелите, Ландшафтната архитектура, Екология и опазване на околната среда, Ветеринарната медицина, Агрономство, Растителна защита, Инженерен дизайн (интериор и дизайн за мебели), Компютърни технологии в мебелната индустрия, Алтернативен туризъм и Стопанско управление, които създават добавена стойност за цели стопански сектори.
- Едни от критиките към сегашните висши учебни заведения са, че бълват безработни висшисти. Как се реализират вашите студенти на пазара на труда?
- Университетът има ключова роля за обучението на качествени специалисти, призвани да градят бъдещето на Република България. Доказателство за това са двете "Мини-Нобел" награди на посолството на Кралство Швеция в България, с които са удостоени студенти за показани изключителни качества, задълбочени научни интереси и принос в областта на екологията и опазването на околната среда. Гордеем се с два златни медала от Международния панаир в Пловдив, които са връчени за серийно произвеждани мебелни секции по проект на студенти от специалността "Технология на дървесината". Гордеем се с първите две места от конкурса "Зелена кухня на BOSH", връчена на два екипа от специалността "Инженерен дизайн (интериор и дизайн за мебели)" и много други проекти, разработени от наши студенти съвместно или за общински и регионални администрации и бизнеса.
Реализацията на възпитаниците на Лесотехническия университет е висока и този показател се отразява за
челните места в Рейтинга на професионалните направления (ПН)
За тази цел ние поддържаме връзка с редица структури: Министерство на земеделието, МОСВ, МРРБ, Министерството на туризма, Изпълнителна агенция по горите, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, общините в България, Изпълнителна агенция по лозата и виното, Камарата по дървообработваща и мебелна промишленост, Съюза на ловците и риболовците в България, както и с редица бизнес организации за решаване на научни и научно-приложни проблеми в областите на горското стопанство, ландшафтната архитектура, запазване и умножаване дивечовото и рибно богатство на страната, дървообработващата и мебелната индустрия, екологичен мониторинг, опазване и обогатяване на флората и фауната, ветеринарната медицина, агрономството и растителната защита.
По наши анкетни проучвания, делът на работещите по специалността за отделните професионални направления варира между 47 и 100%. Съществено влияние оказва нивотото на заплащане в различните сектори, поради което част от завършващите се насочват към други по-високо платени професии. По-тази причина има значим недостиг на кадри с висше образование за Горското стопанство, Горската промишленост, Аграрния сектор и др. Затова определяме като основни проблеми демографският, сривът в училищното образование и финансовите трудности на стопанските сектори и бизнеса в страната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
