Възрожденското училище в Свищов и византийската крепост до Севлиево радват туристите
Често казваме, че България е една от най-древните и най-красивите страни в Европа, пък и в света. В родината ни има стотици невероятни места, които са съхранили тайнствените знаци на историята и уникалните природни прелести. Те не са толкова забравени, колкото неизвестни за голяма част от българите. Дори и хората, които обичат да пътуват и да откриват нови пространства, не познават скритите чудеса на страната.
За да популяризира исторически и природни забележителности, Министерството на икономиката и енергетиката поде кампания за представяне на тези забележителности.
Експертите на ведомството подбраха и съставиха списък от петдесет обекта, които пазят в себе си частици от нашата древна земя, от това, което сме били и ще бъдем.
Списъкът на МИЕ е разпределен по региони, така че желаещите да се включат в инициативата да се ориентират лесно. Немалка част от обектите могат да се посетят последователно, като се съберат в маршрути.
Кампанията на икономическото министерство има и чисто практичен стимул за желаещите да се включат в нея. Кой не иска да запечата със снимки не само най-красивите и интересни места у нас, а и своето присъствие там? Е, туристите, които успеят да посетят минимум десет от петдесетте обекта в списъка на МИЕ могат да получат висок клас фотоапарат. За целта те трябва да представят доказателство за посещението - печат от самия обект в специален формуляр, който се изтегля от сайта на министерството на адрес www.mi.government.bg. След това с формуляра в ръка се тръгва по забележителностите. А какво друго му трябва на пътешественика? Със сигурност таблет, който ще му помага да се ориентира в пътя, и както и, разбира се, екипировка. Затова другите награди на МИЕ са пет таблета и десет туристически раници.
Наградите ще се завъртят в томбола, а в нея ще участват хората, които са сложили печат от десет обекта и са пратили формуляра си. Томболата ще се изтегли на 30 септември. "Стандарт" пък ще следи и ще информира читателите си за всички подробности около инициативата на икономическото министерство. В специална поредица разказваме за всички обекти от кампанията на МИЕ.
"Орелът на Дунав" лети над Нове
"Si Vales Bene Est, Ego Quoque Valeo" - "Ако ти си добре, тогава и аз съм добре". Това е легионерският поздрав, който е звучал преди хилядолетия в античния град Нове край Свищов. Античната крепост се намира на 4 км от града. Древният град е създаден с Декрет за земята на Тит Флавий Веспасиан, през 69 г. - два дни след като е официално признат от Сената за император, успешно победил самопровъзгласилия се за цезар Вителий.
Военното укрепление било разположено на важен кръстопът. През него минавали Траяновият път, свързващ отвъддунавските земи на империята с Филипополис и Византион, както и Крайдунавският път, водещ до морето. Първоначално лагерът бил защитен от дървено-землено укрепление, което половин век по-късно било заменено от каменна крепост. Около него се развило селище на търговци и занаятчии. Те обслужвали не само гарнизона, но и много голяма територия от римската провинция Долна Мизия. В края на II век или началото на III век императорът въздигнал Нове в град (муниципал). Към края на III век крепостта била разширена на изток, защото населението на града непрекъснато нараствало.
В Нове през 48 г. е дислоциран VIII Августовски легион, който строи своите първи укрепления. Крепостта, заедно със Сексагинта Приста, Дуросторум и Рациария, оформя външния отбранителен пръстен по река Дунав, така наречения Дунавски Лимес, спиращ нашествията към земите на днешна България. Общата площ на Нове е точно 44 хектара. Нове е посещаван от римските императори Траян, Адриян и Каракала.
Като основен граничен пункт на империята на североизток, мястото е свидетел на Великото преселение на народите и на сблъсъците между немските племена, скитските народи, славяните и Рим, а по-късно Византия. Крепостта е станала обект на няколко готски нашествия в Мизия.
Славната съдба на античния град днес се възражда по време на фестивала "Орел лети над Дунав" във Свищов. Фестивалът пресъздава античната история - бита, културата и военните сблъсъци между имперски Рим и траките, даките, готите. Нове е естествен фон за възстановките. Там е изграден модерен посетителски център, направена е туристическа маркировка. От 2008-а е построен и дървен каструм (крепост) на градския стадион. От 2006 година градът разполага с уникална открита сцена, разположена в местността на градската крепост - на най-високата точка, с уникална гледка към Дунав и на две минути пеша от самия център. Сцената е с капацитет от близо 1000 места, а по време на фестивала на нея се правят възстановки на гладиаторските битки.
В "Свети Николско училище"
учили царственик и българска граматика
Сградата на "Свети Николското училище" в Свищов е една от единствените две запазени до наши дни училищни здания в България, построени през първата половина на XIX век. То е основано от Христаки Павлович и било наречено славяно-елинско училище.
Видният възрожденец наредил училището си системно - едно по-низше, наречено "взаимно", тоест основно, и друго - "главно". Първите учители в основното училище на Павлович били даскал Николчо и даскал Пени от Лясковец.
В главното училище преподавал сам Христаки Павлович - българска граматика, катахизис, аритметика, българска история (царственик), риторика, логика, география и славянски и гръцки език.
Училището на Христаки Павлович Дупничанина добило известност по целия български край и най-вече в Търновско, откъдето прииждали ученици. Училищното помещение било в широк двор.
След време сградата се оказала тясна. Построено било здание, на което над входната врата била поставена мраморна плоча с името на главния дарител Парашкева Димитрова, която завещала 50 000 влашки леи. Училището било наречено "Петропавловско", защото е било до църквата "Св. апостоли Петър и Павел" в долната махала. Още много родолюбиви граждани от онова време съдействали да се построи школото, с което свищовлии се гордеят и днес.
Свищовски първенци харесали Христаки за даскал
Христаки Павлович е роден през 1804 г. в Дупница. Като малък Христо е изпратен в Рилския манастир, където изучил славянски и гръцки език. Там става рософор под името Хрисант, а по-късно белец, под името Христаки. Така се изпълнява желанието на баща му - да посвети детето си на свети Иван Рилски и да му даде солидно образование.
Манастирските братя с готовност помагали на всеки, който имал желание да продължи да се развива. Около 1825 година управлението на Рилския манастир изпраща Христаки на учение в Мелник при прочутия тогава гръцки учител даскал Адам. След тригодишно учение в Мелник, той бил изпратен в Сер, за да продължи образованието си при даскал Аргириадис. Там изучил славянски и елински език. Подготвен за бъдещата си дейност, Христаки се завръща в Рилския манастир около 1830 г.
Не след дълго в манастира дошли на поклонение свищовски първенци, които се запознали с младото момче, оценили неговите качества и пожелали да стане учител в Свищов. Така през 1831 г. с благословията на духовния си баща, отец Йосиф, Христаки заминава за Свищов. Той бил радушно посрещнат от хората в града, които го обикнали заради високото му образование, благия характер и хубавото му пеене в църквата.
В построеното през 1846 година "Свети Николско училище" Христаки Павлович е преподавал само две години - умира покосен от чумна епидемия на 21 юли 1848 година. Оставил съпруга вдовица в голяма нищета с осем малолетни деца. Година след смъртта му безутешна в скръбта си, се споминала и тя.
След смъртта на Христаки Павлович, главен ръководител на училището става възрожденецът и революционер Тодор Хрулев. Той учителства до 1864 година, после е заточен в Диарбекир и умира там на 31 януари 1865 година.
Астриана от Хоталич предсказала бунта на Ивайло
Астриана, пророчицата от древния град Хоталич, предсказала бунта на Ивайло. Това разказва легендата за средновековната крепост край Севлиево. Зидовете на селището се намират на 4 км от днешния град.
Преди столетия твърдината била любимо място за лов и лятна разхлада на търновските царе. С гадание по звездите Астриана предупредила цар Константин Тих-Асен, който властвал през 1257-1277 г., че ще стане жертва на преврат. Пророчицата посочила като автор на заверата болярина Ивайло, деспот на Дръстър - днешния град Силистра. Според историци мъжът, застанал начело на бунта срещу Константин Тих, не е бил прост свинар. Доводите им са, че такъв човек не би могъл да има опита и средствата да събере армия, камо ли да й стане пълководец. Преданието говори,че Ивайло е прекарал няколко години като монах в търновския манастир "Великата Лавра". Той бил дълбоко предан на християнството, свикнал на пост и молитва, но същевременно силен и опитен воин.
Царят не повярвал на пророчеството на Астриана. Легендата твърди, че търновските боляри не уважавали Ивайло, защото в монашеските си години се отказал от месото, а за властниците ловът и гощаването с дивеч било основно развлечение. Затова наричали Ивайло с гръцката дума "лахана", което значи зеленчук. Другият му прякор пък бил "бърдоква" - маруля или зеле. Наричали го и свинар, защото притежавал огромни стада от свине, овце и кози. Никой не вярвал, че Ивайло може да вдигне бунт, но той се съюзил с феодалите край Дунав, събрал армия и прогонил татарите от земите в Северна България.
Нататък историята я знаят всички българи. Преданието за пророчицата от Хоталич обаче разказва, че предупреждението на Астриана се сбъднало, когато Ивайло пронизал с меча си цар Константин Тих-Асен по време на битката на бунтовниците с царските войски през 1257 г. при Дервентския пролом на река Янтра. Трудно е да се каже дали е исторически достоверно, но в легендата се твърди, че вдовицата на Константин Тих - Мария Палеолог, племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог, отворила вратите на Търновград и се оженила за Ивайло, пак следвайки съвета на Астриана.
Крепостта Хоталич е открита в края на 70-те години. Преди това се е смятало, че се намира на друго място. Археологическият обект се намира в най-западната част на Севлиевската планина, на Крушевски баир. На това място река Росица напуска равното Севлиевско поле и изтича в живописен пролом. Самата крепост е открита по един надпис от ХIII век. "Този храм построиха Гено от Хотел и Петър от Търново" пише на каменната плоча.
Ранновизантийска и средновековна крепост Хоталич е един от най-добре експонираните археологически обекти в България. Разкрити и консервирани са близо деветдесет жилищни и стопански сгради, обособени в четири "квартала" заедно с три църкви. Днес руините са любимо място за разходка. Освен романтиката на древните стени, посетителите могат да се полюбуват и на прекрасната гледка, живописната местност и чистия въздух. Общината в Севлиево е изградила и места за пикник, екопътеки и наблюдателни площадки, откъдето се открива прекрасна панорама към цялото Севлиевско поле, чак до връх Ботев.
Крепостта е разположена на площ от 15 декара и от нея са разкрити и проучени стотици метри крепостни стени, пет крепостни порти, отбранителни кули, болярската църква и болярското жилище. Във външния град на площ от около 50 декара са разкрити почти сто жилищни и стопански постройки, три църкви и отбранителни зидове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
