"Вече цяла седмица се намирах тук и все още не бях свикнал с безгрижната светлина на този град", пише Ремарк във вечния си роман "Нощ в Лисабон". И въпреки че великият писател ситуира поредната си уникална история в сърцето на Португалия през 1942-а, обаянието на нейната столица е еднакво силно и ненакърнимо във всички екзистенциални и исторически моменти.
Градът на седемте хълма сякаш е извън времето и пространството. Когато стъпиш на неговото пристанище, физически необяснимо усещаш, че си върху последното късче земя от Европа. По идентичен начин извън дефинициите с кожата си поемаш емоцията на Лисабон, пропита от фадото - меланхолия, носталгия, чувственост. Слънцето се отразява в плочките, от които е направена настилката по улиците - без аналогия на Стария континент, оглежда се във фаянса и мрамора върху сградите, в реката Тежу, която се влива в Атлантическия океан. Над Тежу се простират няколко моста, но най-респектиращ е "Вашку да Гама", построен през 1998 г. и обявен за най-дългия в Европа със своите 17,2 километра. По него преминават около 50 000 автомобили на денонощие. Той започва от едноименната 145-метрова кула, построена в Парка на нациите в чест на 500 години от откриването на Индия. До нея се стига с доста екстремен лифт. Наблизо са Паркът на палмите - спокойствие, зеленина, водни градини, и Океанариумът с размерите на четири олимпийски басейна, в който, за радост на децата от цял свят, плуват поне над 25 000 риби, бозайници и морски птици, включително и няколко вида акули.
И в географията, и в историята, и в културата витаят флуиди на преминалите цивилизации. Все още има дебат дали Лисабон е бил финикийска или гръцка колония. Римляни, маври, испанци живеят тук, преди да бъде провъзгласен за столица през 1255 г. Четири века по-късно Лисабон вече е европейски център на търговията с Африка, Далечния Изток, Индия, Южна Америка. Тогава настъпва епохата на неоготиката. Но невероятният барок от XVIII век всъщност е големият триумф в архитектурата. Земетресението през 1755 г. разрушава почти всичко, но след него Лисабон възкръсва като Феникс от пепелта. Неслучайно е първият град в света, в който строят сгради със защитни конструкции.
За класическите пътешественици една от големите тръпки е кварталът Белем - оттук през 1479 г. потегля Вашку да Гама за Индия. Едноименната кула е обявена за символ на Лисабон, а нея, дворците, музеите, манастирът "Свети Жером" - оцелял след 1755 г., и всичко останало ви се иска да го снимате до безкрай. Впечатляваща е Желязната 45-метрова кула, построена през 1902 г. от ученик на Айфел. Френският шик е и в Триумфалната арка в Байша - пред нея е статуята на Хосе Първи, след която се простира прочутата улица "Аугуста". Тя е пълна не само с бутици и кафенета, но и с цветари, продавачи на печени кестени и музиканти. "Алфама", средновековният квартал на рибарите и занаятчиите с очарователните криволичещи улички и живописни къщи, е увенчан с крепостта и манастира "Свети Георги". Тъкмо тук най-силно можете да поемете от аромата, палитрата и посланията на Лисабон. Но внимавайте в заведенията с фадо - колкото и да сте опиянени от предстоящото удоволствие, разберете предварително каква е цената му. Защото седнете ли на масата, около вас веднага започва суматоха - сипват ви вода, приканват ви да си изберете блюда и вина, и вие пропускате да уточните какво ще струва всичко това. Всъщност винаги всичко на финала излиза с поне 50 евро отгоре заради великолепните музиканти. За тежките меломани са джем сешъните в Hot Clube Jazz.
По Булеварда на свободата - 90 метра ширина с 10 автомобилни ленти - стигате до площад "Росиу" - едно от многото места, където се събраха хилядите еуфорични жители на столицата, за да празнуват и полеят победата на Португалия в Европейското. На величествения Площад на търговията, където в продължение на 400 години се е намирал дворецът Рибейра, преди да бъде унищожен през 1755 г., привлича "Мартиню да Аркада" - най-старото кафене в Лисабон, отворено през 1778 г. Най-лъскавите квартали са Шиаду и Байро Алто - пълни са с нощни клубове. И понеже Лисабон е на своеобразни етажи, няколко асансьора ви изкачват до прелестни тераси, откъдето можете да се наслаждавате на гледката към града и към океана.
В Лисабон и въобще в Португалия няма напрежение между етноси или нации. Може би защото тук отдавна живеят цели общности от бившите колонии на Португалия в Африка - Мозамбик, Ангола, Азорските острови... Техните представители са се вписали в модерния ритъм на най-западната държава на Стария континент. Колкото и да се спряга клишето, че Португалия е от бедняците в Европейския съюз, в нейната столица строят достатъчно лъскави билдинги, банки, хотели, а из страната има достатъчно магистрали.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
