Лондон. Да учиш на Острова - в последните години натам заминават не само близо 10 на сто от абитуриентите ни, а и много деца в гимназиална възраст. Годините на тийнейджърите, които решават да вземат диплома за средно образование в британско школо, непрестанно падат. Вече има и 13-годишни, изпратени от родителите си в т. нар. бординг училища, или пансиони, в Англия по подобие на старата британска традиция. Малцина у нас обаче знаят какво точно представлява английското образование. И какви усилия се крият зад вземането на иначе престижната диплома, която отваря вратите на топуниверситетите.
За разлика от връстниците си у нас на английските гимназисти не им се налага да се борят с по десетина учебни предмета всяка седмица. Тези, които учат в така нареченото А-ниво, съответстващо на последните два класа у нас, залягат само над 4 предмета, но в дълбочина, разказва Александър Попов, ученик в гимназията CCSS в Кеймбридж. Втората година предметите могат да бъдат дори само 3, но всички те завършват с тежък изпит, при който оценката не се поставя от познатите учители от колежа, а от външни оценители.
Номерът е да избереш онези предмети, които след това ще ти бъдат необходими в университета. Всеки обаче има свобода на избора - Румена, която още е първа година, е записала два чужди езика - френски и испански. Когато си вземе дипломата, вече ще бъде завършен полиглот. "В училището имаме преподаватели на практика по всички езици, за които може да се сетите - дори и по мандарин", разказва Бен Трондайк, мениджър на школото. Има и по руски - защото руснаци и китайци очевидно са превзели всички по-известни интернатни училища в страната. Пък и не само тях.
Директори на няколко школа ми разказват, че тук масово се обучават децата на африканските крале и на китайския държавен елит. Кой знае съдбата на колко бъдещи държавни глави зависи от това ще закъснеят ли довечера на прибиране в общежитието. Впрочем по въпроса за нивото на знанията руснаците все още имат самочувствието на суперсила. "Математиката, която ни преподават тук, е по-елементарна, отколкото онази, която учат връстниците ни в Русия", разказват Даша и Артур, които учат в "Мортън хол". "Като ми видят задачите, съучениците не могат да повярват, че учим толкова лесни неща. Но пък дипломата тук е престижна.
В Русия образованието ни деяни само на това, че учителите имат здрава съветска закалка - иначе не биха работили за тези смешни пари", разказва Артур Варданян. И нашите също, склонна съм да се съглася с него. Въпреки че българчетата, пристигнали тук, нямат впечатления от британската математика като от особено лесна дисциплина. Но май повечето не я включват сред избраните предмети.
Всяко училище има свой собствен режим, но като цяло часовете са организирани така, че учениците да бъдат ангажирани поне до 17 часа. Това обаче не означава, че от сутрин до вечер стоят нонстоп на чиновете и не вдигат глави от уроци. Ученето се редува със спорт, при това не обикновен час по физкултура, подобен на тези в нашите училища.
"Сега имам два часа уроци, после два часа тенис", разказва програмата си Даша. В нейното училище нещата са организирани малко по-строго, защото е девически пансион, разположен извън населено място. Дори и да избягаш от час, няма къде да отидеш. Вечер след 21 часа всички са си по стаите и учат за следващия ден. "Аз избягах тук от едно още по-строго училище - там сутрин се ходеше на черква и когато учим, си оставяхме телефоните извън стаите, за да не можем да говорим по тях", разказва Даша.
Всъщност програмата на всяко училище е силно индивидуална и всеки ученик тук може да си избере нещо, което му е по вкуса. Не всеки улучва от първия път - като Даша училището са сменили и рускинята Полина, и българите Иглика и Димитър. Важното е да попаднеш на начин на обучение, който да е разработен сякаш точно за теб. А това не е трудно - рядко има класове с повече от 7-8 души. За такси от порядъка на 25 000 - 27 000 паунда това е основното условие - учителят винаги трябва да бъде на разположение на ученика.
Повечето частни училища приемат около 200 ученици и не искат да качват бройката - явно са преценили, че това е пределният максимум, за да имат време да обърнат внимание всекиму. В клас се влиза с таблети - поне това видях в часа по английски на Артур в "Мортън хол". Той е момче, случайно попаднало в девическо училище - кара подготвителен клас в центъра му за международно обучение. Заедно с още 35 китайци и един японец. Покрай тях вече е започнал да поназнайва мандарин.
Българите в Кеймбридж пък разказват, че образованието там им оставя усещането за университетско - който не е склонен към самостоятелно мислене и трупане на знания, му е по-трудно да се адаптира. "Сега имам два часа "прозорец", после отново уроци", разказва Александър. "В петък програмата ни е оставена по-свободна, но това не означава, че имаме време за шляене". Всъщност в това време се готвят за изпитите - всеки ученик си има нещо като персонален класен ръководител в лицето на един от преподавателите. Или по-скоро личен консултант.
С него се съветваш за всичко, което те тревожи по отношение на изпитите и кандидатстването в университет. Срещата ви всяка седмица е задължителна. На всеки два месеца родителите получават изчерпателна информация както с текущите оценки, така и с онези, които преподавателите очакват от теб да изкараш на изпита. А сроковете, за разлика от тук, са три. И освен ваканциите между тях, всеки учебен срок е разделен по средата с още една почивка.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
