Служебните правителства не са толкова необичайни, колкото човек би си помислил. Тунис например в момента е с временно правителство, след като убийството на опозиционния лидер Шокри Белаид на 6 февруари предизвика масови протести и оставката на коалиционния кабинет в африканската страна.
Въпросът за временно правителство бе повдигнат и в Сирия, но президентът Башар Асад отказа да се оттегли независимо от призивите на Запада и някои арабски страни.
В Либия преходно правителство пое управлението след свалянето от власт на Кадафи през 2011. Предизвикателството за този кабинет беше да наложи ред, да разбие бившите бунтовнически сили, да възстанови икономиката, да създаде функциониращи институции и да управлява прехода към демокрация. Първите свободни избори в Либия бяха проведени през юли 2012 г. Конгресът назначи през октомври за министър-председател Али Зидан, който сформира временно правителство със задача да подготви почва за нова конституция до редовните парламентарни избори през 2013 г.
Всъщност няма нужда да гледаме чак толкова далеч за служебни правителства.
В Гърция нито една от партиите не успя да спечели мнозинство на вота през май 2012 и така се стигна до служебно правителство до новите избори през юни 2012 г. Новата коалиция на Андонис Самарас обаче е изправена пред уличен натиск от недоволните ни съседи. Десетки хиляди гърци участваха в първата обща стачка за 2013 на 20 февруари срещу мерките за строги икономии.
През 2009 г. в Унгария Гордън Байнай стана министър-председател вместо Ференц Дюрчани, който подаде оставка. Ново временно експертно правителство и нов премиер са необходими, за да се избегне фалитът на страната, мотивира се Дюрчани. Въпреки че Унгария успя да предотврати незабавен фалит, тя е една от най-силно засегнатите от кризата страни в Източна Европа. Масовите студентски протести и общественото напрежение карат дясното правителство на Виктор Орбан да се опасява, че случилото се в България може да се повтори и на мaджарска земя.
Служебните правителства се оказаха успешен механизъм за преход и в някои от демократически най-развитите страни. Например Австралия, определена като най-щастливата индустриализирана нация в света за 2012 г., е управлявана от служебен кабинет в периода между разпускането на парламента преди общите избори и назначението на следващото правителство.
Изненадващо, рекордьор по най-дълго временно правителство е Белгия, сърцето на ЕС. Страната на бирата и шоколада е все по-разделена между 6,5 милиона холандски говорещи в северната част и 4,5 милиона франкофони на юг. Политическата криза избухна през лятото на 2007, след изборната победа на алианса от фламандските християндемократи и сепаратисти. След няколко паднали кабинета и изборите през юни 2010, с общо 541 дни преговори за формирането на правителство, Белгия счупи тогавашния световен рекорд на Ирак (249 дни). Липсата на правителство не се отрази съществено на ежедневния живот в Белгия, тъй като много държавни функции са прехвърляни на регионални и общински власти. Страната се справи безупречно и с президентството на ЕС през втората половина на 2010 г. Служебното правителство дори успя да намали дефицита чрез бързо постигане на съгласие за по-малък бюджет.
България обаче засега не е Белгия, нито икономически погледнато, нито като политическа култура. Дали събитията от последните седмици ще ни тласнат в хаос, или ще рестартират България по нов, по-успешен път, ще зависи от темпото на въвеждането на стабилност и дали решенията в този период ще са достатъчно отговорни и благоразумни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
