На 3 март четирима професори обявиха Манифест за републиката. Звучи гръмко и патриотично. Нищо, че документът първоначално тръгна леко конспиративно - от социалната мрежа. А представянето му мина тежко политически: в компанията на ярко оцветени фигури като Радан Кънев и Татяна Дончева.
"Стандарт" до този момент се въздържаше от коментар. Защото 10 дни за манифеста се говори много, но въпросите, които той повдига, нямат отговор. Вчера обаче двама от прокламаторите на манифеста -
Радан Кънев и Татяна Дончева, отново се оказаха заедно
На събранието на ДСБ, което шумно аплодира Дончева, а освирка партньорите в блока. Това прави въпросите около манифеста и хората зад него още по-актуални.
1. Авторите на документа твърдят, че те нямат политически амбиции. И не правят партия. Но историята учи, че всеки манифест по правило се оказва политическа платформа. Съдържанието на българския, професорски документ много напомня Декларацията за независимостта на САЩ (1776 г.) и изработената по неин модел Декларацията за правата на човека и гражданина (1789) - най-важния документ на Френската революция. Логично е човек да се запита авторите у нас като какво се изживяват. Като бащи на нацията или като революционери.
Единствен от карето автори на краткото и емоционално есе, което свири сбор за спасение на Републиката - проф. Александър Кьосев, бе откровен и отбеляза, че протестите през лятото на 2013 г. са умрели, защото не са успели да дадат начало на нов политически субект. Но пък жената от публиката, представила манифеста - Татяна Дончева, призова конгреса на ДСБ вчера за протести като тези срещу Виденов 1997 г. Та - защита на държавността или революция иска манифестът?
2. Авторите на документа твърдят, че са гражданите. Те и само те. А тези, които случайно не са съгласни с тях, какви са?
3. Според манифеста след прехода у нас няма ляво и дясно. Има само добри и лоши. И бранителите на републиката са добрите.
Кои обаче са критериите, които пращат едни хора в правилния кюп на "добрите граждани", а другите - не?
И какво се случва с "лошите граждани", които имат едно наум
или смятат, че страната е затънала в други, прозаични за професорите, но иначе нетърпящи отлагане социални и икономически проблеми? Тези хора ще бъдат ли отстранени от полето на гражданствеността? Ще бъдат ли заклеймени като втора ръка българи? Ще има ли модерен вариант на гилотината за тях?
4. Най-големият коз на прокламаторите на манифеста е мечтата на Левски за чиста и свята република. И точно тук обаче идва най-тежкият въпрос към тях. Ако разделят света края себе си на две - добри и лоши, едната част от които (лошите) са излишни, означава ли това, че тази група граждани не позволява на никой друг да се докосне до Дякона? До единствената личност, която днес, в объркания ни свят на разделение и омраза, обединява хората? Да се узурпира Левски е светотатство. И авторите на манифеста много добре го знаят. Знаят също така, че по време на "съвместното съжителство" с османците, както днес казват проектните интелектуалци, предателите са ходели да топят в конака четниците и борците за народна свобода. Днес
ходят по чуждите посолства да злословят срещу собствената си държава
- поведение, от което Левски не би се възхитил.
Всъщност повечето от подписалите манифеста застанаха през 2013 г. в дъното на създаването на Реформаторския блок и гравитираха около Гражданския съвет.
Идеологическите опаковки напоследък имат все по-малък срок на годност. "Реформаторството" изтрая по-малко от три години и вече взе да намирисва лошо. Доказа го вчерашното събрание на ДСБ. Но точно затова и самите реформатори трябва да кажат споделят ли възгледите в манифеста и ако да - как ще ги отстояват. Ако не - как ще се разграничат. Защото случайно или не "За Републиката" се появява в ключов момент - шест месеца преди президентските избори. По-внимателните наблюдатели ще видят сред подкрепящите го и близки съратници по бизнес и политика на президента Плевнелиев, който увисна, след като ръководството на ГЕРБ даде знак, че няма да го издигне за втори мандат и ще търси нови перспективни кандидати. Това ли е целта? Да се създаде един - нов проект за определен човек, за определена група хора? Все въпроси без отговор. Но твърде интересни. Затова "Стандарт" с готовност ще даде трибуна на хората, които могат да дадат отговор. Както на проф. Кьосев и останалите автори на манифеста, така и на политиците които го прокламират. Така и на онези, които не са съгласни. Защото свободата е преди всичко правото на всеки да има мнение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
