"Това е кравата, трябва да се дои всяка сутрин, че да дава мляко, и млякото трябва да се подварява, за да се смесва с кафе и да се приготвя мляко с кафе". Текстът е от табелите, които героите от "Сто години самота" на Маркес поставиха на нещата около себе си, когато се разболяха от безсъние и започнаха да губят паметта си. Защото те знаеха, че забравата ще унищожи реалността им. За съжаление болестта на безпаметността не е проблем само на тяхното общество.
Вратичка за поскъпването на лекарствата за рак в болниците отвори здравната каса преди няколко дни. Институцията услужливо премахна правилото, което не позволяваше цените, които плаща за тези медикаменти на клиниките, да стават по-високи от миналогодишните. Според касата това ограничение е "изиграло своята роля" и вече няма място в нормативната база. Без него обаче съществува реална опасност цените на 400 животоспасяващи лекарства да се повишат. Защото миналогодишните стойности бяха максимално изпилени. Това беше постигнато благодарение на години последователна регулация в тази посока. Вместо на ясни правила, които да гарантират ниски цени на лекарствата, касата на практика обясни, че занапред ще разчита на добрата воля на фирмите. Подобна теза обаче изглежда, меко казано, странна. Защото веднъж нейната правота вече беше изпитана и не даде добри резултати. Това стана преди две години, когато купуването на тези лекарства се прехвърли от здравното министерство към болниците. Проверка на Сметната палата установи, че имаше поскъпване при около 40% от тях. За да не се повтори този гаф, през миналата годината под силния обществен натиск, касата, която междувременно пое финансирането им, въведе правилото цените да не бъдат по-високи от тези на здравното министерство.
Този случай обаче не беше единственият тест за тезата на касата. Пак преди две години други лекарства за рак (за домашно лечение), които се прехвърлиха директно от министерството към касата, поскъпнаха още повече - до 4 пъти. Отново благодарение на тезата, че ще разчитаме не на ясна регулация, а на добрите намерения на фирмите. Грешката там беше поправена постфактум. Сега касата реши отново да пробва щедростта на бизнеса. Което сигурно означава, че има къса памет. Тази амнезия обаче пряко рефлектира върху качеството и достъпа ни до лечение. Защото, ако цените на лекарствата поскъпнат, ще останат още по-малко пари за талони за безплатни изследвания и прегледи. А техният недостиг през тази година е още по-голям, отколкото досега. Или за лечение в болниците, защото и до ден днешен пациентите там доплащат сума ти неща, за които касата твърди, че няма пари. Например медицински изделия, които струват няколко хиляди лева.
Гафът с цените на лекарствата обаче не е единственият случай на демонстрация на къса памет от страна на касата. Неведнъж оттам обещаваха пълна прозрачност за това как се харчат парите ни от здравни вноски. Само че и до ден днешен такава няма. Вече преполовихме годината, а на сайта на касата още липсват данни за прогнозните бюджети на болниците за 2013 г. Въпреки обещанията няма отчет и за парите, които реално са платени на клиниките и лекарите през миналата година. Явно оттам смятат, че нямаме право да знаем как се разпределят 2,7 млрд. лв. от нашите вноски. Или може би мислят, че имаме къса памет, точно като тях. Ако е така, време е да разберат, че не са прави. Късата памет обаче не е присъща само на касата, а на цялата власт у нас. Когато влязат в нея, хората забравят какво трябва да правят. Затова нека новите ни управляващи, които и да са те, препрочитат по-често тази табела: "Вие сте част от държавната власт, избрани сте от българския народ, за да му служите и никога не го забравяйте".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
