За първи път от години наред българската банкова система излезе на загуба. Редно ли е това да ни хвърли в паника, или да не обръщаме голямо внимание? Фактът сам по себе си е тревожен, спор няма. Въпреки че сумата не е голяма (37,3 млн. лв.) и е отчетена засега само за декември 2012 г., симптомите са ясни. Българските банки отдавна не познават поражения под формата на загуби, затова стъписването го има, поне сред публиката. А експертите ни плашат, че такива изненади ще има и в следващите 5-6 години и трябва да свикваме. Какво обаче стои зад този отрицателен финансов резултат и как го тълкуват специалистите и анализаторите? Вглеждайки се по-внимателно в отчетите на БНБ за края на 2012 г., става ясно, че "на червено" са излезли балансите на малките трезори, заемащи дъното на втора група, и клоновете на чуждестранните банки в България, които населяват трета група, според подреждането им от БНБ по размер на общите активи. Което означава, че структуроопределящите трезори, важни за системата, стоят добре и през декември. Това до известна степен намалява опасенията за сериозни повреди и неблагополучия в родната финансова система. Трябва и да се има предвид, че се отчита четвърта кризисна година, което е доста различно от всичко, което ни се е случвало. През нея банките вече започват масово и в големи количества да отписват лошите кредити, натрупани досега. Вече е повече от ясно, че бърз ръст в икономиката не се очаква и съответно няма надежда просрочените заеми да започнат да се връщат. А четири години са твърде дълъг срок за провизиране на несъбираеми вземания и костват много на банките. Затова те предпочитат да ги запишат като загуба или да ги продадат на фирми за събиране на дългове дори срещу 10% от стойността на борча. Тъй като в България винаги чакаме последния момент, когато има да се прави нещо, затова и 2012-а става ключова за изчистване на балансите на кредитните институции. Ето как загубата до голяма степен може да се обясни с този процес.
Но не само банките са инициатори и главни виновници за четиригодишното изчакване и трупане на лоши заеми. В България реакцията на кризата закъсня и заради политиката, която управляващите заеха - да не финансират банките и да ги оставят сами да се справят, коментират анализатори. Докато в развитите държави веднага започна наливане на пари, за да не спира финансирането на икономиката. Така, поемайки всички рискове, произтичащи от тази позиция спрямо кризата, западните правителства поставиха на първо място просперитета на бизнеса. Докато в България предпочитанията бяха да се запази финансовата стабилност и банките за сметка на икономиката и потреблението. Но в един момент цената трябваше да се плаща и от някой друг освен от предприемачите. Затова сега дойде моментът банките да отписват вземания и да генерират загуби, макар и здравословни.
Този процес ще продължи поне още 2-3 години, прогнозират макроикономисти и банкови анализатори. Проблемът обаче е, верни на навиците си, банките да не продължат да прехвърлят тежестите си предимно на клиентите. Което ще направи излизането ни от кризата много тежко и продължително.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
