Някога да отидеш в Светите земи е било мечта на всеки християнин. От тъмните векове на турското робство са запазени десетки преписки върху книги и описания на Йерусалим, направени от българските хаджии с трепет и благоговение. Хората разпродавали цялото си имущество само и само да докоснат земята край Гроба Господен. Често така и не успявали да се върнат обратно в родния си дом. Сега нещата са съвсем различни. Полетът до Тел Авив отнема малко повече от 2 часа и в неделя, 18 ноември 2012 г., аз тръгвам натам. Поводът не е от най-добрите, защото се касае за важен преглед на дъщеря ми, а днешен Израел има силно развита медицинска наука. И все пак в предстоящите две седмици се надявам да успея да видя най-важните паметници в Светите земи.
Буквално ден преди полета съм на път да откажа пътуването. В Ивицата Газа е започнал поредният бунт на палестинците. Към Израел летят стотици ракети и градът отговаря с масирани бомбардировки. А в събота, 17 ноември, са предприети опити за атака на двата центъра на еврейската държава - Тел Авив и Йерусалим. Прегледите обаче не могат да бъдат отложени и ние поемаме към размирния район.
По пътя чета нахвърляните кратки исторически данни за тази древна и същевременно млада страна. Началото се търси в полулегендарното царство на Давид, основано на границата между II и I хил. пр.Хр. В тези далечни времена отделните еврейски племена създават съюз, оглавен от библейския Саул. Вторият владетел е Давид, укрепил държавата и обявил за столица Йерусалим. Около 930 г.пр.Хр. тя се разпада на Израилско и Юдейско царство. Следват столетия на размирици, завършили с подчиняването на евреите от асирийци и вавилоняни. В 586 г. е голямото преселване на народа във Вавилон, описано от Стария завет.
През 538 г. пр.Хр. персийският цар Кир освобождава евреите и те се връщат по родните земи. В последните векове на старата ера тези места са владени първо от Александър Велики, а после - от Рим. Верни на принципа "Разделяй и владей!", римляните създават васални еврейски държави, враждуващи помежду си. Една от тях е на Ирод Велики, прославил се като строител, но и като жесток тиранин. Той замисля описаното от евангелист Матей "Избиване на младенците", целящо да унищожи предсказания от персийските влъхви бъдещ месия Христос.
Евреите непрекъснато вдигат въстания срещу властта на Рим. При потушаването на бунта от 70 г. Йерусалим е сринат, а великият Храм на Соломон - разрушен. Апогей на гоненията е 617 г., когато император Ираклий забранява еврейската религия. Това трае кратко, защото още в 636 г. арабите буквално помитат владенията на Източната Римска империя в голяма част от Азия и Африка. При Първия кръстоносен поход от 1099 г. Светите земи влизат под властта на западните християни, а през ХIII в. са завладени от египетските мамелюци. От 1517 до 1917 г. територията на днешен Израел е част от Османската империя.
Вследствие на всички тези драматични събития еврейският народ се пръска из целия свят. След тежките гонения през Средновековието в 1897 г. се оформят идеите на ционизма за общ "Еврейски национален дом" или създаване на държава. Има вариант дори тя да бъде на територията на днешна Уганда. След края на Първата световна война обаче древните земи на Израел попадат под британски мандат и това дава начало на засилено завръщане на евреи там. Само между 1919 и 1923 г. пристигат над 40 000 души, най-вече от Източна Европа. Миграцията продължава интензивно и след прекратяването на британския мандат в 1948 г. Давид бен Гурион обявява независимостта на еврейската държава.
Вместо да донесе мир, този акт слага начало на серия от кървави конфликти. Работата е там, че на същата площ от 20 000 кв. км е обещана и държава за палестинските араби. Така започват безкрайни сблъсъци с околните арабски страни и най-вече с Египет и Сирия. Подкрепяна от САЩ и въоръжена с най-модерна техника, израелската армия печели победи във войната от 1948 г., Суецката криза от 1956 г., Шестдневната война от 1967 г., тази на Йом Кипур от 1973 г., операцията "Отбранителен щит" в 2002 г. и войната с Ливан от 2006 г.
До трайно решение на въпроса обаче не се стига. Все пак в 1994 г. Израел е принуден да отстъпи и да позволи създаването на т.нар. Палестинска автономия, включваща две разделени територии - Западния бряг на Мъртво море и Ивицата Газа. Но конфликтът не е потушен и аз присъствам на поредния епизод. Той идва вследствие на убийството на палестински лидер, взривил крехкото примирие.
В таксито от летището до хотела усещам напрегнатата обстановка. Младият шофьор ми разказва за "гъбичките", образуващи се в небето над Тел Авив при поразяването на палестинските ракети от антиракетната система "Железен купол". Както всички израелци, той е резервист и очаква да бъде призован в армията при разрастване на операция "Защитен стълб" и сухопътно нахлуване в Ивицата Газа.
Слава Богу, до това не се стига. Всеки ден следя напрегнато новините и към сряда разбирам, че се достига до примирие с посредничеството на САЩ и Египет. Далеч не всички в Израел са доволни. Мнозина искат този път войната да бъде доведена докрай. Но има ли тя край въобще? Оставям този въпрос да бъде решен от израелските политици, а в свободните дни между прегледите на дъщеря ми се втурвам в пътешествия по Светите земи.
Въздушна тревога в болницата
Медицинските изследвания започват в понеделник в новата супермодерна болница "Асута". Докато дъщеря ми е в рентгеновото отделение, внезапно по високоговорителите се чува припрян глас, говорещ на иврит. Обясняват ми, че това е въздушна тревога и трябва да се отправя към бомбоубежището. Аз съм притеснен за нея, но ме успокояват, че рентгенът има собствена защита. След няколко минути следва отбой и с облекчение разбирам, че това е била учебна тревога.
Мрачният отпечатък от боевете
Един от прегледите е в частен кабинет, намиращ се в близкото до Тел Авив градче Ришон-ле-Цион. Именно там е паднала една от ракетите "Фаджр", иранско производство, изстреляни срещу израелската столица. Разрушени са три етажа от сграда и аз успявам да видя пораженията. Не е имало взрив, защото палестинците махат бойния заряд, за да олекотят ракетите и да могат да достигнат Тел Авив. Цинично е, че на арабски език "фаджр" означава утринна молитва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
