Европа се нуждае от модерна индустрия

На днешната си среща в Брюксел лидерите на ЕС ще направят равносметка на усилията на Европа за създаване на работни места, генериране на растеж и подобряване на конкурентоспособността. На европейската промишленост е отредена ключова роля в качеството ѝ на най-мащабната икономическа дейност, обхващаща почти 20% от брутната добавена стойност в Европа и над 15% от заетостта.

Моят баща бе горд работник в стоманената промишленост. Подобно на много други места в Европа, местният завод бе спойката, обединяваща общността ни. Той беше най-големият работодател и подхранваше местната икономика.

В днешно време заводите изглеждат различно в сравнение с онова, което баща ми познаваше. При все това европейската промишленост продължава да е все така важна. Промишлените ни отрасли са солидни лидери на световните пазари. Те осигуряват заетост за над 50 милиона работници в Европа. В тях работят блестящи новатори и предприемачи, които се възползват от откриващите се нови възможности.

Силата на нашата промишленост винаги е била в способността ѝ за адаптиране и новаторство. В настоящата конкурентна и бързо развиваща се обстановка в световен мащаб трябва да се възползваме от силните си страни —

големият ни ресурс от таланти, образованата работна ръка

традициите ни в областта на новаторството и не на последно място 500-те милиона потребители в рамките на единния пазар. Особено важно е заводите ни да са на челни позиции в сферата на чистите технологии и енергийната ефективност, така че да могат да намалят разходите си и да зависят в по-малка степен от доставчици от трети държави. Те трябва да прегърнат възможностите, предоставяни от размиването на традиционните граници между продуктите, услугите и цифровата икономика. Трябва колективно да инвестираме в хората си, като им дадем уменията, необходими за променящата се работна среда, и им предоставим социални права, пригодени към менящите се модели на заетост. Областите и старите промишлени обекти в тях трябва да бъдат трансформирани не само за изграждане на скъпи крайречни апартаменти, но и за

създаване на нови работни места за местните работници

Промишлената стратегия на ЕК подкрепя този преход към модерна, чиста и справедлива икономика чрез всеобхватен подход, ориентиран към постигането на резултати в различни области на политиката.

Промишлеността трябва да се възползва от предлаганите възможности и да приложи изцяло инвестиционните решения на ЕС, и особено Плана за инвестиции за Европа, наричан от някои „планът Юнкер". Този план предостави финансиране за региона Нор-Па-дьо-Кале, за да подкрепи неговия преход към нисковъглеродна икономика. Чрез него бе оказана помощ на полските продавачи на стомана на едро да въведат нови услуги и да създадат нови работни места. Той помогна за построяването на нова инсталация за биопродукти във Финландия, както и на първата инсталация в Европа за рециклиране и претопяване на титан. Независимо дали става дума за триизмерен печат, биопластмаси за опаковки или нови системи за намаляване на потреблението на вода в химическата промишленост, ЕС ще продължи да финансира и инвестира в иновациите и в европейската промишленост.

Ще продължим също така

да се нуждаем от инвестиции от чужбина

За тази цел е необходимо да останем отворени за бизнеса и да запазим чуждестранните пазари отворени за европейските предприятия.

Аз обаче не съм наивен свободен търговец. Трябва да продължим да проявяваме твърдост като предприемем мерки срещу несправедливите търговски практики, както постъпихме с налагането на антидъмпингови мита върху китайската стомана, сладката царевица от Тайланд или биодизела от САЩ, Индонезия и Аржентина. Освен това ще продължим да използваме възможностите, предоставяни от законодателството в областта на държавните помощи, за да подкрепяме научноизследователската дейност и зелените инвестиции. Наред с това ще насърчаваме нашата стратегическа автономност и индустриална мощ в областта на космическото пространство и отбраната, вместо да разчитаме на САЩ, Китай или Русия.

Предвид това, че над 50 % от предприятията в ЕС вече са част от световните вериги за създаване на стойност, не можем да си позволим да се върнем към изолационизма и протекционизма. Нашата промишленост и икономика зависят от свободната, справедлива и устойчива международна търговия. Вземете за пример наскоро сключеното търговско споразумение с Канада — един от най-близките ни съмишленици и партньори. Това е най-прогресивното търговско споразумение, което някога сме подписвали, и ще доведе до реални трансформации: износът за Канада вече поддържа около 900 000 работни места в Европа и чрез премахване на тарифите ще помогнем на предприятията ни да спестяват над 500 милиона евро годишно.

Миналата седмица представих Бяла книга относно бъдещето на Европа, в която се предлагат различни възможности за поддържане на единство в Европа, съставена от 27 държави членки. Надявам се, че на тази основа можем да проведем честен и открит дебат относно това до каква степен ЕС може и трябва да подкрепя промишлеността и да се възползва от глобализацията, например в областта на фискалната политика, образованието или социалната политика.

За мен е ясно едно: не виждам какъвто и да е сценарий, при който икономическият национализъм да е в съответствие с идеята за Европа или благоденствието на нейните граждани. Вярвам в една Европа с единна, стабилна индустриална политика, която гарантира успех, дори и в трудни времена. Тази политика има централна роля в онази Европа, за която се боря.