България е страна с много университети, но с недостатъчно висшисти. Поне според Европа. С идеята да достигнем нейното изискване 36% от младите ни хора да имат диплома от вуз, държавата предлага да разшири входа за влизане в университетите, като за сметка на това направи по-строг изхода.
Доколкото познаваме половинчатия начин, по който се прави всичко в България, отварянето на входа на вузовете сигурно ще се осъществи. Но тая работа с изхода - не. Така в държава, в която хора с тройки в дипломата, пишещи бъдещата си професия като "адвокаД", стават висшисти, ще бъде дадена възможност това да правят вероятно и двойкаджиите. Стига да го поискат. Вярно, стратегията уточнява, че това може да стане едва след повишаване качеството на средното образование. Защо обаче преди това не си поставим въпроса дали изобщо са ни нужни толкова висшисти?
В България дипломата отдавна вече не гарантира работа, а е повече от ясно, че ако приемат хора с толкова ниско ниво, университетите ще свалят качеството си катастрофално. Една Германия има сравнително широк вход и контрол в края на първата година, когато именно се решава кой да бъде студент. Само че нейното висше образование се радва на интерес от чужбина, който й позволява дори и при най-широкия вход да не приема хора дори с четворки в дипломите. Нещо, което университетът в Дивдядово не може да разчита да постигне. Дори ако въведе онлайн обучение на английски и ти напечатва дипломата още в деня, в който те приеме.
Идеята за широкия вход и стеснения изход ще напълни университетите с хора, които още в средата на първи курс ще спрат да разбират какво им говорят преподавателите и най-вероятно ще отпаднат сами. Не че сега не го правят. Защото входът у нас и така е достатъчно широк. Проблемът е, че е направен такъв принудително заради начина, по който университетите се финансират. Ако искаме да вървим към каквато и да било промяна във висшето образование, трябва да променим първо порочната система, по която университетите получават пари. Докато това става на базата на брой приети студенти, те ще отварят входа толкова широко, че да те е страх да минеш по тротоара пред тях, за да не те запишат за студент по погрешка. А в стратегията на просветното министерство, която иначе предлага много добри идеи, не е изяснен точно начинът, по който ще се дават парите. Без да бъде определен той, останалите мерки се обезсмислят. В момента държавата се опитва да увеличи средствата, които дава за качество, като за основа приема рейтингите на университетите и особено реализацията на студентите.
А данните на НОИ едва ли са най-добрата база, на която трябва да стъпи. Първо, защото в тях липсват всички млади хора, които още с получаването на отличните си дипломи са заминали да работят в чужбина. Второ, защото фактът, че един младеж не работи по специалността си изобщо не означава, че той не е получил качествено образование. Както и това, че работи, не означава, че е бил подготвен добре. Намирането на работа у нас в последните години е най-вече въпрос на шанс. А пазарът на труда е толкова капризен и изменчив, че не е работа на университетите да предсказват какви ниши ще бъдат отворени или затворени на него, когато студентите им завършат. Тяхната работа е да дават подготовката, а не да се превръщат в трудови борси. А нейното качество би могло да се измери с изпит - но не такъв, в който хората, готвили младежа четири години, да поставят оценката му.
А национален и с оценяване от външен орган - нещо, за което ректорът на Алма матер проф. Иван Илчев настоява от известно време. Но може би остава самотен, точно защото много от колегите му се опасяват, че при един подобен изпит ще стане ясно, че качеството на подготовката им е само мит. Това обаче е единственият начин да контролираме какво точно пуска висшето ни образование на пазара и къде се къса нишката. Както и да разпределим правилно парите към оня, който наистина дава образование, а не листчета хартия с печат и воден знак.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
