Своеобразната сметка, която всеки българин ще трябва да покрие от джоба си през 2017 г., за да издържа държавата, е за 5140 лв., което е повече спрямо тазгодишните 4857 лв. Това става ясно от изчисленията на Института за пазарна икономика (ИПИ), който за поредна година представи алтернативния си бюджет за 2017 г. Най-голям е разходът за пенсии, социални помощи и обезщетения – 1723 лв. на човек на година. Скъпо излиза и секторът "транспорт, съобщения и селско стопанство" – 799 лв. Здравеопазването е третият по големина разход на държавата през 2017 г., за който гражданинът ще плати средно 591 лв. Отбраната и сигурността ще струват 583 лв., а образованието – 468 лв.
Над 1 млрд. лв. е струвала на данъкоплатците политическата криза от 2013-2014 г., показват изчисленията на ИПИ. Според сметките на икономистите в хазната през тези две години са постъпили с 1,5 млрд. лв. по-малко от очакваните данъчни приходи. Забавянето на разходите също е било драстично. Затова от ИПИ призовават политиците да внимават с популистките рискове, на които подлагат фиска с дебатите по бюджета за 2017 г. и предлагат алтернативен разчет. "В условията на изключително скъсени политически хоризонти и конституционни предизвикателства пред приемането на бюджета, ИПИ изготви алтернативния бюджет максимално консервативно и с една много ясна цел - запазването на фискалната стабилност и избягване от популизма, който е заразил много от политическите играчи", обясни Петър Ганев от ИПИ. Той добави, че фискалната цена на кризата през 2013-2014 г. е в пъти по-висока от платената по време на "голямата" икономическа криза след 2008 г.
Според Десислава Николова, главен икономист в института, следващата година се очаква да донесе влошаване на международната среда и забавяне на растежа в еврозоната. На този фон прогнозите за българската икономика също бяха занижени, като последните очаквания са за растеж между 2,5% и 3,0%. Тук трябва да се отбележи, че тези прогнози са правени, преди правителството да подаде оставка и съответно не отчитат повишения политически риск и неговите ефекти върху растежа. Т.е. ръстът на икономиката през 2017 г. е много вероятно да е по-нисък (около 2%, по прогноза на ИПИ), ако създалата се ситуация доведе до отлагане на частни инвестиции и забавяне на големи европейски проекти, както това се случи при предишната политическа криза. В алтернативния разчет за сметката за приходите и разходите за 2017 г. от ИПИ отчитат и "грешката" в данните, които са използвали от Министерство на финансите в изготвянето на бюджета. Вземайки под внимание политическата нестабилност и опасностите пред фиска, от ИПИ стъпват на един консервативен макроикономически сценарий, който отчита вероятността от реализирането на външни рискове и охлаждане на растежа у нас.
В тази фаза на икономическия цикъл е недопустимо страната да планира нови бюджетни дефицити (1,3 млрд. лв. по консолидираната рамка според внесения в НС бюджет), категоричен е Петър Ганев, особено при положение, че за тази година ще бъде постигнат балансиран бюджет. По думите му изключително опасни звучат и заявките на някои политически играчи за нови популистки харчове и дори дълбоки промени в данъчната система. Всичко това са предложения, които са дълбоко пропагандни и търсят да се възползват от липсата на ясна отговорност в създалата се сложна политическа ситуация.
От института предлагат:
• Отказ от всякакви идеи за нови разходи и популизъм на гърба на бюджета;
• Залагане на буфери в бюджета както в приходната му част (очакваните приходи от концесията на летището в София), така и в разходната (например, задържане на 5% от разходите на всички бюджетни разпоредители до последното тримесечие на годината);
• Приемане на бюджета за 2017 г. с балансирано салдо, в т.ч. по националния бюджет и по консолидираната рамка;
• Залагане на средносрочна бюджетна рамка с нулеви дефицити за 2018-2019 г. и окончателно скъсване с хроничните дефицити от 2009 г. насам;
• Замразяване на разходите за текуща издръжка в публичния сектор и обуздаване на ръста на субсидиите; отлагане на големите разходи в сектор "Отбрана"; преустановяване на програмата за "безплатно" саниране на многофамилни жилищни сгради;
• Занижаване на капиталовите разходи до едно по-реалистично ниво предвид очаквания умерен темп на усвояване на европейски фондове;
• Осигурителни промени - отказ от увеличението на осигурителната вноска за държавна пенсия; отпадане на възможността за отказ от пенсионни спестявания във втория стълб (частните пенсионните фондове) и прехвърлянето им към солидарната система.
Според икономистите тези мерки ще подготвят фиска за посрещане на една по-неблагоприятна година, както в икономически, така и в политически план.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
