България и еВрото

България и еВрото | StandartNews.com

Господа европейци, пише се еВро, а не еУро. Още през 2002 г. Соломон Паси предрече, че на евробанкнотите някога ще има надпис на български. По онова време думите му звучаха като утопия. Наскоро обаче ЕЦБ представи нова банкнота от 5 евро, на която след латинския и гръцкия надпис с името на валутата има и трети - ЕВРО на кирилица, изписано с В. Е как, ако не с В, ще кажете. Но преди 5-6 г. европейските институции съвсем сериозно и категорично щяха да отговорят - с У, разбира се.

Историята за спасяването на буквата "В" не е като от екшън филм, но е един от малкото примери в нашата история за обединяването на институциите и обществото в обща кауза.

През пролетта на 2006 г. Меглена Кунева информира министрите от тогавашния кабинет за непоколебимото решение на Еврокомисията и ЕЦБ, че на кирилица ще пишем еУро, а трети надпис върху банкнотите няма да има. Гръцкото ???? графично приличало на ЕУРО и било достатъчно. България по това време още не е член на ЕС и естествено никой не ни пита.

Тогава бях министър на държавната администрация. Винаги съм имал афинитет към езиковите въпроси и приех присърце темата. Не разбирах защо хора, които не познават езика ни и ползват латинска азбука, ще ни учат как да пишем на кирилица. Убедих премиера Станишев да не се предаваме пред това решение и да ми възложи създаването на експертна група, която да проведе кампания за защита на българската позиция. Оформихме сериозен екип от представители на 3 министерства, БНБ, БАН и др. След влизането ни в ЕС в спасителния отряд за буквата "В" се включи и новият европейски министър Гергана Паси. Подкрепиха ни и Симеон Сакскобургготски, и тогавашният еврокомисар Кунева. Обществото и медиите също бяха на наша страна и това правеше мисията още по-отговорна.

Година и половина водихме тиха битка на няколко фронта. В писма, разговори и срещи облъчвахме европейските институции, еврокомисари и министри на държави от еврозоната с куп културни, исторически и лингвистични аргументи. Няма да забравя как през 2007 г. при разговора ми с президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише говорихме не за финансовата политика на ЕС, валутните курсове и лихвените проценти, а час и половина нищихме... езикови въпроси.

Уви, на политици и финансисти да говориш за език, е все едно на Айнщайн да обясняваш за готварство. Намерихме обаче ахилесовата пета на ЕЦБ - южните ни съседи от Гърция и тяхната азбука.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай