"Правителството" на Йерусалимово заседава на ул. "Палестина". Всяка сутрин най-личните от 106-те жители на любимешкото селце, сгушено в Сакар планина, се събират в кръчмата "При Тодорка" - за да се поздравят и, както шеговито отбелязват, "да се преброят". А напоследък - и да се пошегуват на гърба на комшиите от македонското Витлеемо. В Йерусалимово ги взеха за мезе, след като съседите се напъчиха, че Христос бил роден при тях. "Витлеемо да дойдат на диспут при нас - да си премерим чудесата! Ха да видим къде са повече!", заканват се зевзеците на претенциите на македонските археолози към Божия син.
"Ей на тази кръгла маса ще седнем срещу македонците, дето се напъват с Христос. И чеверме ще им врътнем, и от нашата блага ракийка ще им сложим - като на почитаеми гости, само да им стиска с доказателствата!", кани се един от най-духовитите жители на Йерусалимово бай Петър. Какво му е - селото е посрещало двама палестински посланици, та няколко македонци ли ще го уплашат! Всички, които са се събрали "При Тодорка" - кръчмата на единствената асфалтирана ул. "Палестина", са навити да участват в диспута. "Христовото раждането е символ. И всеки, който вярва в Господ, може да каже, че родно място на Божия син е неговото село. Това символично раждане трябва да ни прави по-добри хора", приземява страстите в кръчмата проф. Цонка Каснакова от Тракийския университет в Стара Загора. Историкът е родом от Йерусалимово. Оттук е и съпругът й Георги Иванов, химик и географ. Като ги питаш откога се познават, отговарят в един глас: "Винаги!". Още майките им били приятелки, така че Цонка и Георги са двойка от бебета. От години живеят в Стара Загора, но няма уикенд или празник, който да не са посрещнали в Йерусалимово. И сега са на село, защото са в отпуск. "Още като наближа по пътя, по завоите сърцето ми започва да играе от радост", вълнува се сестрата на професорката - Пенка. И отваря "ковчежето" с чудесата на Йерусалимово. А те са повече от тези на Йерусалим.
Много вълшебства стават в селцето в Сакар планина, но легендата за "огненото кросно", което минава над селото по Богоявление, се разказва във всяка къща. От деца местните си спомнят заръката на бабите си по Йордановден:
Бягайте, че идва огненото кросно!
80-годишната баба Богдана си спомня какво й е разказвала майка й - която като мома видяла чудото с приятелките си. Около Богоявление, в мразовитите нощи, преди да е "кръстена водата", от Сакар планина се възвисявало огнено сияние, което приличало на кросно (б.р. част от тъкачен стан - право кръгло дърво). После то сякаш вървяло по Големия гьол - водопад на селската река, извисявало се над цяло Йерусалимово и се разбивало в другия край на селцето - в скала, която тукашните знаят като Големия камък. Други пък си спомнят, че "огненото кросно" се появявало преди голям дъжд и скалата сякаш го поглъщала. Затова местните хора вярват, че живописното им Йерусалимово е целунато от Бога.
Досега не са получили смислено обяснение за феномена с "огненото кросно". Разсъждават на чашка, че сигурно има и научно тълкувание. Но това не ги отказва от версията, че кросното е енергия, която Сакар планина им изпраща, за да им напомни да са вярващи християни и добри хора. Според проф. Каснакова пък вероятно Големият камък е бил тракийско светилище. Така и не е проучено обаче, защото днес от него има само отломки. За да докажат, че чудеса в Йерусалимово не стават, преди около 40 г. тогавашният кмет Кольо Кимчев и кръчмарят Димитър Пеев залагат динамит в основата на Големия камък и го взривяват. Съвсем скоро обаче и двамата заболяват тежко и си отиват. Като пилци
измират и роднините им до трето коляно
"Има поверие, че посегнеш ли на свято място, къщата ти се разтурва", вярват в Йерусалимово. Спомнят си, че преди да бъде взривен Големият камък, всички големи празненства тръгвали оттам - от "Кокошкиният курбан за дъжд" до събора на Димитровден.
"Имаме и друго чудо!", присеща се Господин Ганчев. Разказва, че от дядо си знае, че когато неговият прадядо преди около 200 г. се стягал да се пресели в Йерусалимово от харманлийското Богомил, хората го подкачали: "Отиваш там, дето и дъжд не вали". И наистина - често се случвало дори и в най-белоснежната зима, когато цялата любимешка община е потънала в сняг, погледнато от върховете на Сакар или Родопите, Йерусалимово да се набива като единственото черно петно. "Макар да са рядко, има такива местности - обикновено между две планини. Те са в т.нар. валежна сянка. Като прегърнати от планините са, защото билата им сякаш си подхвърлят облаците", живописно обяснява невероятния за непросветените факт Георги Иванов.
През това време бай Петър вече
налива от прочутия си прасковен еликсир
собственичката на заведението Тодорка пък е сложила по парче домашно приготвен кейк. Такива са в Йерусалимово - много гостоприемни и сладкодумни. Попаднеш ли в тяхната компания, времето спира - иска ти се да останеш завинаги. Така се е случило и с четирите чуждоземни семейства - три английски и едно ирландско. Дошли и повече не си тръгнали. Купили си къщи тук и сега само от време на време отскачали до Острова. Местните пък са нахъсани да изкарат курсове по компютри, за да могат да си пишат с новите си съселяни и по нета. Натоварили са с тази мисия младия кметски наместник 31-годишния Кирил Кирилов. Понеже имат интернет връзка, постоянно го ръчкат: "Кирчо, ти уреди обучението, пък ни ще се организираме да купим общ лаптоп. Ако македонците се извъртят и не дойдат за диспута, може да го направим онлайн", чертае план "Б" бай Петър.
* Кога Витлеемската звезда изгрява над Йерусалимово и в чий двор расте босилек от Божи гроб - четете в петъчното приложение "Живот" на в."Стандарт"
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
