През последните три десетилетия в България започнаха бизнес десетки хиляди фирми. Някои просъществуваха повече или по-малко време и изчезнаха, но други преживяха хиперинфлация и кризи и продължават да се развиват успешно.
Каква е тайната на техния успех? Това ще се опитаме да разберем от представители на ръководствата на успешни компании, работещи в различни бизнес сектори у нас. Ще се опитаме да потърсим причините и за творческото дълголетие на обществено известни личности - преподаватели, спортисти, учени, артисти. Ще поднесем всички тях пред читателите на "Стандарт" в интервюта под рубриката "Пътят към успеха". Започваме с Николай Бояджиев, икономически директор на "Макском" ЕООД, Пловдив - един от най-големите производители на велосипеди в Източна Европа.
- Г-н Бояджиев, как започна историята на "Макском"? За мене е странно да се започне производството на велосипеди в България, където те не са толкова популярни, както, да речем, в Дания, Холандия и др. страни, и то в град като Пловдив. Защо не в Ловеч, където това производството имаше традиции?
- Логичен въпрос, въпреки че Пловдив вече, определено може да се каже, е велосипедната столица на България, тъй като тук работят два големи завода - ние и "Лидер".
Историята на "Макском" вече е разказвана от собственика Максим Митков. През 1992 г. той е засегнат от промените у нас, когато като млад специалист в Домостроителния комбинат е съкратен и остава на улицата с жена и дете. Започва внос на детски колички от Турция. Това е и първата дейност на основаната през 1996 г. компания "Макском" - чисто търговска: внос на колички и бебешки продукти. И към момента една от компаниите ни - "Чиполино", се занимава с тази дейност, но през 2006 г. беше обособена в отделна компания, част от холдинга MAXEUROPE.
През годините, покрай детските колички, се появяват и много запитвания за велосипедчета - и компанията започва внос на малки велосипеди. Децата обаче растат и родителите им започват да питат за по-големи и по-големи велосипеди и възниква въпросът защо те трябва да се внасят, при положение, че са натоварени с мита от 22%, след като могат да се произвеждат тук срещу 8.7% мито за частите. Така се заформя малка манифактурка, която започва да сглобява велосипеди, които пристигат на части основно от Турция и Китай. Впоследствие нашите специалисти започват сами да правят дизайна, да разработват наши спесификации, да се доставят компоненти от различни доставчици, да работим за по-популярни брандове, за да стигнем до сегашната ситуация.
Всъщност трябва веднага да кажа, че голяма роля за този бум на велосипедопроизводството в Европа и в частност - в България, играе фактът, че този бранш е защитен от специална антидъмпингова мярка от Европейската комисия. Благодарение на тази мярка вносът на велосипеди, например от Китай, се облага с мито 22% плюс антидъмпингово мито от 49.5%. Именно тази мярка позволява на производителите на велосипеди да съществуват в ЕС и България.
- Колко велосипеди се произвеждат у нас?
- По данни на Международната асоциация на велосипедопроизводителите България е на 5-о място в ЕС по производство на велосипеди, като по потребление сме на 28-о място. Годишно у нас се произвеждат близо 1 милион велосипеди, а потреблението ни е малко под 100 хиляди, така че всичко останало е за износ.
- Вие откога работите в компанията?
- Започнах през 2001 г. като счетоводител. Тогава "Макском" имаше много по-различен облик, бяхме на друга работна площадка, под наем. Бяхме около 50 човека заедно със сезонните работници, производствения персонал и администрацията. Сега сме около 700 човека, работим в собствена база, така че доста път сме извървели през всичките тези години.
- Колко модела велосипеди произвеждате и колко от тях са разработка на компанията?
- Зависи какво визирате под понятието "модели". Ако говорим за различни спесификации - около 4000 годишно. Това означава, че ако сменим кормилото с друго или зъбния блок с друг - това е нова спесификация. Ако говорим за типове велосипеди - произвеждаме абсолютно всички категории - детски, юношески, градски, маунтин байк, даунхил байк, а вече и електрически. Произвеждаме собствени брандове - Shockblaze и Sprint, но работим и за чужди брандове и с тяхното лого, като Bianchi, Gazelle и др. Основният ни експорт е за Германия, но изнасяме и за Холандия, Дания и др. страни.
Принципно всички части се внасят, единствено велосипедната джанта се произвежда от нас, тук извършваме и боядисването, а останалото е асемблиране. За някои велосипеди разработваме спесификации, но абсолютно всички компоненти ги закупуваме и внасяме. Около 80% от себестойността на крайното изделие е материалната част, която предварително трябва да бъде финансирана.
- Как? Предполагам реинвестирате част от печалбата, а друга част - с кредити? И изобщо - как се стигна до това разрастване на компанията - от 50 до 700 души?
- Да, на практика реинвестираме почти цялата печалба. Работим, разбира се, и с банкови кредити, тъй като на практика нашият бизнес до голяма степен е сезонен. В един период от годината ние по-интензивно разплащаме - от октомври до декември - януари. Приходната част започва от февруари - март, като обикновено през април, май и юни акумулираме приходи, но през есента и зимата - интензивно разходваме.
През годините сме работили с доста банки. Не мога обаче да скрия, че през 2006 г., когато трябваше да реализираме най-голямата си инвестиция в разширението на компанията, редица банки се засуетиха дали да подкрепят финансово този наш голям проект. Именно поради това не мога да не си спомня с огромна благодарност, че именно в този важен момент Банка Пиреос застана зад нас. Практически ние работехме с Банка Пиреос и преди това, може би от 2002-2003 г., вече не си спомням точно, но именно нейната безрезервна финансовата подкрепа за нашето разширение се оказа и най-голямата и важна помощ в цялата ни история.
- Защо редица банки са се "засуетили", както казахте, да подкрепят разширението ви?
- Защото в онези години наистина си беше чиста лудост някой да финансира фабрика за велосипеди. Казвам го като финансист. Още повече, че тогава България все още не беше член на ЕС. Да не говорим, че такава голяма фабрика за велосипеди не беше строена през последните 10 години (б.а. - преди 2006 г.) в цяла Европа, така че най-вероятно нашата инвестиция им е изглеждала като авантюра. Още повече, че антидъмпинговата мярка се издава за 3 до 5 години и ако в даден момент тя отпадне - това означава край на този бизнес в ЕС. Така че кредитирането на нашето разширение беше едно предизвикателство и аз съм много щастлив, че Банка Пиреос ни оцени по достойнство и ни подкрепи в пълния размер на инвестицията.
- Каква беше тя?
- Първоначалната инвестиция беше 6.5 млн. евро. Единствено Банка Пиреос ни разреши този лимит, всички останали банки, които сондирахме, ни даваха по-ограничен кредит. Освен това Банка Пиреос беше и единствената, която се съгласи да ни даде по-дълъг период за изплащане на инвестицията - над 7 години, и то с гратисен период. С този кредит беше построена основната част от фабриката - 28 000 кв. м застроена площ. Така че това беше за нас огромна подкрепа, особено в онзи тежък период, когато това беше огромна сума за нас самите.
Малко по-късно, през 2013 г., разширихме завода с 11 000 кв. м нови складови площи, като понастоящем разгънатата застроена площ на предприятието е около 42 000 кв. м. Днес, благодарение на разширеното производство, се чувстваме финансово далеч по-спокойни.
- Повечето компании се оплакват от липсата на квалифицирани кадри. Как стои въпросът при вас?
- По същия начин. Днес в "Макском" работят около 700 души, но през 2012 г. бяхме стигнали и до около 1100 човека. Впоследствие първо портфолиото на велосипедите ни се промени и вече нямахме потребност от толкова много хора, за да стигнем до днешната ситуация, в която просто хората ги няма - сами виждате какви огромни индустриални зони се построиха край Пловдив, така че всички фирми тук се конкурираме за едни и същи кадри. Не е тайна и че много специалисти емигрират в чужбина.
Засега се справяме с кадрите, проблемът е, че нищо не се задава на хоризонта като попълнение.
- Какви са перспективите пред "Макском" до края на тази и през следващата година?
- Тази година беше много благоприятна за нас. Започнахме интензивно производство на електрически велосипеди, нещо, в което през последните 1-2 години изоставахме на пазара. Надяваме се да приключим годината с над 30 000 електрически велосипеда, което е едно доста сериозно постижение за пилотна година.
- Те са основно за експорт, предполагам?
- Да, от началото на годината сме продали в България едва 10-15 електрически велосипеда.
- Основната причина, навярно, е високата цена?
- Донякъде. Технологиите вече толкова се подобриха, че цените на електрическите велосипеди паднаха над два пъти и ако преди те струваха минимум 4-5 хил. лева, вече един приличен електрически велосипед може да бъде закупен дори за около 2000 лева. При това произвеждаме велосипеди за сериозни брандове, което е огромно признание за "Макском".
Белчо Цанев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
