Четвъртък,

Завистта убива Моцарт

От: Екатерина Николова -
1397
Завистта убива Моцарт
A
A
A
  • Съперничеството между гениалните композитори ражда мистерия, която след 2 века пада в съда
  • Пушкин си отмъщава на Салиери, създавайки му образа на жесток отровител

 

Когато през февруари 2016 г. чешкият национален музей в Прага с гордост обяви, че във фондовете му е открита отдавна смяната за изгубена обща творба на Волфганг Амадеус Моцарт и Антонио Салиери, никой не обърна особено внимание на тази иначе изключителна находка. Откакто през 1984 г. гениалният Милош Форман представи "Амадеус", всички искрено вярват, че Салиери е убиецът на Моцарт. Смъртни врагове, двата велики на своето време няма как да са творили заедно.

Преди 6 години някак между редовете остана и новината, че общото произведение на Моцарт и Салиери е по либрето на Лоренцо да Понте, авторът и на либретото на Моцартовата опера "Дон Жуан", чиято премиера е била в Прага през 1787 г. По това време градът е бил в границите на Австрийската империя и Моцарт често го е посещавал. Не, че много го е харесвал. Просто там са били захласнати по него. А за гения

обожанието е било равносилно на опиат

Всъщност, именно това откритие доказва, че нещо в пикантната история за отровителя Салиери и неговата жертва Моцарт, не е наред.

Общата творба е кантатата за глас и пиано "Per la ricuperata salute di Ofelia" и е написана по повод завръщането на сцената на певицата Нанси Стораче - първата изпълнителка на Сузана в "Сватбата на Фигаро". А това е операта, която не е друг, а Салиери вади от боклука, превръщайки я в един от най-изпълняваните шедьоври на Моцарт до днес. Написана е само за пет месеца — от декември 1785 до април следващата година. Премиерата е на 1 май във Виена. Но не впечатлява префърцунената имперска публика. Посрещната е хладно и бързо е забравена, независимо че малко по-късно - през декември, отбелязва триумф в любимата Прага. Две години по-късно обаче Салиеви я вдига отново на сцена, убеждавайки публиката, че е шедьовър.

През 1791, годината в която Моцарт умира, музикалното общество във Виена открива концертния си сезон със симфония на Волфганг, дирижирана от Салиери.

Възможно ли е наистина Антонио Салиери да е изпитвал толкова яростна завист към младия гений, че да посегне на живота му? Още повече, че съвременниците описват Салиери като изключително добър и ведър човек - с благ характер, готов на всеки да помогне. За разлика от него биографите на Моцарт трудно крият

ексцентричните детайли в сприхавата му натура

които граничат с лудостта. Психолози са категорични, че е имал проблеми. Всеки неуспех го разболявал, изливал бурно гнева си, смеел се хистерично, театрално се разкайвал. А за капак страдал и от мания за преследване. Запазено е писмо на Моцарт до баща му, написано във Виена през 1776 г., в което великият композитор дава воля на крайните си емоции: "С каква радост бих изнесъл тук публичен концерт! Всеки музикант тук получава благосклонността на императора и голяма част от публиката! Но получих отказ. О, как желая смъртта на онези, които ми пречат да постигна това..."

"Онези" са... Салиери. Именно той получава "благосклонността на императора", за която мечтае Моцарт. Антонио пише оратория за Виенското музикално общество и я поставя при огромен успех. Слава, за която мечтаел Волфганг.

Всъщност Моцарт е този, който до болка е завиждал на буквално недостижимия по онова време Салиери. Една от най-значимите фигури, двигател в развитието на операта и цялата музикална култура от края на XVIII век, който имал огромно влияние върху композиторите, включително Моцарт. Салиери е музикален педагог не само на Лудвиг ван Бетовен, Франц Шуберт, Ференц Лист, Карл Черни, Джакомо Мейербер, но и на самия Моцарт, че и на сина му. Нещо повече - обучавал е учениците си безплатно. В знак на благодарност Шуберт му посвещава кантата. Салиери доживява до 75-годишна възраст, като носи славата на вдъхновител на виенската музикална култура. Негови близки приятели са Глук и Хайдн. Не случайно император Йозеф II безкрайно го цени и го удостоява с мястото на придворен композитор и диригент на италианската опера във Виена, а по-късно и на придворен капелмайстор. Този пост, който по онова време е бил най-голямото признание за всеки музикант, Салиери заема при трима хабсбургски императори, почти до края на живота си.

Салиери е

сред основателите на Виенската консерватория

през 1817 г. и неин пръв директор. Първият спектакъл, с който се открива знаменитата "Ла Скала" е опера на Салиери - "Europa riconosciuta". Оперите му се поставят на най-престижните сцени във Виена, Париж, Рим, Венеция, Санкт Петербург и др.

Срещу този колос се изправя Моцарт - дребно човече метър и 60 с чудовищен талант. Започва да свири на 3-годишна възраст, композира от 5-годишен. На 6 изнася концерт пред австрийската императрица. Владее виртуозно клавесин, цигулка и орган. Учените в Англия го изследват като извънземно, църквата е на крачка да го анатемоса, но накрая провъзгласява, че дарът му е Божествена намеса.

За своите 35 години оставя огромно творчество - 21 опери, сред които "Отвличане от сарая", "Сватбата на Фигаро", "Дон Жуан", "Така правят всички" и "Вълшебната флейта", 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти (обой, фагот, флейта, валдхорна) и оркестър, камерна музика, клавирни творби, теми с вариации, прочутият "Реквием" и др. Сред тях блести серенадата "Малка нощна музика", чиято тема е построена само върху три тона. Гениално!

Съдбата му дава слава, но не и онзи обществен ореол, за който геният мечтае приживе. Атракцията детето чудо, което печели пари и внимание из цяла Европа, престава да бъде уникална, когато Моцарт става на 10. Просто пораства. И тогава е

принуден да работи в английска кръчма

В края на живота си пък припечелва с уроци - уж, за да издържа семейството си. Но гуляите му са пословични. Вечно е в драматични заеми и на практика във фалит. Общественото признание за него е пиедестал, който той не може да изкачи. Името Моцарт гарантира пълни зали, но всички императорски почести са за Салиери. Ако някой от двамата на някого е завиждал, то със сигурност това е бил Волфганг - на Антонио.

Откъде тогава тръгва историята за отровителството? Безспорно съревнованието между двамата колоси е било една от най-епичните битки по онова време. Изразявала се във всичко - от музикални надпревари в двата края на двореца по една и съща тема, зададена от императора, до лют бой за ВИП учениците. Историята разказва как Моцарт кандидатствал за учител по музика на принцеса Елизабет от Вюртемберг, но... честта получил Салиери. Мнозина изследователи твърдят, че именно това е първата искра на голямата вражда. Други са убедени, че през Моцарт и Салиери се осъществява титаничният сблъсък на немската и италианската школа в края на ХVIII век.

Всъщност,

историята с отровителството тръгва от друг гений

- Александър Пушкин. През 1830 г. Пушкин създава трагедията “Моцарт и Салиери”, в която Салиери убива от завист Моцарт. Така руският поет си отмъстил на композитора за операта, в която Салиери осмива цар Петър I. Пушкин боготворял монарха. Защото именно Петър I освобождава дядо му Ибрахим Петрович Ханибал от робство. Нещо повече - царят е кръстник на Пушкин. От тази лична война обаче тръгва ефектът на доминото за злия гений Салиери. По пиесата на Пушкин опера пише Николай Римски-Корсаков. Пиперливият сюжет става централен за Питър Шафер, който с “Амадеус” покорява няколко сезона Бродуей. И точно тази драма Милош Форман екранизира в едноименния си шедьовър, покорил целия свят.

Но Салиери има своите почитатели. През 1997 г. в Милано те организират първия по рода си съдебен процес. Той е за реабилитацията на композитора. Състои се Голямата зала на Двореца на правосъдието и завършва с оправдателната присъда на Салиери. Конспирациите за смъртта на Моцарт, настъпила един час след полунощ на 4 срещу 5 декември 1791 г. обаче остават. И варират от воднянка, пред инфекция след черепно-мозъчна травма, до масонски заговор.

Двайсетина дни преди да затвори завинаги очи геният се връща от Прага във Виена болен. Целият е подут, което го кара да каже на любимата си Констанс, че е отровен. В крайна сметка в това може и да има нещо вярно. В края на ХVIII век много лекарства са съдържали живак. А великият Амадеус определено е прекалявал с тях.   


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички