Много от днешните известни хора тръгват към славата след остър житейски обрат
На 29 февруари 1886 година на борда на новопостроената френска корвета "Жером Наполеон" с мощност на двигателя 450 конски сили, служеща за разходки на императора, се качва нов матрос. Неговата задача е да пренася въглищата. Скоро го преместват на палубата. Казва се Гоген. Следват дълги пътувания до Лондон, Венеция, Марсилия. Петте години в морето Пол Гоген определя като прекарани в плаващ затвор. Сушата е благосклонна към моряка. Настойникът му Густав Арозе го урежда като борсов посредник в кантората на своя приятел Пол Бертан. Новопостъпилият служител бързи свиква с работата си. Радва се на добри доходи и охолен живот. После морякът рязко променя посоката. Кантората е минало завинаги.
Неотдавна картина на същия този борсов посредник, рисувана през 1882 година и наречена "Кога ще се омъжваш", бе продадена за 300 милиона долара. Така тя влезе в историята като най-скъпото платно. Гоген не е нито първият, нито последният, направил остър житейски завой, подхващайки друг път, който няма нищо общо с предишния.
Писателят Николай Хайтов е започнал кариерата си като горски, театралният гуру Крикор Азарян - като обущар в Пловдив. Художникът Добромир Манев повече от две десетилетия е бил на сцената в Младежкия театър и пред кино камерите. Подобни метаморфози наблюдаваме и днес. Тези дни се чу, че хористите от Велико Търново са станали таксиметрови шофьори, за да изхранват семействата си. Дано да е временно. Няма срамна работа, казват по целия свят. Но е странен пътят, който са изминали някои от днешните величия, докато изкачат върха - ако не на Олимп, то поне на славата.
Философът-строител
Едно от най-големите имена в бг социологията е професор Георги Фотев. Той е роден на 24 август 1941 г. в хасковското село Димитровче. Завършва философия в Софийския университет през 1968 г. Работи като журналист. Става научен сътрудник в БАН. Доктор на философските науки. От 1989 година е професор. През 1992-2003-а е директор на Института по социология към БАН. Чете лекции в престижни университети - в Москва, Атина, Станфорд, Хайделберг. Автор е на над 250 научни публикации. Почетен гражданин на щата Оклахома (САЩ). През 1990-1991 година е министър на науката и висшето образование.
Малцина са тези, които знаят, че в началото на бляскавия му и възходящ път, има тръни и препятствия. През 1950-а, когато бъдещият академик е само на девет, семейството е изселено в Лудогорието. На комунистическата власт не й харесва, че бащата на Георги е забягнал като политически емигрант в тогавашната Германска федерална република. След като се уволнява като трудовак, Георги няма достъп до нито едно висше учебно заведение. Причините са чисто политически. "Това беше най-мрачният период на комунизма", пише по-късно професорът. Младият Георги постъпва по принуда в нашумялата тогава строителна бригада на героя на социалистическия труд Георги Карауланов. По късно той ще каже: "Карауланов е уникална личност, невероятен характер и надарен човек, на когото съм завинаги признателен. В неговата бригада, където ме прати злата съдба, в лицето на комунистическата тирания, срещнах прекрасни хора".
Крикор Азарян правил обувки
Приятелите на големия Крикор Азарян са чували неговата изповед, аранжирана със самоиронична усмивка: "Изобщо не съм мислил да ставам артист. Мечтата ми беше да бъда адвокат или писател". Родният му в Пловдив, където вижда бял свят през 1934 година, е град космополитен, пъстър и пълен със чешити. Бъдещият театрал започва работа в завод "Петър Ченгелов", чийто обувки в онази епоха носи половин България. Той е на шприц машина и осем часа на ден подскача от крак на крак. "Оттогава заобичах Чаплин и филма му "Модерни времена". Защото видях и разбрах какво значи конвейер. Това е някакъв кошмар", казва по-късно Азарян. Той е още артист и нещо като режисьор и ръководител на естрадно-сатиричния състав към завода. Съсед му е току-що освободеният от лагера в Белене и прогонен от София виртуозен музикант, диригентът на "Джаза на оптимистите" Асен Овчаров. Крикор го кани да оглави оркестъра към завода. Формацията печели лауреатско звание на национален фестивал на художествената самодейност, а Азарян е издигнат. Правят го нормировчик. Вече не е на конвейера, не работи на смени и сам изисква от тези, с които до вчера е бил рамо до рамо. Той обаче прави такива норми, че се разчува нагоре. Какви са тези заплати, които получават в обувния завод, питат разни другари. И го уволняват.
Преди това обаче, още докато е в завода, естрадно-сатиричната група отива колективно на театър: "Дървеница" с режисьор на Боян Дановски. "Да ме питате какво е било - не знам. Нищо не разбрах, но там един кръг се въртеше, Калоянчев играеше бос - нещо между маймуна и човек. Няма да забравя стъпките на тангото на Нейчо Попов, Татяна Лолова, Саркис Мухибян... Направо оглупях! И си казах - край, ще се занимавам с театър", връща лентата Коко.
На 32 години - вече с диплома по актьорско майсторство и режисура - Азарян се връща в родния си град, за да поеме възходящия си път на театрал. През годините той получава всички възможни награди. Негови възпитаници във ВИТИЗ са Стефан Вълдобрев, Камен Донев, Мариус Куркински, Стефка Янорова, Койна Русева... Приживе професорът продължава да си спомня за обущаря от пловдивския житен пазар бай Таквор, който след две ракии на висок глас се питал: "Кой съм аз?". И с усмивка споменаваше, че някога те са били колеги.
Рубашкин - от фабриката до милионите плочи
Борис Рубашкин, роден на 17 юни 1932-а в
София от донски казак и българка от Кула,
започва да танцува още като ученик. Вземат го в ансамбъла на МВР. През 1958-а заминава да учи в Прага. Желанието му е да се образова във външната търговия, но тази специалност е за деца на номенклатурата. Пращат го да учи икономика на високите пещи. В България високи пещи няма, опитва се да оспори той. Ще има, отвърнали му.
Завръща се в София и като не намира работа по специалността си, емигрира в Австрия. Там започват мъките на чужденеца. Работи във фирма за автомобилни гуми. Тежко и мръсно. Тежи само 58 килограма. Явява се на конкурс за балетист във "Фолксопера". Приемат го. През деня е при гумите, вечер - в театъра. Една вечер попада в руския ресторант "Жар птица". Пийват по 2-3 водки и приятелят му го моли за запее. Не смее все пак, какво ще кажат гостите. А може и да ги арестуват. Все пак водката пари кръвта му и запява. След минута идва управителят. Наема го да пее всяка вечер. Така започва възходящата кариера на уникалния артист. Скоро той влиза в операта на Залцбург. Учи при колоса Марио дел Монако. Кара целият свят да пее и танцува "Казачок". Продава десет милиона плочи. Канят го и в Москва. Пристига рано сутринта и вижда на Червения площад огньове и струпани около тях хора. Какво правят тук, пита той. Отговарят му: Чакат за билети за вашия концерт.
Лесничеят Хайтов прописва след уволнение
Николай Хайтов завършва прогимназия в родното си село Яврово, но вместо да продължи нататък, започва да изкарва хляба си в Пловдив. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер е в кръчма, става камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово. Това продължава няколко години, което го откъсва от училището и книгите. Любовта към учението надделява и през 1938-а завършва гимназия в Асеновград като частен ученик. А любовта към Родопите и въобще към планината и природата, го изпраща в Лесотехническия факултет на Селскостопанската академия в София. След като я завършва през 1946-та, се връща в родопските гори. Най-напред е участъков лесничей в Персенкското стопанство. После - в Лесичево, Девинско и в Сапарева баня, а от 1951-а е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. Ето как години по-късно Хайтов описва професията си в "Горски дух" от "Диви разкази": "Че какво е на сегашно време да си горски? Нема ни фуражка, ни пушка! Тури бялата риза, хлопне се в камиона и припуши въз бърчините. Ходи къде ходи и преди слънце да зайде, пак са върне. Иде-върне са, иде-върне са, а гората Ч отива и са не връща
Неговите горски работници разказват, че Хайтов е бил грижовен като началник. Гледал да имат униформи, дава идеята в горското стопанство да имат лично животновъдно стопанство. Доволни, хората са отивали до града да се снимат с новите си униформи. Разрешил е на селяните да секат повалените от бури дървета за огрев. Тъкмо този факт е послужил на партийните функционери да го осъдят на осем години затвор. По-късно присъдата е отменена, но две години бъдещият писател остава без работа. Това го подтиква да сътрудничи на различни вестници, като пише очерци за изявени българи. Първият му очерк е отпечатан през 1954 г. в списание "Септември". След него - предложение за сътрудничество в списанието, където печата първия си разказ "Случай без прецедент".
Маестрото на канцонетите става бояджия
Маестрото на канцонетите Димитър Йосифов, който е близък приятел с Ал Бано и още сума ти величия от шоуто на Ботуша, живее като на кино. Доайенът на родната естрада е не само от най-големите звезди на 60-те години, но е и най-сериозният познавач у нас на италианската попмузика. Той започва кариерата си през 50-те - с култовите "Марина, Марина" и "Бела Белинда". Освен Милена Славова, Йосифов е единственият българин, пял на фестивала "Сан Ремо", а през 2004-а е удостоен с диплом "Посланик на италианската песен" в Източна Европа, където е продал над 5 милиона плочи. През същата година тогавашният президент на Италия Карло Чампи му присъжда златна значка и го обявява за "Кавалер на италианската музика". До принудителното му "пенсиониране" - тогава той е само на 40 - записва около 100 италиански шлагера. След 1989 г. отново се завръща на сцената. На 80-я си юбилей излезе на сцената в зала "България" с Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Мишо Йончев, Поли Генова, Паскал, и дъщеря си - сопраното на Музикалния театър Добрина Икономова.
Но по времето на соца го пенсионират, защото не иска да стане агент на ДС. "Първият опит за моето вербуване се появи, още когато започнах да набирам популярност в началото на 60-те с побългарените версии на италиански естрадни песни. Тогава едни специални хора ми определиха поредица от срещи и ме убеждаваха колко е добре да им сътруднича. Пуснаха пипала дори към родителите и сестра ми с обещания, че ще имам хубава работа и ще пътувам по света. Единственото, което ме спаси, беше хитроумна измислица. Предложих на агента да изпием по една водка. Служебното лице гаврътна 20 грама, а аз 100 грама, въпреки че съм трезвеник. Но излъгах, че обичам да поркам и го правя всеки път след концерт. Тези думи бяха моята "сламка". Ролята на алкохолик ме спаси от вербуване", разказва Йосифов.
Но в резултат вероятно на отказа, през 1975-та тогавашният шеф на "Концертна дирекция" Тончо Русев го попарва с думите: "Митко, навършваш 40, вече си стар - прибирай си нотите и костюмчетата и се занимавай с нещо друго". Отказват му турнета из страната в момент, в който певецът е в апогея на славата си. "Пенсионират" го, но без право на пенсия - просто да си намери друга работа. За да изхранва семейството си, става бояджия.
Клара Маринова беше продавачка
Клара Маринова, един от емблематичните коментатори в националната ни телевизия преди 10 ноември 1989-та, също преживява зрелищна метаморфоза. Опитът й на международен редактор в БНТ се развива до водещ на новинарски емисии и авторски предавания. Журналистката става за БСП това, което са сега Мая Манолова и Корнелия Нинова. Една от червените легенди е депутат в три парламента. "Когато се върнах в БНТ след депутатството си, тогавашният шеф на държавната медия Стефан Димитров просто и ясно ми заяви, че трябва да се махна, щом като съм била от БСП", спомня си Маринова. После, след Виденовото управление, преосмисля живота си. И решава, че щом като толкова време е градила име на почтен човек, ще зареже всичко и ще се върне в родното Ресилово. Става продавачка в магазин в Дупница, откъдето е родът й. "Ако бях останала в светлините на прожекторите и по жълтите павета на София, едва ли щях да намеря смислените отговори. Но започнаха да ми липсват социалните контакти и реших да направя социален експеримент. Взех магазин под наем, за да видя как оцелява един нормален човек с нормални възможности и без да е крал. И така разбрах, че в България все още няма никакви шансове за малкия и среден бизнес", разказва преди 10 години журналистката, която днес отново е в професията. Първо работи с Илияна Беновска, която я кани да направят заедно Радио К2. От миналата година Клара Маринова се връща на тв екрана. Води политическото токшоу по "България он еър".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
