Как изчезнаха 100 000 франка от наследството на Алеко Богориди

Румъния се сдоби с имот в Баден Баден, а Пловдив остана без окръжна болница

Как изчезнаха 100 000 франка от наследството на Алеко Богориди | StandartNews.com
  • 143 години от назначаването на първия генерал губернатор на Източна Румелия
  • Румъния се сдоби с имот в Баден Баден, а Пловдив остана без окръжна болница

 

Точно 143 години ни делят от деня, в който Александър Богориди, известен като Алеко Паша, е назначен от турския султан за пръв генерален губернатор на княжеството Източна Румелия.

Князът, който е роден в Цариград и така и не научи български, е тясно свързан със страната ни и фамилията му остава трайна диря както в историята на Възраждането, така и в годините след Освобождението.Син е на княз Стефан Богориди(Стефанаки Бей) - може би най-влиятелния след султана човек в Османската империя, и правнук на Софроний Врачански.

Алеко е юрист, получил образование първо в Гръцката Велика Школа, а после във Франция и Германия. Заема поредица от висши административни и дипломатически постове в турския държавен апарат. С натиска на Виена върху руския император Александър II, на 13 март 1879 година той поема управлението на Източна Румелия - автономната провинция на Османската империя, създадена според условията на Берлинския договор.

За петте години управление - до 1884 г,. Александър Богоридисе грижи за българския характер на областта. Полага основния камък при възстановяване на Стара Загора, опожарена по време на Освободителната война. Помага за културното и икономическо развитие на Пловдив,подкрепя Котел и българския храм в Цариград. И още по това време се заражда голямата му мечта - да построи голяма болница в града.

Докато управлява областта, князът поддържа постоянна връзка приятелите на баща му - избягалите в Пловдив водачи от Княжество България - П. Каравелов и П. Р. Славейков. Следва изцяло проанглийска външнополитическа ориентация и след абдикацията (1886) на княз Александър Батенберг, той е един от кандидатите за българския княжески престол.Русофобските му възгледи и сблъсъците с руския консул в Пловдив, княз Церетелев, го разделят с поста. А на неговото място, генерал- губернатор на Източна Румелия, вече се е настанил главният му секретар - Гаврил Кръстевич, участвал в борбите за църковна независимост и издал с помощта на Стефан Караджа - "История на българите". Той е и довереното лице на руското посолство в Цариград.

Личната непрязън на цар Фердинанд към Богориди го прогонва завинаги далеч от България. Съдбата му го люшка от най-престижните виенски балове до болничната стая с шепа медикаменти, в която мисълта за пловдивската болница не го напуска.

Преломният момент в живота е смъртта на съпругата му - в самия край на 19-ти век. Аспазия Балтази е от могъщата банкерска фамилия, управлявала парите на Османската империя. Младата княгиня Богориди е изключително красива и образована. Тя е леля на прочутата Мария Вечера, свързана с трагедията в Майерлинг, където тя и австрийският престолонаследник Рудолф бяха открити мъртви.

Александър и Аспазия Богориди са блестяща светска двойка, живееща в охолство в Лондон, Виена, Париж и Баден-Баден. Компания им прави семейството на сестра му - Анна, женена за посланика на Високата порта в Лондон - Константин Музурус. Тяхната дъщеря - Мария, пък е женена за сина на руския канцлер Александър Горчаков.

Фамилиите Богориди и Музурас прекарват летните ваканции в хитовия по онова време курорт Баден-Баден и то в един от най-големите дворци, притежание на другата сестра на Алеко - Смарагда Стурдза. В останалото време компанията обикаля приемите из Европа и жокей клубовете във Виена. Те пък са изцяло собственост на фамилията на жената на Алеко, на братята Балтази.

Годините напредват и семейството на Алеко се установява в Париж в хотел Терминус. Няколко години по-късно Аспазия умира, акрасивата й прислужница - гъркинята Калиопи, се превръща във фаталната жена на княза. Жени се за хотелския сервитьор Вебер, но напълно обсебва господаря си. Изпразва набързо банковата му сметка, а след това стига и по-далеч.

Пол Музурис, неговият племенник, бие депеша до фамилията, че Алеко е във Виена, за да прибере от банката на Ротшилз бижутата на Аспазия.Става дума за смарагди, на стойност 20 хиляди паунда. Блясъка на тези смарагди,които княгиня Богориди носи на приемите в Пловдив се помни дълго време от българските дами и съпругите на чуждестраните консули.

В крайна сметка Пол и жена му успяват да стигнат навреме при Алеко, уговарят го не само да им даде бижутата, но и да ги направи наследници. Има обаче едно условие - Пол да дари 100000 франка на България за строежа на болницата в Пловдив. Нещо повече - в края на живота си князът придобива и българско гражданство, поредното свидетество, че е искал да остави част от наследсвото си на нашата страна.

4 години по-късно той умира в Париж, малко след като лекарите му поставят следната диагноза - "този пациент живее в настоящото, забравил за миналото и не мислейки нищо за бъдещето, изолиран от всичко и благодарейки за всичко, което се прави за него".

Погребан е в семейната гробница на Богориди в гробището Пер Лашез, а поредица от наследници започват да оспорват завещанието. Представители на Османската империя също, но не и България. Причината за бездействието на поредица от правителства не става ясна. Делото се проточва чак до 1927 година и когато Пол Музурис все пак го печели, умира. Синът му Константин решава да изпълни завета на дядо си и превежда сумата от 100 000 франка в Българска Народна Банка. Никой от родните политици обаче не поставя въпроса за пропуснатите лихви и разликата в сумата за периода 1910-1927 г. Чуват се мнения, че 100 000 франка са недостатъчни за изграждане на болница и после темата заглъхва. Парите изчезват, а болница така и не се построява.

Почти по същото време умира и сестрата на Алеко - Смарагда Богориди, която също е известна с дарителството си. Красивият параклис Стурдза в Баден-Баден, в който тя е погребана,е вписан по нейно желание на Румънската православна църква. Дарението също е оспорвано, но за разлика от българите, румънците защитават блестящо интереса си и днес този красив параклис, паметник на архитектурата в Германия, се стопанисва от Румънската православна църква.

Така единственият спомен от първия главен управител на Източна Румелия, които Пловдив пази, са две масички със седефена украса, които са били закупени от Ана Чомакова Дол при разпродажба на имущество от дома на Александър Богориди в Цариград след смъртта му. Те бяха дарени преди дни на регионалния исторически музей в града от внучката й - Ивет Баева.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай