Понеделник,

Дър­жал ли е Бог ръ­ка­та на ле­ка­ря в ра­со

От: Сто­ян Пра­ма­та­ров -
A
A
A

Пок­рай ов­ла­дя­ва­не­то на епи­де­ми­я­та от ко­ро­на­ви­ру­са ед­на про­фе­сия се за­вър­на на пи­е­дес­та­ла - къ­де­то тряб­ва да бъ­де - про­фе­си­я­та на ле­ка­ря. Дъл­ги го­ди­ни пре­неб­рег­ва­но и из­тик­ва­но на за­ден план, ле­кар­ско­то със­ло­вие от­но­во зас­лу­жи ува­же­ни­е­то на ця­ла­та на­ция с про­я­ве­ния ху­ма­ни­зъм, про­фе­си­о­на­ли­зъм, а в мно­го слу­чаи и ал­тру­и­зъм. В тях­на чест ис­кам да при­пом­ня ис­то­ри­я­та на един те­хен ко­ле­га, жи­вял и ра­бо­тил ми­на­лия век в не­ве­ро­ят­но труд­ни ус­ло­вия, пре­тър­пял и из­жи­вял без­брой прев­рат­нос­ти на жи­во­та, но док­рай ос­та­нал ве­рен на дъл­га си - да бъ­де ле­кар. По вре­ме­то на со­ци­а­лиз­ма в Съ­вет­ския съ­юз от ухо на ухо вър­вя­ла ед­на мъл­ва - за ле­ка­ря в ра­со. Пос­та­вял бол­ния на опе­ра­ци­он­на­та ма­са, про­чи­тал мо­лит­ва, прек­ръс­твал се­бе си и еки­па и хва­щал скал­пе­ла. Не­го­ви­те опе­ра­ции би­ли ви­на­ги ус­пеш­ни - не­из­ле­чи­мо бол­ни­те оз­дра­вя­ва­ли, сле­пи­те прог­леж­да­ли, са­ка­ти­те про­хож­да­ли.

  • Опе­ра­ци­и­те на ба­ща­та на гной­на­та хи­рур­гия би­ли ви­на­ги ус­пеш­ни
  • Пре­ди да хва­не скал­пе­ла, Ва­лен­тин Вой­но-Ясе­нец­ки прек­ръс­твал се­бе си, па­ци­ен­та, асис­тен­та и сес­тра­та

 

Ва­лен­тин Вой­но-Ясе­нец­ки се ро­дил през 1877 г. в Керч в се­мейс­тво­то на фар­ма­цевт. Ув­ли­чал се по ри­су­ва­не­то, но в край­на смет­ка се на­со­чил към ме­ди­ци­на­та и ста­нал сту­дент в Ки­ев­ския уни­вер­си­тет. Как­то сам пи­ше по-къс­но: "Уме­ни­е­то  ми да ри­су­вам и лю­бов­та към фор­ма­та пре­рас­на­ха в

лю­бов към ана­то­ми­я­та

От не­у­да­чен ху­дож­ник, аз се пре­вър­нах в ху­дож­ник в хи­рур­ги­я­та." По вре­ме на след­ва­не­то си бил пър­ве­нец на ви­пус­ка и за­то­ва при дип­ло­ми­ра­не­то си учу­дил всич­ки с же­ла­ни­е­то си да ста­не сел­ски ле­кар, вмес­то да про­дъл­жи ка­ри­е­ра­та си в ня­коя го­ля­ма бол­ни­ца или уни­вер­си­тет. По вре­ме на Рус­ко-Япон­ска­та вой­на е за­веж­дал хи­рур­гич­но­то от­де­ле­ние на  ева­ку­а­ци­он­на­та бол­ни­ца в Град Чи­та. По вре­ме на прес­тоя си нат­руп­ва го­лям опит, пра­вей­ки мно­жес­тво опе­ра­ции на кос­ти, че­ре­пи и ста­ви. Мно­го от ра­ни­те на 3-5 ден заг­но­яс­ва­ли, а в ме­ди­цин­ския фа­кул­тет по то­ва вре­ме от­със­тва­ло по­ня­ти­е­то "гной­на хи­рур­гия". Ос­вен то­ва в то­га­ваш­на Ру­сия не съ­щес­тву­ва­ли по­ня­ти­я­та обез­бо­ля­ва­не и анес­те­зи­о­ло­гия. В съ­що­то вре­ме Ва­лен­тин се за­поз­нал с ми­ло­сър­дна­та сес­тра Ан­на Лан­ска, на­ри­ча­на "свя­та­та сес­тра" за­ра­ди доб­ро­та­та си и сил­на­та вя­ра в Бог. Въп­ре­ки по­ло­же­ния от нея обет за без­бра­чие, през 1904 г. тя да­ла сър­це­то си на мла­дия ле­кар. По-на­та­тък ста­на­ла и един от най-близ­ки­те му про­фе­си­о­нал­ни по­мощ­ни­ци и сът­руд­ни­ци. В след­ва­щи­те ня­кол­ко го­ди­ни Вой­но-Ясе­нец­ки ра­бо­ти ка­то учас­тъ­ков ле­кар в Сибир­ска, Кур­ска и Ор­лов­ска гу­бер­нии. В съ­що­то вре­ме вил­не­е­ли епи­де­мии от тиф, мор­би­ли и ед­ра шар­ка, въп­ре­ки то­ва ле­ка­рят оби­ка­лял по­ра­зе­ни­те ра­йо­ни, за да по­ма­га на бол­ни­те, без да ща­ди се­бе си. През 1909 оти­ва в Мос­ква, за да пи­ше док­тор­ска­та си ди­сер­та­ция и се за­ни­ма­ва с на­уч­на ра­бо­та. Но още на след­ва­ща­та го­ди­на се зав­ръ­ща към прак­ти­чес­ка­та ме­ди­ци­на в Са­ра­тов­ска гу­бер­ния, къ­де­то от­го­ва­рял за ра­йон с площ от над 600 квад­рат­ни ки­ло­мет­ра с на­се­ле­ние от 31 000 ду­ши. Ма­кар и прет­ру­пан от ра­бо­та, той не изос­та­вил на­уч­на­та си дей­ност в об­лас­тта на мес­тна­та анес­те­зия и та­ка през 1916 за­щи­тил док­тор­ска­та си ди­сер­та­ция и из­дал ня­кол­ко на­уч­ни тру­да. В съ­що­то вре­ме съп­ру­га­та Ан­на се раз­бо­ля­ла от ту­бер­ку­ло­за и за да об­лек­чи със­то­я­ни­е­то й, се­мейс­тво­то се мес­ти в топ­лия Таш­кент, къ­де­то Ва­лен­тин ста­ва гла­вен ле­кар в град­ска­та бол­ни­ца. На след­ва­ща­та го­ди­на из­бух­на­ла Ок­том­врийс­ка­та ре­во­лю­ция и за­поч­на­ла Граж­дан­ска­та вой­на. В бол­ни­ца­та пос­тъп­ва­ли мно­го ра­не­ни и ко­и­то би­ли ле­ку­ва­ни не­за­ви­си­мо от то­ва на как­ви по­ли­ти­чес­ки по­зи­ции би­ли. През 1919 г. за то­ва че ле­ку­ва тай­но бе­лог­вар­де­ец, Вой­но-Ясе­нец­ки е арес­ту­ван, но по щас­тли­ва слу­чай­ност от­но­во е ос­во­бо­ден. Вслед­ствие арес­та на съп­ру­га си със­то­я­ни­е­то на Ан­на вло­ша­ва и тя уми­ра. Ле­ка­рят ос­та­ва

сам с 4 мом­че­та - най-го­ля­мо­то на 12, а най-мал­ко­то на 6

го­ди­ни. На след­ва­ща­та го­ди­на е ос­но­ван Тур­кес­тан­ският дър­жа­вен уни­вер­си­тет и де­ка­нът на Ме­ди­цин­ския фа­кул­тет, за­поз­нат с ра­бо­та­та на Вой­но-Ясе­нец­ки, го ка­ни да ог­ла­ви ка­тед­ра­та по опе­ра­тив­на хи­рур­гия.  Пре­жи­вял теж­ко смър­тта на съп­ру­га­та си, Ва­лен­тин за­дъл­бо­ча­ва вя­ра­та си в Бо­га. Пре­ди опе­ра­ция прек­ръс­твал се­бе си, па­ци­ен­та, асис­тен­та и сес­тра­та не­за­ви­си­мо от тях­на­та на­ци­о­нал­ност и ве­ро­из­по­ве­да­ние. Един път, след ка­то прек­ръс­тил па­ци­ен­та - по на­ци­о­нал­ност та­та­рин - съ­щи­ят му ка­зал: "Аз съм мю­сюл­ма­нин, за­що ме кръс­ти­те?" От­го­во­рът на хи­рур­га бил: "Ре­ли­ги­и­те са мно­го, а Бог е един! Пред Бог всич­ки сме ед­нак­ви."

Про­фе­сор Вой­но-Ясе­нец­ки ре­дов­но по­се­ща­вал не­дел­ни­те и праз­нич­ни служ­би, бил ак­ти­вен ми­ря­нин и чес­то из­на­сял бе­се­ди с тъл­ку­ва­ния на Све­то­то пи­са­ние. Впе­чат­лен от то­ва Таш­кен­тски­ят епис­коп Ино­кен­тий пред­ло­жил на ле­ка­ря да ста­не све­ще­ник и той вед­на­га се съг­ла­сил. След сед­ми­ца бил ръ­ко­по­ло­жен в че­тец, по-къс­но ипо­дя­кон, дя­кон през 1921г. - в йе­рей. От то­зи мо­мент отец Ва­лен­тин за­поч­нал да хо­ди
и в бол­ни­ца­та об­ле­чен в ра­со  и с кръст на гър­ди­те, а в опе­ра­ци­он­на­та сло­жил ико­на на све­та Бо­го­ро­ди­ца. През ля­то­то на 1921г. в ед­на от бол­ни­ци­те на Таш­кент от Бу­ха­ра би­ли до­ка­ра­ни мно­го ра­не­ни чер­ве­но­ар­мей­ци. За ня­кол­ко де­на в топ­ло­то вре­ме под прев­ръз­ки­те за­поч­на­ли да се виж­дат ли­чин­ки на му­хи. За­поч­на­ли да се но­сят слу­хо­ве, че ле­ка­ри вре­ди­те­ли за­мър­ся­ват ра­ни­те. Из­вън­ред­на след­стве­на ко­ми­сия арес­ту­ва­ла всич­ки ле­ка­ри в бол­ни­ца­та и ги из­пра­ви­ла пред ре­во­лю­ци­о­нен съд. Ка­то ек­спер­ти би­ли из­ви­ка­ни ле­ка­ри от дру­ги бол­ни­ци. Ръ­ко­во­ди­те­лят на таш­кен­тско­то ЧК Пе­терс ре­шил да нап­ра­ви про­це­са по­ка­зен и сам ста­нал об­щес­твен об­ви­ни­тел. Ко­га­то му би­ла да­де­на ду­ма­та, про­фе­сор Вой­но-Ясе­нец­ки ре­ши­тел­но от­хвър­лил об­ви­не­ни­я­та: "Ни­как­ви чер­веи не е имал в ра­ни­те, там са би­ли са­мо ли­чин­ки на му­хи. Хи­рур­зи­те не се бо­ят от та­ки­ва слу­чаи и не бър­зат да по­чис­тват ра­ни­те от ли­чин­ки­те за­що­то от­дав­на се знае че ли­чин­ки­те по­ма­гат ра­ни­те да заз­дра­ве­ят."  То­га­ва Пе­терс по­пи­тал:

- Как вяр­ва­те в Бо­га, поп и про­фе­сор Вой­но-Ясе­нец­ки? Ни­ма сте виж­да­ли сво­я Бог?

- Бо­га дейс­тви­тел­но не съм виж­дал, граж­да­ни­но об­щес­твен об­ви­ни­тел. Но аз съм опе­ри­рал мно­го мо­зъ­ци, и от­ва­ряй­ки че­реп­на­та ку­тия ни­ко­га там не съм виж­дал и ума на чо­век. И съ­вест там съ­що не съм на­ми­рал.

Об­ви­не­ни­е­то се сри­на­ло и вмес­то раз­стрел ле­ка­ри­те по­лу­чи­ли раз­лич­ни сро­ко­ве зат­вор, но още след ме­сец за­поч­на­ли да ги пус­кат един по един.  През 1923 г. Ва­лен­тин Вой­но-Ясе­нец­ки бил под­стри­ган за мо­нах и въз­при­ел име­то на апос­тол све­ти Лу­ка - пок­ро­ви­те­ля на ле­ка­ри­те и зна­ха­ри­те и бил про­въз­гла­сен за Бар­на­ул­ски епис­коп. Дни след то­ва съ­вет­ски­те влас­ти под­но­ви­ли тор­мо­за вър­ху не­го, ка­то го при­ну­ди­ли да на­пус­не уни­вер­си­тет­ска­та си длъж­ност и в края на кра­и­ща­та го

арес­ту­ва­ли по ска­лъ­пе­ни об­ви­не­ния

- не­из­пъл­не­ние на раз­по­реж­да­ния на мес­тна­та власт, раз­прос­тра­не­ние на лъж­ли­ви слу­хо­ве, съп­ро­ти­ва на съ­вет­ска­та власт и дру­ги. Ча­кай­ки при­съ­да­та си в зат­во­ра отец Лу­ка на­пи­сал пър­ва­та част от от­дав­на за­мис­ле­ния труд "Очер­ци вър­ху гной­на­та хи­рур­гия". След дъл­го про­то­чи­ло­то се след­ствие бил за­то­чен в си­бир­ския На­рим­ски край. Ус­та­но­вя­вай­ки се в Ени­сейс­к, за­поч­нал да при­е­ма па­ци­ен­ти, ка­то спи­съ­кът му бил за­пъл­нен за ме­се­ци нап­ред. Ед­нов­ре­мен­но из­вър­швал и бо­гос­лу­же­ния в до­ма си. За­ра­ди рас­тя­ща­та му по­пу­ляр­ност бил пра­тен в но­во за­то­че­ние - в Тур­хан­ск, къ­де­то бил пос­рещ­нат от тъл­пи, пад­на­ли на ко­ле­не, ис­кай­ки бла­гос­ло­ви­я­та му. Мес­тни­ят ко­му­нис­ти­чес­ки ръ­ко­во­ди­тел му пред­ло­жил сдел­ка - сък­ра­ща­ва­не сро­ка на за­то­че­ни­е­то, ако зах­вър­ли све­ще­ни­чес­кия си сан. Оте­цът ре­ши­тел­но от­хвър­лил пред­ло­же­ни­е­то. В мес­тна­та бол­ни­ца се ока­за­ло че Вой­но-Ясе­нец­ки е един­ствен ле­кар и за­то­ва му се на­ла­га­ло да пра­ви ши­рок спек­тър опе­ра­ци­он­ни ин­тер­вен­ции - от ле­че­ние на ка­та­рак­та, ма­точ­ни те­че­ния, ла­па­ро­то­мия на ко­рем­на ку­хи­на, до ре­зек­ция на гор­на че­люст. Въп­ре­ки то­ва ко­му­нис­ти­чес­ки­те влас­ти не прес­та­ва­ли тор­мо­за си над не­го ис­кай­ки да се от­ка­же от ре­ли­ги­я­та. След ка­те­го­рич­ния му от­каз епис­коп Лу­ка бил въд­во­рен в се­ло от­въд по­ляр­ния кръг. Въп­ре­ки су­ро­ви­те ус­ло­вия той про­дъл­жил да про­по­вяд­ва и да ле­ку­ва мес­тни­те жи­те­ли. След ня­кол­ко ме­се­ца бил вър­нат об­рат­но в Тур­хан­ск къ­де­то жи­те­ли­те се вдиг­на­ли на бунт ос­та­вай­ки без ле­кар. През 1925 г. бил ос­во­бо­ден и се за­вър­нал в Таш­кент, но не бил въз­ста­но­вен на ра­бо­та ни­то в бол­ни­ца­та, ни­то в уни­вер­си­те­та.  За­то­ва отец Лу­ка се за­ел с час­тна прак­ти­ка и при­е­мал бол­ни в до­ма си, ко­и­то ме­сеч­но дос­ти­га­ли 400 ду­ши. Око­ло не­го се съб­рал кръг от мла­ди хо­ра, ко­и­то му по­ма­га­ли доб­ро­вол­но и чер­пе­ли от зна­ни­я­та и опи­та му. Не­ряд­ко оте­цът ги пра­щал да оби­ка­лят из гра­да и да му во­дят

бол­ни бед­ни хо­ра, ко­и­то той ле­ку­вал

В по­чив­ни­те дни слу­жил и про­по­вяд­вал в хра­ма. Сла­ва­та и ав­то­ри­те­тът му за­поч­на­ли да се из­ди­гат не­и­мо­вер­но.  То­ва не уб­яг­на­ло на влас­ти­те и през 1929 г. бил от­но­во арес­ту­ван по съ­ши­то с бе­ли кон­ци об­ви­не­ние в убийс­тво. Две го­ди­ни по-къс­но по ре­ше­ние на Осо­бе­но­то съ­ве­ща­ние на НКВД бил из­пра­тен в тру­дов ла­гер в да­леч­ния Се­ве­рен край. На след­ва­ща­та го­ди­на бил из­ви­кан в Мос­ква, къ­де­то ко­ле­ги­я­та на ГПУ му пред­ло­жи­ла хи­рур­ги­чес­ка ка­тед­ра, ако се от­ка­же от све­ще­ни­чес­кия си сан, на ко­е­то епис­коп Лу­ка от­вър­нал: "При се­гаш­ни­те ус­ло­вия не счи­там, че е въз­мож­но да про­дъл­жа да слу­жа, но в съ­що­то вре­ме са­на си ня­ма да сва­ля!"

1933 г. бил ос­во­бо­ден и след­ва­щи­те го­ди­ни ра­бо­ти във Фе­о­до­сия, Таш­кент и Аниджан, къ­де­то ръ­ко­во­ди Ин­сти­ту­та за не­от­лож­на по­мощ. Там за­бо­ля­ва от мос­ки­то­ва трес­ка и въп­ре­ки ле­че­ни­е­то ос­ле­пя­ва с ед­но­то око. През есен­та на след­ва­ща­та го­ди­на мо­ног­ра­фи­я­та му "Очер­ци вър­ху гной­на­та хи­рур­гия" из­ли­за от пе­чат и ста­ва све­тов­но из­вес­тна в ле­кар­ски­те сре­ди. Ня­кол­ко го­ди­ни про­фе­сор Вой­но-Ясе­нец­ки ог­ла­вя­ва глав­на­та опе­ра­ци­он­на в Ин­сти­ту­та за не­от­лож­на по­мощ в Таш­кент. След въ­веж­да­не­то на пер­со­нал­ни­те на­уч­ни зва­ния в С­ССР през де­кем­ври 1936г. Ми­нис­тер­ство на здра­ве­о­паз­ва­не­то на Уз­бек­ска­та С­СР му при­съж­да сте­пен­та док­тор на ме­ди­цин­ски­те на­у­ки.  По то­ва вре­ме по вре­ме на ал­пи­нис­тки пре­ход в Па­мир за­бо­лял лич­ни­ят сек­ре­тар на В.И.Ле­нин Н.Гор­бу­нов. За със­то­я­ни­е­то му се ин­те­ре­су­вал от Мос­ква лич­но В. Мо­ло­тов и за­то­ва в Ста­ли­на­бад бил из­пра­тен Вой­но-Ясе­нец­ки, кой­то спа­сил жи­во­та на важ­ния па­ци­ент. В знак на бла­го­дар­ност му пред­ло­жи­ли да ог­ла­ви Ста­ли­на­бад­ския на­уч­ноиз­сле­до­ва­тел­ски ин­сти­тут, но той от­вър­нал, че би при­ел са­мо ако се въз­ста­но­ви град­ският храм, ко­е­то му би­ло от­ка­за­но. За­поч­на­ли да ка­нят про­фе­со­ра да че­те лек­ции на ле­ка­ри, да пи­ше ста­тии във вес­тни­ци­те, ви­ка­ли го за кон­сул­та­ции при теж­ки слу­чаи. Но чер­ве­на­та власт не мог­ла от­но­во да прег­лът­не рас­тя­ща­та му по­пу­ляр­ност и през 1937 г. бил от­но­во арес­ту­ван по об­ви­не­ние за "съз­да­ва­не на кон­тра­ре­во­лю­ци­он­на цър­ков­но-мо­нар­хи­чес­ка ор­га­ни­за­ция", шпи­о­наж в пол­за на чуж­ди дър­жа­ви и убийс­тва на па­ци­ен­ти на опе­ра­ци­он­на­та ма­са.

Въп­ре­ки из­те­за­ни­я­та и си­ло­ви­те ме­то­ди на раз­пит

отец Лу­ка не приз­на­вал не­съ­щес­тву­ва­ща ви­на, до­ка­то след раз­пит про­дъл­жил 13 де­но­но­щия, в със­то­я­ние на край­но из­то­ще­ние и ха­лю­ци­на­ция под­пи­сал "са­моп­риз­на­ния". При­съ­да­та би­ла 5 го­ди­ни за­то­че­ние в Крас­но­яр­ския край. За­поч­нал ра­бо­та ка­то хи­рург в бол­ни­ца­та в Бол­шая Мур­та, но му раз­ре­ши­ли да по­се­ща­ва град­ска­та биб­ли­о­те­ка в Том­ск, къ­де­то изу­ча­вал най-но­ва­та ли­те­ра­ту­ра по гной­на хи­рур­гия, вклю­чи­тел­но на нем­ски, френ­ски и ан­глий­ски ези­ци.  В на­ча­ло­то на Вто­ра­та све­тов­на вой­на из­пра­тил те­лег­ра­ма до пред­се­да­те­ля на Пре­зи­ди­у­ма на Вър­хов­ния съ­вет на С­ССР Ми­ха­ил Ка­ли­нин със след­на­та мол­ба:

"Аз,  епис­коп Лу­ка, про­фе­сор Вой­но-Ясе­нец­ки, яв­я­ващ се спе­ци­а­лист по гной­на хи­рур­гия, мо­га да ока­жа по­мощ на вой­ни­ци­те на фрон­та или в ти­ла, там къ­де­то ме пра­тят. Мо­ля за­то­че­ни­е­то ми да бъ­де пре­къс­на­то и да бъ­да из­пра­тен в бол­ни­ца. След края на вой­на­та съм го­тов да се вър­на в мяс­то­то на за­то­че­ние. Епис­коп Лу­ка." Те­лег­ра­ма­та не стиг­на­ла Мос­ква, но в сеп­тем­ври 1941 г. про­фе­сор Вой­но-Ясе­нец­ки ста­нал кон­сул­тант на всич­ки бол­ни­ци в Крас­но­дар­ския край. Ра­бо­тел по 8-9 ча­са на ден и пра­вил по 3-4 опе­ра­ции, ко­е­то за не­го­ва­та въз­раст би­ло пре­ка­ле­но. И въп­ре­ки всич­ко, вся­ка сут­рин се мо­лел в близ­ка­та го­ра, тъй ка­то по то­ва вре­ме в Крас­но­яр­ск би­ли раз­ру­ше­ни всич­ки цър­кви. През де­кем­ври 1942г. на епис­коп Лу­ка би­ло въз­ло­же­но да уп­рав­ля­ва Крас­но­яр­ска­та епар­хия с ти­тул "ар­хи­е­пис­коп Крас­но­яр­ски". След дъл­ги хо­да­тайс­тва ус­пял да по­лу­чи

раз­ре­ше­ние да въз­ста­но­ви ед­на мал­ка чер­квич­ка

в мал­ко град­че не­да­леч от ад­ми­нис­тра­тив­ния цен­тър. Въп­ре­ки за­дъл­же­ни­я­та си във во­ен­ни­те бол­ни­ци, по­ра­ди лип­са на дру­ги све­ще­ни­ци ос­вен не­го, во­дел всич­ки праз­нич­ни служ­би сам. От ця­ла­та епар­хия по­лу­ча­вал мол­би да се зас­тъп­ва пред влас­ти­те за въз­ста­но­вя­ва­не на хра­мо­ве­те. През ля­то­то на 1943г. за пръв път от го­ди­ни по­лу­чил раз­ре­ше­ние да пъ­ту­ва до Мос­ква за да учас­тва в Цър­ков­ния съ­бор за из­бор на пат­ри­арх. Бил из­бран за пос­то­я­нен член на Све­тия си­нод, кой­то се съ­би­рал вед­нъж ме­сеч­но. Но ско­ро той от­ка­зал ви­со­ка­та чест, за­що­то пъ­тят му - око­ло 3 сед­ми­ци - го от­къс­вал от ме­ди­цин­ска­та му дей­ност. По то­ва вре­ме из­пра­тил мол­ба да бъ­де пре­мес­тен в ев­ро­пейс­ка­та част на СССР, мо­ти­ви­рай­ки се с вло­ша­ва­не на здра­ве­то в си­бир­ски­те кли­ма­тич­ни ус­ло­вия. Мес­тна­та ад­ми­нис­тра­ция не ис­ка­ла да се ли­ши от ус­лу­ги­те му и за­то­ва за­поч­на­ла да го "ухаж­ва" - пре­мес­ти­ли го в но­ва ху­ба­ва квар­ти­ра, дос­та­вя­ли му най-но­ва­та ме­ди­цин­ска ли­те­ра­ту­ра, в то­ва чис­ло и на чуж­ди ези­ци, по­лу­ча­вал до­пъл­ни­тел­ни про­до­вол­ствия и т.н.  Въп­ре­ки то­ва през фев­ру­а­ри 1944 г. той се пре­се­лил в Там­бов и ог­ла­вил мес­тна­та епар­хия.  Но и тук до­но­си­те сре­щу не­го "за­ва­ле­ли". В док­лад­на за­пис­ка на Г. Кар­пов, пред­се­да­тел на Съ­ве­та по де­ла­та на рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­ква до нар­ко­ма на здра­ве­о­паз­ва­не­то на РСФСР Ан­дрей Те­тя­ков се каз­ва че ар­хи­е­пис­коп Лу­ка на­ру­ша­ва за­ко­ни­те на С­ССР, окач­вай­ки ико­на в хи­рур­ги­чес­ко­то от­де­ле­ние, из­вър­шва ре­ли­ги­оз­ни об­ре­ди пре­ди опе­ра­ция, яв­я­ва се об­лас­тни ле­кар­ски ко­ле­ги­у­ми об­ле­чен в ар­хи­е­рей­ски одеж­ди и др. През фев­ру­а­ри 1945 г. е наг­ра­ден от пат­ри­арх Алек­сий Първи с пра­во­то да но­си кръст с бри­лян­ти. През де­кем­ври съ­ща­та го­ди­на е наг­ра­ден с ме­дал "За доб­лес­тен труд по вре­ме на Ве­ли­ка­та Оте­чес­тве­на вой­на".  В сло­во­то си при наг­раж­да­ва­не­то, из­ра­зя­ва не­до­вол­ство­то си от мно­гок­рат­ни­те из­сел­ва­ния и за­то­че­ния и нак­рая за­я­вя­ва: "Та­ки­ва наг­ра­ди да­ват на чис­тач­ки­те. На во­дещ хи­рург и ар­хи­е­рей се по­ла­га ор­ден". В на­ча­ло­то на 1946г. ста­ва един­стве­ният све­ще­нос­лу­жи­тел в съ­вет­ска­та ис­то­рия, удос­то­ен със Ста­лин­ска пре­мия пър­ва сте­пен с фор­му­ли­ров­ка­та "За на­уч­на раз­ра­бот­ка на но­ви хи­рур­ги­чес­ки ме­то­ди на ле­че­ние на гной­ни за­бо­ля­ва­ния и ра­ни, из­ло­же­ни в на­уч­ни­те тру­до­ве "Очер­ци вър­ху гной­на­та хи­рур­гия" и "Къс­ни ре­зек­ции при ин­фек­ти­ра­ни ог­нес­трел­ни ра­ни на ста­ви­те".  Пре­ми­я­та би­ла в раз­мер на 200 000 руб­ли, от ко­и­то

130 000 епис­коп Лу­ка дал за дет­ски до­мо­ве

С пат­ри­ар­шес­ки указ съ­ща­та го­ди­на е пре­ве­ден в Сим­фе­ро­пол­ска­та епар­хия, къ­де­то про­дъл­жа­ва пас­тир­ска­та си дей­ност, не пре­къс­вай­ки връз­ка­та си с ме­ди­ци­на­та - ста­ва кон­сул­тант на Сим­фе­ро­пол­ска­та во­ен­на бол­ни­ца, къ­де­то пра­ви де­мон­стра­тив­ни опе­ра­ции и че­те лек­ции на ле­ка­ри об­ле­чен в ар­хи­е­рей­ски оде­я­ния. През 1949г за­поч­ва ра­бо­та над вто­ро­то из­да­ние на "Ре­ги­о­нал­на анес­те­зия" и тре­то из­да­ние на Очер­ци­те. Вслед­ствие пре­ка­ра­ни­те стра­да­ния и пре­жи­ве­ни бо­лес­ти през 1955г ос­ле­пя­ва на­пъл­но и се на­ла­га да изос­та­ви лю­би­ма­та си хи­рур­гия. За­поч­ва да дик­ту­ва ме­мо­а­ри­те си, ко­и­то са из­да­де­ни след кра­ха на Съ­вет­ския съ­юз под заг­ла­вие "Аз се влю­бих в стра­да­ни­е­то". Ед­нов­ре­мен­но про­дъл­жа­вал ак­тив­но да про­по­вяд­ва в мес­тни­те хра­мо­ве. 1957 г. бил из­бран за по­че­тен член на Мос­ков­ска­та ду­хов­на ака­де­мия. Уми­ра на 11 юни - Де­ня на Вси све­тии 1961г. в Сим­фе­ро­пол. В го­ди­ни­те на со­ци­а­лиз­ма на гро­ба му се сти­ча­ли хи­ля­ди вяр­ва­щи и стра­да­щи за да се по­мо­лят за здра­ве. През 1995г е ка­но­ни­зи­ран от Рус­ка­та Пра­вос­лав­на цър­ква и мо­щи­те му са пре­не­се­ни в Све­то-Тро­иц­кия съ­бор, а през 2000г Ге­не­рал­на­та про­ку­ра­ту­ра на Ру­сия го ре­а­би­ли­ти­ра на­пъл­но. През 2016 Плов­див­ски­ят мит­ро­по­лит­ски храм "Све­та Ма­ри­на" по­лу­чи ка­то дар от Рус­ка­та пат­ри­ар­шия час­ти­ца от мо­щи­те на све­те­ца.

 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички