В Лос Анджелис се състоя 94-ата церемония по връчването на наградите "Оскар". Триумфите на вечерта бяха "CODA: Дете на глухи родители" и "Силата на кучето" на Джейн Кемпион, а главният (анти-) герой е Уил Смит , който се застъпи за честта на съпругата си и наду рейтинга на излъчването на церемонията.
От много години рейтингите на излъчването на Оскарите величествено падат, изпращайки главните световни филмови награда в миналото както айсберга – "Титаник" под водата. Спадът достигна най-високата си точка миналата година, когато Стивън Содърбърг беше извикан на "ковид церемонията". Той създаде истинска постановка, алтернативно, изискано и строго художествено пространство – вид церемония, която по принцип може да бъде в друга реалност. Публиката обаче се нуждае от време, за да свикне с новия формат, а организаторите на церемонията смятат, че не разполагат с това време (може би заглавието на последния филм за Бонд също изигра роля). Тази година Оскарите се връщат към традиционната помпозност, с червен килим, водещи комици (трио, водено от Ейми Шумър) и номера на сцените. Всичко това не помогна твърде много за ръста на рейтингите.
Но Уил Смит помогна, който стана истинският герой на тази вечер - не само заради статуетката, която спечели. И така, Крис Рок се качи на сцената, за да връчи наградата в номинацията "Най-добър документален филм", като смяташе за свой дълг по някакъв начин да забавлява публиката. Той се пошегува, че чака продължението на „Войник Джейн“ с участието на съпругата на Смит Джада Пинкет-Смит - актрисата има алопеция, заради което е принудена да си бръсне главата. Тук показанията на свидетелите се разминават: някои казват, че Уил в началото дори рефлекторно се изсмял на шегата на колегата си. В следващия момент обаче актьорът скочи на сцената и удари Рок в лицето, грубо настоявайки никога да не произнася името на жена му с мръсната си уста. Някои решиха, че епизодът е инсцениран, но явно във внимателно планираната церемония е имало изблик на истински човешки гняв – емоция, която традиционно липсва тук. Резултатът - рязък скок в броя на зрителите - от 9,6 милиона на 17,4 милиона души.
Що се отнася до другите акценти от церемонията, те не бяха много. Няколко награди бяха връчени от американски ветерани като триото от "Кръстникът" ( Ал Пачино , Робърт де Ниро и Франсис Форд Копола) и Лайза Минели в инвалидна количка, която се появи на сцената в компанията на Лейди Гага. Към края беше обявена минута мълчание, посветена на събитията в Украйна, пише Лента ру.
Ето по няколко думи за наградените филми:
„CODA: Дете на глухи родители“
Награди за най-добър филм, най-добър адаптиран сценарий, най-добър поддържащ актьор
Филмът на Шан Хадер за момиче, което подкрепя своите родители с увреден слух и мечтае да стане певица, е типичен зрителски хит, прост и очарователен семеен филм. Тук няма невероятни експерименти с филмовия език, няма изпепеляващи актьорски изпълнения, но има неочакван контекст, който очевидно помогна на филма да спечели наградата в основната номинация. Има и Трой Коцур, който изигра бащата на героинята - невероятно харизматичен артист с увреден слух, който сега може да стане основател на нова приобщаваща тенденция. Във всеки случай е малко вероятно някой, който е гледал филма, да откаже да види този светъл човек отново на екрана.
"Крал Ричард"
Награда: Най-добър актьор
Уил Смит жадуваше за заветната статуетка дълго време - дори по-дълго от Леонардо ди Каприо (макар и по-малко упорито). Преди това имаше номинации за "Али" и "Преследването на щастието", но сега формулата за успех се оказа надеждна. „Крал Ричард“ е вдъхновяващ биографичен филм за бащата на Серина и Винъс Уилямс, в който Смит вложи пари, душа и цялата си харизма. Отпуснат, небръснат, но с пламтящ огън в очите, в този герой се влюбиха както публиката, така и киноакадемиците. Освен това това наистина е най-добрата работа на Смит от много години - актьорът е участвал в не особено успешни проекти като Gemini или първия "Отряд самоубийци". Радостта от победата обаче беше донякъде помрачена от шамара за Крис Рок и актьорът стана, за да получи наградата със сълзи, като отбеляза, че те не са причинени от получаването на Оскара. Смит каза, че подобно на Уилямс е бил принуден да защитава честта на семейството си: „Изкуството имитира живота“.
"Силата на кучето"
Награда: Най-добър режисьор
За 67-годишната новозеландка Джейн Кемпиън това е едва втора номинация – не твърде много за жена, която вече се е превърнала в жива класика на световното кино. Интересното е, че последния път тя трябваше да се състезава със Стивън Спилбърг: тогава той грабна Оскар за "Списъка на Шиндлер", оставяйки Кампион с награда за сценария за пиано. Този път Кемпиън спечели с многопластов уестърн за токсичната мъжественост. Бенедикт Къмбърбач, Джеси Племънс и Кирстен Дънст помогнаха на Джейн да обърне чисто мъжкия жанр отвътре навън. Кемпиън а едва третата (след Катрин Бигълоу и Клоуи Джао ) жена, спечелила в тази категория.
"Очите на Тами Фей"
Награди: Най-добра актриса, най-добър грим и прически
Американската филмова академия традиционно се отнася добре към поучителни биографични филми, но историята за американски телевизионен проповедник и нейния съпруг ( Андрю Гарфийлд изигра тази роля ) можеше да бъде заобиколена. Вниманието тук наистина е привлечено преди всичко от актьорския подвиг на Джесика Частейн , която прекарваше по няколко часа всеки ден в стола за гримиране и дори се оплакваше, че почти е съсипала кожата си. Наистина е невъзможно да я познаете тук, а актрисата Частейн е прекрасна, така че наградата като цяло изглежда заслужена. Друго нещо е изпълнението на Кристен Стюарт в ролята на принцеса Даяна във филма "Спенсър" - работата може би не е толкова технически перфектна, но много по-емоционална, смела и неочаквана. Би било хубаво да й дадат статуетка.
"Енканто"
Награда: Най-добър анимационен филм
Карикатура за вълшебно колумбийско семейство е безспорният хит на тази година, който се превърна в култов обект в социалните мрежи и представи страната и културата й пред огромната публика. Е, в крайна сметка това е просто още една голяма победа за Disney – не първата и със сигурност не последната в историята на Оскарите.
"Уестсайдска история"
Награда: Най-добра поддържаща женска роля
Награждаването на West Side Story през 2022 г. изглежда много старомодно. Въпреки това беше невъзможно да се подмине изпълнението на Ариана ДеБос, която всъщност не беше позната на никого. От сцената тя благодари на Рита Морено в публиката, която изигра същата роля в оригиналния филм и стана първата латиноамериканка, спечелила Оскар. ДеБос беше втора.
"Седни зад волана на моята кола"
Награда: Най-добър чуждоезичен филм
Японският филм изглежда беше на Оскарите преди всичко, за да проследи тенденцията към мултикултурализъм, заложена от предишни церемонии - след победите на "Паразит" и "Земя на номадите". Сериозно , никой нямаше да почете тричасовата история, базирана на историята на Харуки Мураками, където героите поставят и „Чичо Ваня“ на Чехов. Въпреки това в чуждестранната номинация "Седни зад волана на моята кола" те успяха да заобиколят както любимия на академиците Паоло Сорентино с "Ръката на Бога", така и "Най-лошият човек в света" на Йоахим Триер. Речта, с която режисьорът Рюсуке Хамагучи прие статуетката обаче беше грубо прекъсната от внезапна музика.
"Дюн"
Награди: Най-добри визуални ефекти, най-добра музика, най-добра операторска работа, най-добър монтаж, най-добър продуцентски дизайн, най-добър звук
Вече е известно, че новата филмова версия на приключенията на планетата Аракис ще има продължение, така че режисьорът Дени Вилньов има възможността да нагласи артистичната си визия според нуждите на филмовата академия. Междувременно този величествен филм, подобен на скъп скрийнсейвър, естествено получи Оскари предимно в технически категории, но цели шест. Отделно отбелязваме Ханс Цимер , който получи първия Оскар от почти 30 години (след Цар Лъв), но просто не дойде да го вземе.
Между другото, наградата за най-добра песен естествено отиде при Били Айлиш.
"Круела"
Награда: Най-добър дизайн на костюми
Австралиецът Крейг Гилеспи е режисьор за Оскарите, изключително злонамерен, така че нито той, нито актьорите, които играят във филмите му, могат да разчитат на статуетката в близко бъдеще. Но те не се нуждаят от това - резултатите от тяхната работа са толкова заразни, ярки и живи на фона на съвременното комерсиално кино. „Оскар“ за „Круела“ можеше да не се случи, ако антагонистът и протагонистът на картината не работеха като модни дизайнери. Резултатът е заслужена статуетка за тоалети.
"Лятото на душата"
Награда: Най-добър документален филм
Тази лента е посветена на фестивала на културата в Харлем през 1969 г. - незаслужено забравена страница от американската история - "черният Уудсток", който беше забравен почти веднага след събитието. Завръщането на паметта е заслуга на Амир Халиб Томпсън, по прякор Questlove, барабанист на хип-хоп групата The Roots. Награждаването на "Summer of Soul" не беше изненада: филмът се очакваше да получи награда още преди церемонията. Връчването на наградата беше донякъде замъглено от лудориите на Крис Рок, но филмът не става по-лош от това - Questlove се оказа отличен и страстен режисьор. Въпреки това няма нищо изненадващо във факта, че на един от най-добрите съвременни барабанисти не му е отказано чувството за стил и ритъм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
