Понеделник,

Авторът на „Викът“ лежи в лудница заради нещастна любов

От: Агенция Стандарт -
183
Авторът на „Викът“ лежи в лудница заради нещастна любов
A
A
A

В разгара на пандемията в Русия ТАСС опроверга информацията на Сотбис,  че Роман Абрамович е броил рекордните 120 милиона долара за пастелната версия на „Викът“ на Мунк – единствената от четирите възможни, която е в частна колекция. Говорител на руския олигарх пък официално заяви пред агенцията, че няма да коментира личните дела на милиардера. Както се знае, на картината е изобразена крещяща човешка фигура с широко отворени уста и очи, обхванала главата си с ръце. Фонът е надвиснало ниско червено-оранжево небе, под което се очертават неясните контури на морски пейзаж.

Серията от картини „Сцени от живота“, от която е „Викът“, е създадена от 1893 до 1910 година и се смята за емблема на експресионизма,  изследвайки любовта, страха, секса, тревожността. Въпросната пастелна версия е сътворена през 1894 година и бе продадена на търг на 2 май 2012 година за 119 922 500 долара - рекорд за произведение на изкуството. До този момент рекордьорът е "Гол модел, зелени листа и бюст" на Пикасо, продаден през 2010 година от "Кристис" в Ню Йорк за 106, 5 милиона долара. Сред седемте души, които тогава наддават за „Викът“ в продължение на 12 минути, са гръцкият корабен магнат Филип Ниархос, емирът на Катар и Роман  Абрамович. Когато става ясно за колко е продадена, в залата избухват бурни аплодисменти, но името на купувача остава скрито. По-късно излезе хипотеза, че късметлията е американският финансист Лион Блек.

От 70-те години „Викът“ е собственост на едно и също семейство - това на норвежкия бизнесмен Петер Олсен, чийто баща Томас е бил съсед, а после покровител и приятел на Мунк. „Викът“ е второто най-популярно изображение в историята на изкуствата след „Мона Лиза“ на Леонардо.

От къде тръгва идеята за „Викът“? Мунк дълго време чува в ума си вика на самоубиец, който се хвърля от мост пред очите му.  Ето какво пише той в дневника си на 22 януари 1892 година. „Вървях по пътя с двама приятели – слънцето залязваше – внезапно небето стана кървавочервено – спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града – моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога – и усещах един безкраен вик, пронизващ природата.“ Историците уточняват, че природата в платното е от залива Ослофиорд, край който е разположен едноименният норвежки град. Някои виждат фигурата като еманация на универсалния ужас. Други смятат картината за икона на екзистенциалното страдание. Целият ландшафт е белязан от кипящи огнени вибрации, в които човек е попаднал и с които не може да се пребори. Според арт експерти,  картината първоначално е наречена „Викът на природата“, но в крайна сметка виждаме безсилието на слабия и самотен човек сред могъществото на естеството. Няма съмнение, че посланието на творбата отпраща към популярната през ХХ век тема за алиенацията.

„Леонардо да Винчи направи дисекция на човешкото тяло и го разгада. Това, към което аз се стремя с цялата си сила, е да направя дисекция на човешката душа“, пише Мунк. Самият той има достатъчно поводи да крещи под слънцето. Той е едва на 5, когато остава без майка. Няколко години по-късно сестра му също умира от туберкулоза. Баща му се грижи да получи добро образование и му помага да стане един от най-значимите художници. Но дебютната му изложба е тотален провал - наричат картините му "мазня". До края на живота си няма истинска любов – и започва да мрази жените. Но въпреки депресиите, постоянно рисува, за да преодолее и потуши негативизма. "Поносимата хармония" за него е само в ателието. Драматургът Аугуст Стриндберг - близък приятел на Мунк, описва неговият постоянен двубой с дамите. Мунк ги нарича "ненаситни твари" и "олицетворение на порока". Бурният роман на художника с Тула Ларсон завършва с насочен към гърдите му пистолет, държан от ръката й. След раздялата с Тула той се пропива и изпада в тежък нервен срив. Месеци наред го лекуват в психиатрична клиника. Картината "Целувката" може би най-силно разкрива противоречивите му страсти по адрес на нежния пол. Един от приятелите на Мунк я описва така: "Това са две фигури, лицата на които се сливат. А мястото на този допир напомня на безобразно голямо ухо, изпълнено с пулсираща кръв".

Известни са няколко версии на „Вик“. В музея на Едвард Мунк в Осло може да се види една от тях - масло, темпера и пастел върху картон. В Националния музей за изкуство, архитектура и дизайн в норвежката столица пазят най-известния маслен вариант на „Викът“, краден през 1994-а и 2004-а. Първият път е върнат след няколко месеца, а втория – след две години и то с някои повреди. След реставрация е изложен отново през 2008-а, но  десния край личи петно. Съществува и литография, направена в 1895 година. Пародия на сюжета сме гледали в първия филм от поредицата „Сам вкъщи“. „Викът“ се появява като хит и в попкултурата – от семейство Симпсън до хорър поредицата от 90-те „Писък“ с маската, носена от убийците.

Ето и кои са и другите известни картини на Мунк.

1. „Девойки на моста“ (1903) – смята се за една от най-добрите картини на норвежкия експресионист, оценена за повече от 50 милиона долара на търг в „Сотбис“.

2. „Вампир“ (1893) - млада червенокоса жена се е надвесила над мъж и отпива от жизнената му енергия. Много изследователи са убедени, че сюжетът разкрива сексуалните страхове на Мунк.

3. „Мадонна“ (1893-1894) - леко еротичен образ с оранжев ореол над главата. През 2004-а в музея в Осло е открадната заедно с “Викът”.

4. „Очи в очи“ (1894) - една от романтичните картини на Мунк. Момче и момиче в полумрак се вглеждат един в друг, проникват под повърхността на телесната обвивка.

5. „Меланхолия“ (1896) – или носталгия.  Лирическият герой е зрял, млад или помъдрял – с подпряна глава на брега, вперил поглед неизвестно къде.

6. „Болно дете“ (1907) – скилно драматична творба, посветена на сестричката на Мунк. Скърбяща жена, приведена над бледото същество. Фонът е водопад от сълзи. Картината е ключова за Мунк. „Тръгнах по нов път – платното представляваше пробив в изкуството ми и повечето ми по-късни картини дължат появата си на „Болно дете“. Никоя друга картина не е скандализирала Норвегия до подобна  степен“.

7. „Танцът на Живота и Смъртта“ (1908) - Мунк не успява да се радва на успеха заради постоянните си нервни кризи. През 1908-а се влюбва в 20 години по-млада от него жена. Съпругата му, естествено, изпада в истерия. Смъртта всъщност е нейн портрет, а момичето е Животът.

8. „Портрет на Фридрих Ницше“ (1906) – философът е подпрян на мост, а сериозният му поглед се рее над природата, докато той е концентриран в собствените му мисли.

9. "Пубертетът“ (1894-1895) – следва експресионистичен стил на Мунк: младо голо момиче, срамежливо скръстило ръцете в скута си. Има спекулации, че Едвард Мунк рисува истинска девойка – заради конкретните около шията и ключиците. Оригиналът е унищожен при пожар.


Всички новини от категория Култура.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички