Понеделник,

Митични чудовища сред Побитите камъни

От: Стандарт -
A
A
A

Пог­ре­ба­на ли е еги­пет­ска­та бо­ги­ня Бас­тет в Стран­джа? Кои от съд­би­ни­те на Рим­ска­та им­пе­рия за ре­ше­ни в древ­ния СПА-цен­тър в Де­ул­тум. Бла­гос­ло­вен ли е Алек­сан­дър Ма­ке­дон­ски от ора­ку­ла на Пер­пе­ри­кон, за да зав­ла­дее све­та? То­ва са са­мо ня­кол­ко пра­шин­ки от хи­ля­ди­те ле­ген­ди за Чу­де­са­та на Бъл­га­рия, ко­и­то ка­то бъл­га­ри па­зим. Най-го­ля­ма­та кам­па­ния за опаз­ва­не и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на кул­тур­но-ис­то­ри­чес­ко­то нас­лед­ство у нас "Чу­де­са­та на Бъл­га­рия", ре­а­ли­зи­ра­на от "Стан­дарт", на­вър­ши 10 го­ди­ни. През вся­ка от тях ра­бо­тех­ме за спа­ся­ва­не­то, въз­ста­но­вя­ва­не­то и по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то на древ­но­то бъл­гар­ско нас­лед­ство - кре­пос­ти, сък­ро­ви­ща, тра­ди­ции, 57 000 ар­те­фак­та от 7 епо­хи. Мно­го от сим­во­ли­те на Бъл­га­рия днес ве­че са ат­рак­ции, по­се­ща­ва­ни от сто­ти­ци хи­ля­ди ту­рис­ти. Ще про­дъл­жим да пра­вим всич­ко то­ва и за­нап­ред. Но в юби­лей­на­та 2020 го­ди­на на кам­па­ни­я­та "Чу­де­са­та на Бъл­га­рия" "Стан­дарт" ис­ка за­ед­но с вас, на­ши­те чи­та­те­ли, да съ­бе­ре и раз­ка­же и ле­ген­ди­те за Чу­де­са­та. Осо­бе­но за по-мал­ко поз­на­ти­те от тях. А та­ки­ва има във все­ки град, във вся­ко се­ло. Раз­ка­же­те ле­ген­да­та за бъл­гар­ско­то чу­до във ва­шия край - та­ка­ва, как­ва­то я зна­е­те от май­ки­те или ба­би­те си. Из­пра­щай­те ни ле­ген­ди­те на имейл: chudesatanabulgaria@abv.bg. Ние ще ги пуб­ли­ку­ва­ме. Не заб­ра­вяй­те да из­пра­ти­те и своя сним­ка, как­то и ко­ор­ди­на­ти за об­рат­на връз­ка. Не­ка за­ед­но раз­ка­жем при­каз­ки­те на скри­та­та Бъл­га­рия.

 

  • Ко­ло­ни­те ня­мат твър­да ос­но­ва, ку­хи са от­вът­ре и на­по­до­бя­ват тръ­би, пъл­ни с пя­сък
  • Мо­мък из­дал тай­на­та на бо­го­ве­те, за да спе­че­ли лю­би­ма­та си

Ка­ме­нен лъв ле­жи до зам­ръз­нал фон­тан. До тях са "Стра­жи­те", "Ка­ми­ла­та" и "Тро­на", из­ва­я­ни от ска­ла с вко­па­ни ми­ди. Пре­ди ми­ли­о­ни го­ди­ни мо­ре­то е би­ло дос­та по-на­вът­ре в су­ша­та. За­то­ва и при­род­ни­ят фе­но­мен "По­би­ти­те ка­мъ­ни", из­вес­тен още ка­то "Ка­мен­на­та го­ра" е раз­по­ло­жен на око­ло 18-20 км от Вар­на и на ня­кол­ко ки­ло­мет­ра от Бе­лос­лав. "По­би­ти­те ка­мъ­ни" са из­вес­тни ка­то сак­рал­но мяс­то от дъл­бо­ка древ­ност. Ко­га­то прис­тъ­пи­те сред тях вре­ме­то ся­каш спи­ра. Въз­ду­хът не се дви­жи,

ти­ши­на­та е ог­лу­ши­тел­на

- въп­ре­ки че ожи­ве­ни­ят път е на един хвър­лей мяс­то.

За пър­ви път ка­мен­ни­те скул­пто­ри са до­ку­мен­ти­ра­ни през 1829 г. от рус­кия во­е­нен ко­рес­пон­дент В. Теп­ля­ков. Об­я­ве­ни са за при­род­на за­бе­ле­жи­тел­ност от 1937 г. През го­ди­ни­те са би­ли из­след­ва­ни от мно­жес­тво уче­ни. През 1854 г. про­уч­ва­не пра­ви ан­гли­ча­ни­нът. Ха­мил­тън. На след­ва­ща­та го­ди­на са до­ку­мен­ти­ра­ни от съ­на­род­ни­ка му Т. Спрат. По-къс­но са би­ли пред­мет на про­уч­ва­ния от чеш­ки­те бра­тя Шкор­пил и бъл­гар­ски­те уче­ни Г. Зла­тар­ски, П. Ба­ка­лов и др.

От хи­ля­до­ле­тия при­ро­да­та из­вай­ва ка­мен­ни­те къ­со­ве, за да ги пре­вър­не във впе­чат­ля­ва­щи скул­пту­ри, на­по­до­бя­ва­щи хо­ра, жи­вот­ни, чу­до­ви­ща, ми­тич­ни съ­щес­тва.

Най-из­вес­тни­ят и ат­рак­ти­вен за ту­рис­ти­те е ан­сам­бъ­лът "Ди­ки­ли­таш­ка гру­па". Ня­кои от ко­ло­ни­те в нея са счу­пе­ни на две или три час­ти, дру­ги ле­жат на зе­мя­та, ся­каш са би­ли из­тръг­на­ти от мес­та­та си, тре­ти об­ра­зу­ват ин­те­рес­ни скул­птур­ни гру­пи. "Стра­ши­ми­ров­ска­та гру­па" съ­що е мно­го впе­чат­ля­ва­ща. Гру­пи­те "Слън­че­во" и "Ба­но­во" са раз­по­ло­же­ни в окол­нос­ти­те на ед­но­и­мен­ни­те се­ла и съ­що имат сво­е­то оча­ро­ва­ние.

Му­зе­ят под от­кри­то не­бе

кой­то по­се­ща­ват ту­рис­ти­те, включ­ва цен­трал­на­та гру­па По­би­ти ка­мъ­ни, но съ­щес­тву­ват още 17 по-мал­ки гру­пи, ка­то ед­на­та от тях е два пъ­ти по-го­ля­ма от цен­трал­на­та и се на­ми­ра край град Бе­лос­лав. Об­що По­би­ти­те ка­мъ­ни се прос­ти­рат на вну­ши­тел­на­та площ от 50 кв.км. Ед­но от най-ин­те­рес­ни­те не­ща, е че те­зи ко­ло­ни  ня­мат твър­да ос­но­ва, ку­хи са от­вът­ре и на­по­до­бя­ват тръ­би пъл­ни с пя­сък. Мес­тнос­тта, в ко­я­то са раз­по­ло­же­ни при­род­ни­те фе­но­ме­ни, е ед­на от две­те ес­тес­тве­но фор­ми­ра­ни пус­ти­ни в Ев­ро­па, ка­то дру­га­та е пус­ти­ня­та Та­бер­нас в Ис­па­ния.

За про­из­хо­да им има мно­жес­тво те­о­рии. Ста­ри­те хо­ра още раз­каз­ват при­каз­ки как По­би­ти­те ка­мъ­ни са из­ва­я­ни от ми­тич­ни чу­до­ви­ща. Уче­ни­те оба­че обе­ди­ня­ват хи­по­те­зи­те в две глав­ни гру­пи - с ор­га­ни­чен или не­ор­га­ни­чен про­из­ход. Спо­ред най-по­пу­ляр­но­то пред­по­ло­же­ние за тех­ния про­из­ход, в то­зи край пре­ди 50 млн. го­ди­ни е би­ло Лю­тев­ско мо­ре. С те­че­ние на вре­ме­то во­да­та се от­тег­ли­ла от те­зи мес­та и ос­та­на­ли

три плас­та от мор­ско­то дъ­но

- гли­на, пя­сък и ва­ро­вик. Впос­лед­ствие, под вли­я­ни­е­то на ат­мос­фер­ни­те ус­ло­вия ва­ро­ви­кът за­поч­нал да се раз­ру­ша­ва и на­си­те­на­та с не­го дъж­дов­на во­да сли­за­ла в дол­ния пласт с квар­цов пя­сък, спо­я­ва­ла се с не­го и от го­ре на­до­лу в про­дъл­же­ние на 10 млн. го­ди­ни са за­поч­на­ли да се об­ра­зу­ват ка­мен­ни ко­ло­ни с при­чуд­ли­ви фор­ми.

Го­ля­ма част от ко­ло­ни­те от­вът­ре са ку­хи. В та­зи връз­ка има те­о­рия, че в ра­йо­на е има­ло тро­пи­чес­ки дър­ве­та, око­ло ко­и­то при­ро­да­та е на­на­ся­ла пя­сък и ва­ро­вик и след из­гни­ва­не­то на дър­ве­си­на­та са ос­та­на­ли вът­ре ку­хи­ни. Дру­га трак­тов­ка пред­по­ла­га, че ка­мъ­ни­те са ос­тан­ки от ги­ган­тски ко­ра­ло­ви ри­фо­ве отпре­ди ми­ли­о­ни го­ди­ни. В под­кре­па на та­зи хи­по­те­за са на­ме­ре­ни­те вка­ме­не­лос­ти на мор­ски ор­га­низ­ми.  Спо­ред тре­та хи­по­те­за пък це­ли­ят ра­йон е бил об­вит в ог­ром­ни ска­ли и ко­га­то е при­дош­ла мор­ска­та во­да, тя е за­поч­на­ла да ги раз­ру­ша­ва вслед­ствие еро­зи­я­та. С те­че­ние на вре­ме­то са ос­та­на­ли са­мо сър­це­ви­ни­те на ска­ли­те - най-здра­ви­те час­ти - под фор­ма­та на ка­мен­ни­те ко­ло­ни.

Мал­ко из­вес­тен факт е, че в ка­ри­е­ри­те на Бе­лос­лав мо­же да се прос­ле­дят в нап­реч­ни раз­ре­зи раз­лич­ни­те ета­пи от об­ра­зу­ва­не­то на фе­но­ме­ни­те.

За "По­би­ти­те ка­мъ­ни" се раз­каз­ва ле­ген­да­та, че ти­та­ни, под­чи­не­ни един­стве­но на мор­ския бог, па­зе­ли мяс­то­то. В сел­це­то наб­ли­зо жи­ве­ел млад мъж и на не­го Бог му се явил и му раз­крил име­то си, но тряб­ва­ло да па­зи тай­на­та, за да има ве­чен жи­вот. Мо­мъ­кът се влю­бил в кра­си­ва де­вой­ка, но тя би­ла

об­ре­че­на за съп­ру­га на ти­та­ни­те

Лю­бов­та на два­ма­та би­ла тол­ко­ва сил­на, че мла­де­жът се ос­ме­лил да по­ис­ка ръ­ка­та й от гос­по­да­ри­те. След ка­то дъл­го мис­ли­ли, ре­ши­ли да му я да­дат, но ако раз­крие тай­на­та на Бог. Бо­жес­тво­то оба­че ви­дя­ло всич­ко от­го­ре, ядо­са­ло се и с пър­вия слън­чев лъч ги пре­вър­на­ло в ка­мъ­ни. Мо­мъ­кът пре­гър­нал лю­би­ма­та си и под кра­ка­та им блик­на­ла ле­ко­ви­та­та во­да. Се­га то­зи из­вор се на­ми­ра на око­ло два ки­ло­мет­ра от фе­но­ме­на и спо­ред мес­тни­те ле­ку­ва бол­ни бъб­ре­ци.

Кръ­го­ве­те на жи­во­та

В мес­тнос­тта По­би­ти ка­мъ­ни има два кръ­га: ви­дим и фи­ло­соф­ски - кръг на жи­во­та. Ви­ди­ми­ят кръг се счи­та за из­клю­чи­тел­но сил­на енер­гий­на зо­на. Пре­ди бли­зо 30 го­ди­ни бъл­гар­ски­ят проф. Вла­ди­мир Ива­нов нап­ра­вил енер­ги­ен кръг. Пре­вър­на­ло се в тра­ди­ция при вли­за­не­то в не­го все­ки да си по­же­ла­ва по не­що. Фи­ло­соф­ски­ят кръг или кръ­гът на жи­во­та включ­ва ня­кол­ко ко­ло­ни: "Сър­це­то", "Ка­мъ­кът на бо­жес­тве­на­та лю­бов", "Се­мейс­тво­то" (мъж, же­на, де­те и ку­чен­це), "Щър­ке­лът".

 

Де­кор за най-скъ­пия филм

На вхо­да на По­би­ти­те ка­мъ­ни мо­же­те да ви­ди­те и част от де­ко­ра на най-скъ­пия филм, сни­ман в Бъл­га­рия - "Ко­нан Вар­ва­ни­на" (2011). Бюдже­тът му е 100 ми­ли­о­на до­ла­ра. При­род­ни­ят фе­но­мен оба­че не за пър­ви път прив­ли­ча опе­ра­то­ри и ре­жи­сьо­ри. На то­ва мяс­то е сни­ма­на и сце­на от фил­ма "Осъ­де­ни ду­ши" - ла­ге­рът за бол­ни хо­ра.

 

 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички