Неделя,

Хулио Иглесиас: От жените научих най-много

От: Администратор -
Хулио Иглесиас: От жените научих най-много
A
A
A

Добрият брак е свобода за другия, споделя световноизвестният властелин на баладите

Хулио Иглесиас излиза за грандиозен концерт в "Арена Армеец" на 26 май. Кралят на баладите беше сред уникалните герои на "Преди обед" по Би Ти Ви, а продуцентът Георги Тошев снима световния ас на поп музиката в новия си филм от поредицата "НЕпознатите". Репортерът на "Преди обед" Цвета Атанасова интервюира властелина на романтиката след шоуто му в Истанбул.

- Господин Иглесиас, имате диплома за юрист, били сте професионален футболист. Защо се посветихте на музиката?
- Защо ли? Все още не знам със сигурност. Играх в продължение на доста години в отбора на "Реал Мадрид". Бях едновременно студент, ходех в университета и практикувах професионално футбол. Когато бях на 19 или 20, претърпях ужасна автомобилна катастрофа, вследствие на която бях парализиран почти целият. Спортната ми кариера приключи. Не можех да посещавам и лекциите - почти две години бях прикован на легло. Тогава приятел ми подари китара, за да имам с какво да се занимавам. Въпреки че не можех да движа ръцете си, малко по малко започнах да се уча да свиря. След 6 месеца вече пишех песни. Преди да продължа с образованието си по право в Испания, заминах за Англия, за да уча езика. И там свирех пред другите студенти и някои от тях ми казваха: "Хулио, тази песен никак не е лоша!" Тогава се замислих и реших, че мога да се представя на конкурс. Отидох в звукозаписна компания и им пуснах парчетата си. Казах им, че не съм професионален певец и музикант и не мога сам да се представям. Отвърнаха ми: "Не се тревожи - знаем кой ще ги изпълни". Той обаче се разболя от хепатит и тогава вече нямаше друг избор, освен да изпея песните си на фестивала в испанския град Бенидорм. Спечелих. Но си помислих, че този ден

просто съм имал късмет

Малко по малко започнах да пея, да композирам - и така и до днес. Това е животът - серия от обстоятелства, които се подреждат по определен начин. Никога не съм очаквал, че ще бъда певец. Никога.
- Какви хора бяха майка ви и баща ви?
- Баща ми беше великолепен лекар, голямо име в Испания. Изключително дисциплиниран мъж. Майка ми беше невероятна. От тези майки, които непрекъснато се грижат за децата си. Семейството ми беше много сплотено, докато бях дете. С годините нещата се промениха, родителите ми се разведоха след 10 години брак. Но имам много красиви спомени, докато растях с баща ми и майка ми до мен. Постепенно се научих да не съжалявам за раздялата им.
- Как се чувствате като човек, който има толкова голямо влияние върху жените?
- Не мисля, че имам влияние над нежния пол. Обичам жените с цялото си сърце, с цялата си душа и съм научил страшно много от тях. Повече отколкото от мъжете. Като баща на 8 деца, много уважавам жените. Въпреки всички неща, които са се писали за мен. Когато си много млад и попаднеш в полезрението на хората, изглеждаш много по-различен , отколкото си в действителност. Може би съм бил любовник, но не и някой, който си е играл с жените. Да, бил съм любовник. Вече може би не съм, защото времето минава и променя толкова много неща.
- Какво научихте от съпругата ви Миранда?
- Ооо, ние сме дует от много дълго време, повече от 20 години. Имаме 5 деца заедно. Връзката ми с Миранда е толкова силна, защото между нас има пространство на свобода, в което не съществуват въпроси и отговори. Ако всеки ден трябваше да отговарям на въпросите на жена ми, вече нямаше да сме двойка. Защото аз флиртувам с живота от дете, флиртувам от момента, в който отворя очи сутрин. Флиртувам с теб, флиртувам с публиката в България. Защо? Защото ако не можех да флиртувам с 10 хиляди човека тук, в Истанбул, например, нямаше да съм способен да погледна съпругата ми право в очите. Само по този начин се чувствам свободен.
- Какви са отношенията с децата ви днес?
- Големите ми синове решиха да тръгнат по моите стъпки. Енрике е истински шампион. Много е умен и притежава изключително силен характер. Хулио е по-чувствителен. Колкото и да са различни, и двамата са страхотни. Енрике е по-голям късметлия, но и Хулио е много добър певец. Връзката ми с тях е като между баща и неговите синове. Нямаме професионални отношения.

Те не ми задават въпроси за музиката, не ги питам и аз

Всеки от нас си има критерии. Но мисля този път да доведа Хулио да пее с мен в София. Той ме запита: "Татко, защо не ме вземеш с теб в Румъния, България и Португалия?" И аз се съгласих веднага. Отношенията с децата са като при всеки баща - когато ме погледнат, очите ми заблестяват, защото са чудесни. Разбира се, не прекарваме цялото си време заедно - Енрике и Хулио пътуват по целия свят. По-често се виждам с Чабали, най-голямата ми дъщеря. Другите петима все още са малки, така че съм постоянно с тях. Животът на артиста, който обикаля света, не е нормален. Това трябва да се разбере. Но не означава, че не съм добър баща или пък че не съм с акъла си. Аз съм професионалист. Всичко в живота ми е подвластно на работата. Ако не беше така, нямаше да оцелея. Когато съм на турне, посвещавам 24-те часа в денонощието изцяло на изпълнението ми - на тези 2 часа с моята публика. Ако не отделях това време, нямаше да успея. Трябва да си много силен, за да бъдеш на сцената.
- Изненадан ли бяхте от успеха на Енрике?
- Изненадва ме успехът изобщо - на всеки човек. Защото успехът e много тънка линия, която не винаги следва логиката. Ако трябва да се изненадвам, то най-напред ще е от самия себе си. Връщам се в София, където съм бил последно преди 4 години. В Истанбул за първи път пях през 1971-а. Отново ме канят в Китай и в Африка. Всичко това е огромна привилегия. Ако не се изненадвах от тази чест, нямаше да съм нормален. Уязвим съм, защото изпитвам силна благодарност към хората, които ми дават възможността да бъда на сцената толкова години. Аз съм на 71 - това е период, в който музикантът вече се е утвърдил и в повечето случаи се е оттеглил от активния сценичен живот. Напоследък си мисля много за Шарл Азнавур или Франк Синатра, за тази класа артисти, които пеят до края. Надявам се и аз да пея до самия си край.
- Как се чувствате, преди да излезете на сцената?
- Чувствам възбуда, но не съм нервен. Това е вече в миналото. Преди 30 години бях нервен преди концерт, а сега съм само развълнуван.

Чувствам се така, сякаш
ако не изляза на сцената, ще умра по-рано

Всяко изпълнение ме подтиква да бъда по-добър - по-добър като човек, по-добър като професионалист, по-добър във физиката си. Всеки мой ден е посветен на това да бъда по-добър на сцената. Това е животът ми!
- Какви са емоциите между вас и публиката?
- Изляза ли пред публиката, сякаш кръвта ми започва да тече в обратна посока. Ако имам аритмия, тя минава. Ако имам високо кръвно - като всички хора на моята възраст - то се нормализира. Влюбвам се в хората... Много е трудно за артиста да обясни какво усеща, докато е на сцената. Случва се магия. 10 000 човека те гледат и ти ги гледаш. Първото нещо, което си казвам, е: "Какъв късметлия съм, че мога да упражнявам тази професия толкова години!"
- Коя песен обичате да изпълнявате на бис?
- Когато си на сцената, не мислиш за песента, а за определено настроение, за живота като цяло. Не си казваш: "Сега ще изпълня този или друг хит". Когато започне следващото парче, това е изцяло нов свят. Всяка песен носи различен заряд и е друга вселена. Просто продължавам напред, прекосявайки границите си.
- Имате ли случай, в който ваша фенка се е вмъкнала в хотелската ви стая или гримьорна?
- О, имам много такива случаи! Но за мен най-важното е, че хората ме следят от поколения. Няма по-голяма история от тази. От любовта на публиката към мен и от моята любов към нея. Това е като брачен съюз, който е свещен и вечен.
- Как поддържате форма?
- Обичам вино. Но пия малко - най-много по чаша, въпреки че имам желание за цялата бутилка. Аз съм невероятно дисциплиниран. Стигам до крайности до степен на мазохизъм. Не правя нищо, което може да застане между мен и концертите. Абсолютно нищо! За да си на сцената толкова време, се нуждаеш от много голяма сила. И това никак не е лесно - трябва да имаш здрави крака, съзнанието ти да е чисто, да си фокусиран. Защото хората очакват от теб да си по-добър, а не да си по-лош.
- Как прекарвате деня си, когато не сте на турне?
- С децата, плувам по много, спортувам различни неща. Но през цялото време мисля, непрекъснато мисля! Хората си представят, че водя различен живот, но това не е вярно. Животът ми е като техния. Единствената разлика е, че съм известен в различни краища на света и пея за тях. Но и аз пия вода, пия си виното, играя си с децата, имам проблеми с тях като всеки родител, заобиколен съм от семейството си, съпругата си, приятелите ми . Всекидневието ми не е много по-специално. Ако ме питате какво съм правил преди 4 или 10 години, ще ви кажа, че всичко е било специално. Всеки ден се будех и пред мен се откриваше нов свят, нов живот, виждах нови светлини. Но днес животът ми е толкова праволинеен, колкото трябва да бъде. Не очаквайте да се превъзнасям и да говоря колко съм невероятен. Просто съм надарен с голям късмет.
- Чувствате ли се щастлив днес?
- Не през цялото време. Да си щастлив е хубаво. Но вълнението и възбудата от срещата с публиката са несравними!

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички