Българите сме способни на обединение и Съединението го доказва, заявява гл. ас. д-р Огнян Тодоров, директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив
Гл. ас. д-р Огнян Тодоров е директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив – един от най-дигиталните и бързо развиващите се музеи в България. На 1 ноември 2025 г. по време на националния спектакъл „България – страна н ачудесата. Дух и вяра“, организиран от кампанията „Чудесата на България“ в Народен театър „Иван Вазов“, д-р Тодоров получи специалната награда за музей на годината. Той и е председател на Сдружение "Български музеи". Цялата му дейност е посветена на модернизацията на музейното дело в България.
Много се надявам трансформацията на музеите да стане заразна
В Сдружението на българските музеи присъстват 150 културни институции
Гилдията ни има желание за промяна
Музеите и галериите са оставени извън сферата на приоритетите на държавата
Само след няколко години музейната система ще изпадне в колапс
Проблем са остарелите експозиционни площи и остарелите образователни модели
- Д-р Тодоров, наближава 6 септември - денят на Съединението, а Пловдив е историческият център на това събитие. Какво означава този празник за града?
- В чисто исторически план Съединението е сериозно събитие, което води не само до обединението на България, а и до обединението на нацията в емоционален план. В последните години Пловдив все по-отчетливо започна да празнува това събитие в културното си пространство.
- Съединението е акт на смелост и национално единство. Смятате ли, че днес, в XXI век, българите сме способни на подобно обединение в името на обща кауза?
- Да, стига каузата да е достатъчно силна и да може да мотивира достатъчно много хора да се почувстват съпричастни към нея. Мисля, че българите се обединяват около силни каузи, макар че има и случаи, в които важни каузи за България се неглижират. Убеден съм обаче, че сме способни на обединение, показвали сме го в историческото си минало, ще го имаме и в нашето бъдеще.
- Има ли връзка между историческото Съединение на България и днешното обединение на българските музеи в едно сдружение, което вие оглавявате?
- Това е доста интересно сравнение от Ваша страна. В Сдружението на българските музеи в момента присъстват 150 културни институции, в това чисто и галерии, и музеи - с регионален, с общински и с национален характер. Тези доста сериозни институции съхраняват нашата национална гордост и ценности. В последните години полагаме изключително много усилия да повишим възможностите на институциите да осъвременят своите експозиции, да могат да получат адекватно заплащане за труда, който полагат, защото знаете - в последните години много силно се отвори ножицата между образованието и културата и доста колеги от музеите и галериите напуснаха институциите и се насочиха към образованието, където заплащането е доста по-високо. Това е изключително тежък удар върху системата, защото ние загубихме най-ценните си специалисти с дългогодишен опит и квалификация и започваме да изпитваме силен недостиг и невъзможност да привлечем млади кадри, които да бъдат мотивирани, за да могат да променят нещата към по-добро. И в контекста на въпроса Ви много силно се надявам да направим едно обединение между всички институции и държавната власт, за да може тази кауза да бъде обща и един ден да се гордеем с музеите и галериите, защото те са пазители на нашата национална идентичност.
- Като директор на един от най-модерните музеи у нас и председател на Сдружение “Български музеи”, каква е Вашата дългосрочна визия за бъдещето на музейното дело в България?
- Аз много се надявам, че държавата ще започне да обръща все по-голямо внимание на съхранението на културното ни наследство, за да дойде този момент, в който ние заслужено да можем да се гордеем пред чужденците, които идват у нас. Защото когато музеите и галериите ни не са на добро ниво, в гостите остава един горчив привкус... И много се надявам в следващите години нашите музеи да бъдат на едно доста над средното ниво на европейските институции.
- Как е възможно това?
- Това може да се случи с различни механизми, ние полагаме много усилия в тази насока. Пуснали сме към Министерството на финансите, Министерството на културата и към държавната администрация искане за увеличаване на основния държавен стандарт с 20 процента. Това е финансовият механизъм, чрез който се финансират повечето музеи в България. Но да уточня - това не значи, че заплатите автоматично ще се вдигнат с 20 процента, въпреки че в момента те са доста под средните за страната. Защото в това число попада издръжка на иституциите, а и нашето силно желание е от бюджета на държавата са се отделя един сравнително минимален бюджет от 5 милиона евро на годишна база под формата на национална програма, чрез която да се финансират на проектен принцип проекти, които са свързани с осъвременяване на нашите експозиции и за създаването на нови такива.
През 2024 г. сдружението успя да се пребори за 5 милиона инвестиции и тогава се регистрира рекорден брой увеличения на проектите, които бяха подадени за нови експозиции и нови пространства и осъвременяване на старите. Това показа, че гилдията има желание да се промени и да създаде нови площи, за да бъде на достатъчно добро ниво. Но после това беше прекратено, а проектите с по-дълъг срок на изпълнение - 2-3 години, бяха замразени. И музеите, и галериите за пореден път бяха оставени извън сферата на приоритетите на държавата, а това не е добре за никого. Аз като директор на Природонаучния музей изпитвам огромно удоволствие, когато видя деца и родители, които излизат от музея с настроение и усмивка и казват: “Много хубаво беше! Трябва пак да дойдем!”. Това означава, че ние сме си свършили работата.
- Вашият музей в Пловдив е пример за успешна и модерна трансформация...
- И много се надявам това да стане заразно. В този контекст имах среща с един министър на финансите и той ме попита защо Пловдив може, а другите музеи не. Аз му отговорих, че Пловдив е инвестирал доста голяма сума в създаването на нова модерна експозиция на Природонаучния музей, която сега си възвръща инвестицията. И посетителите сами дойдоха в музея да видят новото, което предлагаме. Затова апелирам - дайте възможност на музеите да реновират експозициите си и хората сами ще се върнат в тези институции. Нашият музей се е превърнал в един неформален учебен център за обучение и образование. Можем, стига обаче да получим, шанс да го направим във всички български музеи.
- В момента музеите и галериите имат ли този шанс?
- Не, за момента това не се случва, но много се надявам новата власт да осъзнае сложността на проблема, защото само след няколко години музейната система ще изпадне в колапс. Възрастните колеги ще се пенсионират и ще останем в невъзможност да привлечем млади специалисти. И тогава какво правим? Ще затворим музеите ли? Не бива.
- Как гледате на концепцията за “отворени музеи” и събития на открито в градска среда?
- За нашия музей от гледна точка на експозицията ни, защитените видове не могат да бъдат излагани. Но за останалите музеи мисля, че това е много добър модел за децентрализация на експозициите, стига да е възможна експозиционната дейност на открито. Защото това би привлякло внимание на по-голям брой посетители и наблюдатели и е чудесен механизъм да се привлече внимание към културното ни историческо наследство.
- Успяваме ли да бъдем добри пазители на Чудесата на България, или по-скоро ги приемаме за даденост?
- Културните институции в България са изключително добри пазители на чудесното ни културно наследство. Колегите се справят брилянтно в това, но проблемът е в експонирането на наследството ни пред публика и използването му за образователна дейност. Ние опазваме чудесата абсолютно адекватно и по правилата, но проблемът са остарелите експозиционни площи, остарелите образователни модели и тук е фокусът да ги направим модерни.
- Накрая, ако трябва да отправите едно послание към българите в деня на Съединението, какво би било то в контекста на опазването на нашето минало и нашето бъдеще?
- В контекста на опазването и в контекста на развитието в перспектива имам един много любим израз, който следвам през всичките години като директор на музея, а той е: Няма начин да няма начин!
- Мечо Пух!
- Точно така! И когато ние си поставим някаква цел винаги при реализирането й се появяват хиляди хора, които да ми кажат: “Не, не го прави! Няма да стане!”. И от всичките тези причини, които изтъкват хората, трябва да намерим една единствена заради която си заслужава да опитаме дали ще стане. Ако вярваме, че има начин, трябва да го намерим и нещата ще се получат!
- Благодаря ви. Успех желая и дано вашият пример стане заразен!
- Благодаря ви.
