От­ри­ца­тел­ни це­ни на пет­ро­ла. Как е въз­мож­но?

• Лип­са на скла­до­ви мощ­нос­ти и за­къс­ня­ла­та но­ва сдел­ка ОПЕК+ са го­ле­ми­ят проб­лем
• Без­пре­це­ден­тни­ят срив се дъл­жи на из­ти­ча­не­то на май­ски­те фю­чър­си и спад на гло­бал­но­то тър­се­не

По­не­дел­ник, 20 ап­рил, се пре­вър­на в ис­то­ри­чес­ки ден - фю­чър­си­те на аме­ри­кан­ския су­ров пет­рол WTI (West Texas Intermediate) из­гу­би­ха по­ве­че от 300% от стой­нос­тта си и за пър­ви път в ис­то­ри­я­та оти­до­ха на це­ни под ну­ла­та - поч­ти -40 до­ла­ра за ба­рел. Но как е въз­мож­но то­ва и как­во тряб­ва да че­тем меж­ду ре­до­ве­те в но­ви­ни­те за то­зи не­о­би­ча­ен це­но­ви ход?

В све­та се до­би­ват мно­го раз­но­вид­нос­ти на су­ро­вия пет­рол, раз­ли­ча­ва­щи се по със­тав, плът­ност и дру­ги ха­рак­те­рис­ти­ки. Но три от тях се счи­тат за ре­фе­рен­тни - все­ки оп­ре­де­ля це­на­та на су­ро­ви­на­та в раз­лич­ни ре­ги­о­ни на све­та по тях.

До­би­ва­ни­ят в Се­вер­но мо­ре сорт Брент (Brent) е по­ка­за­тел за ев­ро­пей­ски­те и ази­ат­ски па­за­ри. Стой­нос­тта на рус­ка­та ек­спор­тна мар­ка Urals съ­що за­ви­си от нея. Тек­сас­ки­ят WTI е ре­фе­рен­тен за За­пад­но­то по­лу­къл­бо. Су­ро­ви­ят пет­рол сорт Ду­бай (Dubai Crude) се из­пол­зва ши­ро­ко при оп­ре­де­ля­не на це­ни­те на оне­зи ви­до­ве нефт, ко­и­то стра­ни­те от Пер­сий­ския за­лив из­на­сят.

Как се слу­чи не­виж­да­ни­ят спад на пет­рол­ни­те це­ни до ми­нус?

Без­пре­це­ден­тни­ят срив се дъл­жи на ед­нов­ре­мен­но­то съв­па­де­ние на тех­ни­чес­ки - из­ти­ча­не­то на май­ски­те фю­чър­си - и фун­да­мен­тал­ни при­чи­ни - спад на гло­бал­но­то тър­се­не, лип­са на скла­до­ви мощ­нос­ти в съ­о­ръ­же­ни­я­та за съх­ра­не­ние на пет­рол, как­то и за­къс­ня­ло­то вли­за­не в си­ла на но­ва­та сдел­ка във фор­ма­та ОПЕК+. Та­зи си­ту­а­ция оба­че е крат­кос­роч­на (по­не за­се­га!) и се про­во­ки­ра от спе­ци­фи­ка­та на тър­го­ви­я­та на бор­са­та. Фю­чър­сът е фи­нан­сов ин­стру­мент, до­го­вор, кой­то включ­ва за­ку­пу­ва­не на ак­тив (в слу­чая пет­рол) в оп­ре­де­лен мо­мент в бъ­де­ще, но по те­ку­ща­та па­зар­на це­на. То­ест не се тър­гу­ва са­мо неф­тът, а фик­си­ра­на­та це­на на до­го­во­ра. Тъй ка­то фю­чър­сни­те до­го­во­ри за су­ров пет­рол WTI са за дос­тав­ка, ко­га­то сро­кът им из­те­че (т.е. ко­га­то, на бор­сов език, нас­тъ­пи ек­спи­ра­ция), ку­пу­ва­чът тряб­ва да по­лу­чи ре­ал­на­та сто­ка. С дру­ги ду­ми, ако тър­го­ве­цът ня­ма вре­ме да зак­рие нас­то­я­щия до­го­вор пре­ди из­ти­ча­не­то му - 21 ап­рил за фю­чър­си­те на WTI за май, то­га­ва той е под зап­ла­ха­та да тряб­ва да из­вър­ши фи­зи­чес­ка­та дос­тав­ка на до­го­вор­но­то ко­ли­чес­тво пет­рол.

Тук съ­що на дне­вен ред ид­ват фун­да­мен­тал­ни фак­то­ри. На­пос­ле­дък в Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти из­лиш­но­то пред­ла­га­не на фо­на на па­да­що­то тър­се­не фор­ми­ра ог­ром­ни за­па­си от пет­рол. А да го съх­ра­ня­ват се­га, или ня­ма къ­де, или е твър­де скъ­по.

В на­ча­ло­то на ап­рил за­па­си­те от су­ро­ви­на­та в най-го­ле­мия аме­ри­кан­ски хъб в град Ку­шинг, ща­та Ок­ла­хо­ма, въз­ли­зат на 55 ми­ли­о­на ба­ре­ла, или око­ло 72% от ка­па­ци­те­та на хра­ни­ли­ще­то, кой­то е до 76 ми­ли­о­на ба­ре­ла. И ка­то се взе­ме пред­вид ско­рос­тта, с ко­я­то скла­дът се пъл­ни - 745 хи­ля­ди ба­ре­ла на ден, спо­ред оцен­ки­те на "Блум­бърг", той ще бъ­де за­пъл­нен до края на май. Лип­са­та на мяс­то в Ку­шинг пре­диз­ви­ка па­ни­ка сред тър­гов­ци­те с про­из­вод­стве­ни до­го­во­ри, ко­и­то ня­ма къ­де да скла­ди­рат пет­ро­ла, пи­са "Фай­нен­шъл тайм­с". В ре­зул­тат на то­ва те се съг­ла­си­ха да "доп­ла­щат" (т.е. да ре­гис­три­рат за­гу­би), за да се отър­ват от май­ски­те фю­чър­си, за­що­то ще тряб­ва да хар­чат още по­ве­че за тран­спорт и съх­ра­не­ние на пет­рол. Ос­вен то­ва по­ве­че­то фю­чър­сни сдел­ки не за­вър­шват с ре­ал­на дос­тав­ка на сто­ки - то­ва все още е па­зар на хар­тия. Ни­кой ня­ма да про­да­ва ис­тин­ски нефт на ну­ле­ва пе­чал­ба или до­ри на за­гу­ба с доп­ла­ща­не.

Сдел­ка­та ОПЕК+ яв­но не е дос­та­тъч­на

Осо­бе­нос­тта на фю­чър­си­те е, че це­на­та на най-ско­ро из­ти­ча­щия до­го­вор от­ра­зя­ва те­ку­що­то със­то­я­ние на па­за­ра и тя се стре­ми към стой­нос­тта за фи­зи­чес­ка­та дос­тав­ка на сто­ка­та. А дъл­гос­роч­ни­ят до­го­вор де­мон­стри­ра очак­ва­ния за це­ни­те на сто­ки­те. Та­ка нап­ри­мер май­ски­те фю­чър­си все още не от­чи­та­ха но­ва­та сдел­ка на ОПЕК+, ко­я­то не мо­же­ше да за­поч­не да дейс­тва пре­ди май. И до­ри след то­ва ще по­мог­не да се ста­би­ли­зи­ра си­ту­а­ци­я­та са­мо час­тич­но. На­ис­ти­на пос­тиг­на­то­то ми­на­ла­та сед­ми­ца при­вид­но ре­кор­дно на­ма­ле­ние с 9,7 ми­ли­о­на ба­ре­ла на ден на про­из­вод­ство­то през май и юни не ком­пен­си­ра ре­ал­ния спад в тър­се­не­то, кой­то за ап­рил ще дос­тиг­не 29 ми­ли­о­на ба­ре­ла на ден, през май - 26 ми­ли­о­на ба­ре­ла на ден, а през юни - 15 ми­ли­о­на ба­ре­ла. След ка­то от­ме­ни пре­диш­на­та сдел­ка, ко­я­то дейс­тва­ше от 2016 г., ОПЕК + къс­но се до­го­во­ри за но­ва и до­го­во­ре­нос­ти­те не бя­ха дос­та­тъч­ни, от­бе­ляз­ва аген­ция "Блум­бърг".

Как ре­а­ги­ра це­на­та на пет­ро­ла Брент?

Сри­вът в стой­нос­ти­те на WTI, раз­би­ра се, се от­ра­зи и на це­ни­те на дру­ги раз­но­вид­нос­ти. Фю­чър­си­те на сор­та Брент за юни пад­на­ха на 21 ап­рил под 20 до­ла­ра за ба­рел. Фю­чър­си­те на WTI през юни, ко­и­то ве­че се пре­вър­на­ха в ос­нов­ния тър­гу­ван ин­стру­мент за аме­ри­кан­ския па­зар на пет­рол, съ­що за­поч­на­ха да па­дат, но си­ту­а­ци­я­та с тях не е тол­ко­ва шо­ки­ра­ща, кол­ко­то с май­ски­те - те се тър­гу­ва­ха за око­ло 15 до­ла­ра за ба­рел, а и все още мо­гат да раз­чи­тат на под­кре­па от сдел­ка­та ОПЕК+.

Как­во след­ва от­тук на­та­тък?

Вни­ма­ни­е­то на учас­тни­ци­те на па­за­ра е фо­ку­си­ра­но вър­ху най-ско­рош­ния до­го­вор за сор­та Брент, кой­то ще бъ­де из­пъл­нен на 30 ап­рил. С наб­ли­жа­ва­не­то на сро­ка на ек­спи­ра­ция оба­че, съ­ща­та ис­то­рия мо­же да се пов­то­ри и с не­го. Всъщ­ност ог­ром­ни­ят дис­ба­ланс на фи­зи­чес­кия па­зар, лип­са­та на скла­до­ви прос­тран­ства и прех­вър­ля­не­то на бор­со­ви­те тър­гов­ци към след­ва­щия до­го­вор мо­же да ока­же зна­чи­те­лен на­тиск вър­ху до­го­во­ри­те за дос­тав­ка на Брент през юни. Та­ка че це­ни­те ще са нис­ки и ще се ко­ле­ба­ят сил­но, до­ка­то стра­ни­те не за­поч­нат ак­тив­но да на­ма­ля­ват про­из­вод­ство­то, да пре­мах­нат ка­ран­тин­ни­те мер­ки и в ре­зул­тат на то­ва да по­мог­нат за въз­ста­но­вя­ва­не на гло­бал­но­то тър­се­не на пет­рол.

От своя стра­на аме­ри­кан­ски­те влас­ти имат ре­зер­вни ва­ри­ан­ти, ко­и­то мо­гат или са го­то­ви да из­пол­зват на фо­на на все по-нис­ки­те це­ни на пет­ро­ла:

• Да нас­то­я­ват пред ОПЕК+ за по-на­та­тъш­но на­ма­ля­ва­не на про­из­вод­ство­то.
• Да въ­ве­дат ми­та вър­ху вно­са на пет­рол в САЩ.
• Да про­дъл­жат да пъл­нят стра­те­ги­чес­кия неф­тен ре­зерв на стра­на­та.
• Да суб­си­ди­рат про­из­во­ди­те­ли­те, за да на­ка­рат пос­лед­ни­те да спрат про­из­вод­ство­то.

Ки­тай най-пе­че­ливш от пет­рол­на­та вой­на

Два­ма се ка­рат, тре­ти пе­че­ли. То­ва се случ­ва при вся­ка вой­на, не пра­ви из­клю­че­ние и пет­рол­на­та. До­ка­то Са­у­дит­ска Ара­бия и Ру­сия се ка­ра­ха за кво­ти­те за ог­ра­ни­че­ние на до­би­ва и вся­ка от тях пре­тър­пя ми­ли­ар­ди за­гу­би, се ока­за, че Ки­тай е по­не­съл нес­го­ди­те от спре­ни­те за­во­ди и ма­га­зи­ни за­ра­ди пан­де­ми­я­та от ко­ро­на­ви­рус, от­къ­де­то той плъз­на по све­та. Но в съ­що­то вре­ме е спе­че­лил в дъл­гос­ро­чен план ми­ли­ар­ди от не­виж­да­но нис­ки­те це­ни на пет­ро­ла. По­пъл­нил е ре­кор­дно ре­зер­ви­те си, съ­об­щи Reuters.

За пър­во­то три­ме­се­чие днев­но Ки­тай е вна­сял не­ве­ро­ят­ни­те 10,2 ми­ли­о­на ба­ре­ла днев­но, поч­ти двой­но в срав­не­ние с ми­на­ла­та го­ди­на. За то­зи пе­ри­од до­би­вът в стра­на­та е бил по 3,8 ми­ли­о­на ба­ре­ла, а пре­ра­бот­ка­та в "ки­тай­ски­те чай­ни­ци" е би­ла 12 ми­ли­о­на ба­ре­ла. То­ва оз­на­ча­ва, че 2 ми­ли­о­на са оти­ва­ли днев­но в ре­зер­во­а­ри­те.

Пе­кин ос­та­ва най-го­ле­мият вно­си­тел на пет­рол в све­та. Су­мар­но, със сво­и­те 14 ми­ли­о­на ба­ре­ла в де­но­но­щие пот­реб­ле­ни­е­то е срав­ни­мо с то­ва на Ве­ли­коб­ри­та­ния, Гер­ма­ния, Ис­па­ния, Ита­лия, Фран­ция, Юж­на Ко­рея и Япо­ния, взе­ти за­ед­но. Не­дос­та­тъч­ни­ят брой хра­ни­ли­ща по све­та бе­ше и глав­на­та при­чи­на за сри­ва на це­ни­те от на­ча­ло­то на го­ди­на. Един­стве­на­та стра­на, ко­я­то мо­же да се поз­во­ли уве­ли­ча­ва­не на за­па­си­те е Ки­тай, за­що­то раз­по­ла­га с ог­ром­ни обе­ми.

През ап­рил стра­на­та има на­ме­ре­ние да уве­ли­чи още вно­са по мо­ре по­не с 550 000 ба­ре­ла днев­но.

От 1 май вли­за в си­ла но­ва­та сдел­ка за пет­ро­ла, спо­ред ко­я­то до­би­вът в стра­ни­те от ОПЕК+ се на­ма­ля­ва с 9,7 ми­ли­о­на ба­ре­ла за де­но­но­щие.

Пре­ди дни ста­на яс­но, че це­ни­те на пет­ро­ла пад­на­ха по ре­кор­дно нис­ко ни­во, а май­ски­те фю­чър­си за аме­ри­кан­ския сорт WTI са 11 до­ла­ра за ба­рел на Лон­дон­ска­та бор­са. Та­ки­ва стой­нос­ти не са от­бе­ляз­ва­ни от на­ча­ло­то на бор­со­ва­та тър­го­вия.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com