През 1993 г. стартира българската приватизация. Кои бяха играчите, кой спечели и кой изгуби? "Стандарт" продължава поредицата, в която правим равносметка на раздържавяването 20 г. по-късно.
Приватизацията у нас тръгва трудно и бавно, а начало на процеса дава Любен Беров. В края на 1992 г. е приет законът за преобразуване на държавните и общински предприятия. Ударно държавната собственост е трансформирана в ООД-та или АД-та. За няколко месеца са преобразувани 1500 фирми и процесът продължава. През 1993 г. са налице и първите четири сделки.
Беров дава старта на продажбите със заводите "Царевични продукти" и "Република". Те са купени съответно от белгийската фирма "Amilum" и американската "Kraft general foods". Двата завода работят и до днес, а продуктите им познава всеки. Общо за мандата си до 1995 г. Беров продава активи на 25 предприятия, които са оценени на малко над 10 млн. лв. Сред тях са "Гранд-хотел Варна", "Химимпорт", "Загорка", "Сомат".
Приватизацията не се ускорява и по времето на Жан Виденов. Той продава 69 предприятия с активи за 22 млн. лв. Сред тях са "Астика", "Каменица", "Бургаско пиво ", "Варненско пиво", "Хотел Шератон" и "Мраз". Въпреки че има увеличаване на продажбите, темпото е далече от изискванията на МВФ и Световната банка. Изгубили търпение да наливат пари в държава, която спонсорира губещи предприятия, те карат правителството да приеме списък на най-закъсалите заводи. В него са 64 дружества, които трябва да се ликвидират, и 71, на които трябва да се приложат оздравителни планове. На практика сред тях са почти всички големи предприятия в страната.
Истинският тласък на приватизацията дава синьото правителство на Иван Костов. Той е продал повечето предприятия у нас. За 4-годишния си мандат кабинетът продава активи на стойност близо 150 млн. лв. Това са половината от всички раздържавени досега предприятия. Сред тях са "Кремиковци", ОЦК-Кърджали, "Дюни", "Химко", "Парк-хотел Москва", "Минстрой-холдинг", "Горубсо-Мадан", "Девня Цимент" и много други. Над 130 са предприятията, които са раздържавени само през 1999 г. Въпреки че Костов променя собствеността у нас, не малко от сделките, които изброихме, са с лоша слава. Сред основните критики, които търпи приватизацията по негово време, са непрозрачните механизми за продажба. Половината от сделките са направени без достатъчна публичност.
Правителствата на Симеон и на Сергей Станишев продават доста по-малка част от държавните активи. И при двата мандата са раздържавени предприятия за по 40 млн. лв. Сделките от времето на ГЕРБ пък нямат и 20 милиона.
За да се избегнат продажбите на тъмно, през 2002 г.се приема нов закон за приватизацията. С него се забраняват преговори с потенциални купувачи или тайни конкурси. Основните механизми стават откритите търгове и фондовата борса. Въпреки това лоши сделки пак не липсват. И до ден днешен остават много съмнения за приватизацията на БТК /по времето на Симеон Сакскобургготски, 2004 г./
ВМЗ, Кинтекс и АДИС са наред
Активи за около 200 млн. лв. са останали за раздържавяване в страната, по данни на Агенцията за приватизация. Предстои да се продават 32 фирми с държавно участие, както и 72 миноритарни пакета акции и дялове, собственост на държавата в търговски дружества. АПСК извършва подготвителни действия за продажбата на 62 имота, които са частна държавна собственост. Сред по-важните обекти са "Военно издателство", "БДЖ-Товарни превози", "АДИС", "Аудиовидео Орфей", "ВМЗ"-Сопот, Свободна зона - Свиленград", Кинтекс".
Кой какво продаде
Приватизирани активи на цели предприятия Година Правителство
1.8 млн. 1993 Любен Беров
8.4 млн. 1994 Любен Беров/Ренета Инджова
2.6 млн. 1995 Жан Виденов
19.6 млн. 1996 Жан Виденов
21.6 млн. 1997 Стефан Софиянски, Иван Костов
20.7 млн. 1998 Иван Костов
102.7 млн. 1999 Иван Костов
20.8 млн. 2000 Иван Костов
8.6 млн. 2001 Иван Костов, Симеон Сакскобургготски
9.1 млн. 2002 Симеон Сакскобургготски
7.7 млн. 2003 Симеон Сакскобургготски
19.5 млн. 2004 Симеон Сакскобургготски
6 млн. 2005 Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев
1.5 млн. 2006 Сергей Станишев
4.6 млн. 2007 Сергей Станишев
29.4 млн. 2008 Сергей Станишев
7 млн. 2009 Сергей Станишев, Бойко Борисов
3.7 млн. 2010 Бойко Борисов
7.3 млн. 2011 Бойко Борисов
1.5 млн. 2012 Бойко Борисов
Източник: АП
Резултатите от приватизацията
За резултатите от приватизацията може да се съди и по някои макроикономически показатели:
Година БВП СРЗ* Наети
1995 878 млн. - 2.2 млн. (от които в частен сектор 200 хиляди)
2000 27.3 млрд. 235 1.9 млн. (от които в частен сектор 1 млн.)
2005 45.4 млрд. 332 2.1 млн (от които в частен сектор 1.4 млн.)
2010 70.5 млрд. 669 2.2 млн. (от които в частен сектор 1.6 млн.)
2011 75.2 млрд. 727 2.2 млн. (от които в частен сектор 1.6 млн.)
- разликата между средната заплата в частния и държавния сектор е над 100 лева в полза на държавния. По данни на НСИ
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
