София. Банките ще играят по-ограничена роля при финансирането на големи проекти в следващите години. Това обясни икономистът Георги Стоев от "Индъстри уоч". Идеята е банките да се върнат към традиционното търговско банкиране и да се откажат от някои услуги, несъответстващи на основната им дейност, поясни Кристофор Павлов, главен икономист на "Уникредит Булбанк".
Така например големите проекти ще могат да се реализират чрез инвестиционни фондове, допълни Стоев. Според Павлов заради сегашната ситуация ще се наложи банките да търсят нов бизнес модел и да направят по-голяма диверсификация в посока на повишаване на кредитите за малките и средните предприятия. Ще се търсят и варианти за кредитиране на различни сектори на икономиката, които доскоро са били встрани от вниманието на банките.
Същевременно се очаква домакинствата да бъдат принудени още сравнително дълъг период от време да ограничават разходите си в рамките на това, което изкарват. Според експертите не само че потреблението няма да отбележи особен ръст, но и се очаква продължаване на тенденцията за повишаване на спестяванията на българите. Нужно е хората, които по една или друга причина са се отказали да работят, да се върнат на пазара на труда, каза икономистът на "Уникредит".
Изчисленията показват, че ако половината трудоспособни хора се върнат на работа, това ще доведе до ръст на икономиката с 10% на година. Към момента ситуацията у нас не изглежда извън контрол и няма сериозни опасения за икономиката на страната в следващите 2-3 години, обясниха експертите. Но ако се забавят реформите в здравеопазването, пенсионната система и образованието, ни чака още десетилетие с ръст близък до нулата, категорични са икономистите.
Финансистът Емил Хърсев призова да не се обръща внимание на твърденията, че гръцката криза ще засегне родните банки. Това го прогнозират хора, на които досега не се е сбъднало нито едно твърдение. Хърсев даже даде пример с представители на банка, които досега нямат нито една успешна прогноза, и обеща да даде 1000 лв. на всеки, който го опровергае. Към септември лошите кредити у нас са 7,9 млрд. лв., или 14,5%. Но лошите заеми, които не са покрити с нищо, са само 0,7 млрд. лв., или 1,1% от всички кредити.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
