- Неглижираните инфекциозни заболявания са способни да опропастят човешкия живот, казва Д-р Петър Кътев
"Разумното възпитание дори и злия по натура прави или по-малко лош, или дори добър; то развива до известна степен и най-затъпелите способности и по възможност очовечава най-ограничената и дребнава натура". По този начин философът, публицист и литературен критик Висарион Белински обяснява значението на едно от най-важните качества у човека, което започва да се формира още от най-ранна детска възраст. На него държат цивилизованите общества, защото се създават такива именно благодарение на възпитанието.
Но, макар и да не се поставя всичко и всички под един общ знаменател, няма спор, че от доста дълго време насам се забелязва една липса на доминантност на разумното и уважително поведение. То остана за хората от предишните поколения, поради което и се възприема за демоде. А опитите да се запази в бъдещето често се оказват безрезултатни. Новините са запълнени от репортажи за насилие и, меко казано, безобразно отношение към заобикалящия ни свят. Доскоро го обвинявахме за сполитащите ни неволи, но изглежда и занапред ще бъде определящ фактор в живота ни. Може би и за това Белински твърди: "Възпитанието е велико дело - от него зависи съдбата на човека". И тук той е съвсем точен, тъй като редица от решенията, които вземаме, се базират на начина, по който възприемаме живота и от реакциите ни към неговите изненади. Те също са подвластни на възпитанието, защото човек с добро такова не би си позволил да се държи просташки, агресивно, неуважително към живо същество, без значение от вида му. Нещо повече, той не би допуснал подобни прояви най-малкото защото ги възприема за неуважителни към самия него. По същия начин тези, притежаващи възпитание, дори и в минимална степен не допускат, или поне се стремят да не го правят, неглижиране на здравословното си състояние. Те наистина разбират и осъзнават последиците, но и примера, който дават на околните, от които се изисква да бъдат отговорни както към себе си, така и към другите.
Говорейки за възпитание и отговорност в контекста на здравето, на фокус попада една наистина важна тема, на която СЗО отдава особено голямо внимание, и с право. Става дума за неглижираните заболявания. На тях дори е посветен и световен ден, който има за цел да подсети човека, че тази практика е способна да опропасти и затрие човешкия живот.
Неглижираните инфекциозни заболявания са разнообразна група състояния, които се считат за широко разпространени в много слабо развити региони на света, където качеството на питейни и хранителни източници се възприема за опасно за здравето. Някои от тях включват: болест на Шагас, денга, ехинококоза, фасциолиаза, лайшманиоза, проказа, лимфна филариоза, мицетом, хромобластомикоза и други дълбоки микози, онхоцеркоза (речна слепота), с-предавани хелминтиази, тениаза, цистицеркоза, трахома и фрамбезия. Всички изброени са срещани в доста от тропическите страни и са изключително тежки и опасни инфекции.
Например мицетомът, чийто провокатор са представители на актиномицетите или микозите,
се възприема в медицината за един от най - опасните инфекциозни процеси
Той обхваща както кожата, така и подкожните й слоеве, което позволява прогресиране на състоянието навътре в организма, съответно прави възможно засягане и на органните системи в него.
Заболяването притежава две основни форми, които се определят в зависимост от вида на причинителя. Диагнозата еумицетом се поставя когато е налице микотичен провокатор. При наличие на актиномицети (вид бактериални агенти), наричани още лъчисти гъби, вече се говори за състоянието актиномицетом. Въпросните често се намират в устната кухина и се определят за слабо патогенни. Но някои притежават потенциал да инициират инфекции точно в този "участък", а те, комбинирани с ранички в оралната лигавица, позволяват изместване и задълбочаване на инфекциозния процес отново към орагни и системи в тялото.
Друга особеност, характерна за актиномицетите, е тази, че те също обитават сляпото черво, както и репродуктивната система при жените. Тази тяхна локализация при наличие на предразполагащи и благоприятни фактори прераства в поява на ендогенна инфекция.
В търсенето на причинителя на мицетома, най-често изолираните причнители са Madurella grisea, Madurella mycetomatis, Aspergillus flavus, Actinomyces israelii, Actinomyces gerencseriae, A. Naeslundii, A. Viscosus, A. Odontolyticus, A. meyeri. Всички те, както и други представители, могат да попаднат в организма лесно, защото обитават почва, растения, гниещи дървета. А заразяването се случва основно чрез проникването им през кожна или лигавична повърхност, чиято цялост е нарушена.
Инкубационният период на заболяването преди появата на първите характерни признаци е доста индивидуален, както и със силно променлива и различна продължителност. Това прави трудно определянето кога точно за първи път организмът е бил поразен. Но според данните от изследвания може да се добие представа колко напреднало е заболяването и докъде се е разпростряло то, както и какви допълнителни изследвания следва да се назначат, за да се установи в каква степен са потърпевши други органи.
Тъй като мицетомът притежава две разновидности, то и клиничните признаци са индивидуални за всяка от тях. При мадуромикозата, както още се наименува еумицетомът, първоначалната клиника е много слабо забележима. Тя започва бавно, с оток на даден участък от кожата, който не е болезнен. Най-често той се наблюдава по стъпалата и рядко от кръста нагоре. Това допълнително спомага подуването да не бъде забелязано веднага. С напредване на времето състоянието прогресира, обхващайки прилежащи в близост места, в това число кости и мускули. Започват да се формират с бледо или черно съдържание от микотични хифи абсцеси, което вече е сигурен знак, че инфекцията е достигнала опасен за организма етап от своето развитие.
За разлика от мадуромикозата,
протичането на инфекциозния процес при актиномицетома прогресира бързо и бурно
Засеганите от него зони може да са кожата и тъканите, намиращи се под нея, гастроинтестиналния тракт, бели дробове и устна кухина. Наблюдават се отново абсцеси, но те са силно болезнени и изпълнени с гной. При разнсяне и инфектиране на съседни тъкани в организма съществува сериозен риск от попадане в кръвния поток, което вече е предпоставка за появата на дисеминираната форма на мицетома. Тя е истинско предизвикателство, защото е изключително трудна за терапевтиране поради ограничените възможности при прилагането на лечение, от където следва и още по-неблагоприятното развитие на болестта, включващо понякога необратимо увреждане на организма. От друга страна самото лечение, колкото и трудно да е, следва да се прилага и променя спрямо регулярно проведжани изследвания в хода на терапията, която продължава с месеци. Нещо изключително важно поради склонността на мицетома да рецидивира често и съответно да отключва сериозни усложнения.
Но, разбира се, за да се проумее това е необходима както култура, така и качеството да уважаваш мнението на този, който сам си потърсил за помощ. Иначе казано - възпитание! А както се казва в една азербайджанска пословица - "Възпитанието го няма на пазара"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
