- Ограничете консумацията на червени меса до 500 г на седмица, избягвайте продължителното печене
- Захарта не причинява рак, но затлъстяването увеличава риска
Доцент Д-р Желязко Арабаджиев завършва с отличие медицина през 1997 г. в Медицински Университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" във Варна. В периода 2009 - 2015г. специализира и придобива специалност по медицинска онкология в СБАЛ по Онкология, София.
Като специалист работи последователно в клиника по медицинска онкология на болница "Сити Клиник Онкологичен център"- София и отделение по медицинска онкология в болница "Аджибадем Сити Клиник Токуда"- София, а през 2019 г. с конкурс е избран и за началник на същото отделение. През 2020 г. придобива образователна и научна степен "Доктор" по специалността "Онкология" към МУ-Варна, където успешно защитава дисертационен труд в областта на лечението на рак на гърдата, а през 2021 г. е назначен на академична длъжност "Доцент" по специалността "Онкология". Доцент Арабаджиев притежава и магистърска степен по специалността "Здравен мениджмънт" от УНСС. От 2015 г. до 2019 г. е представител на Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) в България, а от 2019 г. е член Експертен борд по медицинска специалност "Медицинска онкология" към Министъра на здравеопазването на Р България. Хоноруван асистент е към Катедра "Пропедевтика на вътрешни болести", факултет "Медицина" в СУ " Св. Климент Охридски". Председател на УС на Българското научно дружество по Имуноонкология. Доц. Арабаджиев е провел специализации във водещи клиники по онкология в Израел, Белгия, Италия и Германия. Автор и съавтор на повече от 50 публикации в национални и международни специализирани научни списания, участвал е в издаването на ръководства, учебни книги, монографии и учебници в областта на лечение на рак. Автор е на две монографии "Имунотерапия и лечение на рак на гърдата" и "Лекарствена токсичност от имунотерапия при лечението на онкологичните заболявания". Член е на редакционни бордове на международни и национални реферирани и индексирани научни издания. Главен изследовател и подизследовател в международни многоцентрови клинични изпитвания. Владее английски, руски, италиански и гръцки език.
Всяка седмица доц. д-р Желязко Арабаджиев ще отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
Храненето е една от основните житейски дейности на човека. С приема на храна, се осигурява енергия, необходима за фукционирането на органите и системите в човешкото тяло, набавят се нужните белтъчини, въглехидрати и мазнини, които изграждат клетките в човешкия организъм, минерали и витамини, които участват във физиологичните процеси. Храната обаче може да съдържа елементи и съставки от естествен произход или получени от обработката на хранителните продукти, които да повлияят или директно да провокират възникването и развитието на рак. Отвъд популярните мнения за "категорична" полза или вреда на едни или други храни и съставки, науката все още трудно се обединява около единно мнение относно въздействието на храните, които приемаме върху възникването и развитието на злокачествените тумори. През изминалата седмица, наситена с празнични дни, когато хората традиционно се отдават на добра храна в големи количества, сякаш естествено получихме въпроси от читатели свързани с храненето. На два от тях ще се опитаме да намерим научно обосновани отговори тук:
1. Има ли определен вид месо, което може да се обвини като причина за възникване на рак?
Съвремието позволява бърз достъп до разнообразни местни продукти, в нашите географски ширини представени предимно от пилешко и свинско, и по-рядко от телешко и говеждо месо. Забързаният ни начин на живот, налага бързото хранене, "на крак" и включва т.нар. преработено месо (от англ. Processed meat - бел.авт.) Преработените меса са тези, които са консервирани чрез опушване или осоляване, зреене или добавяне на химически консерванти. Има публикации, посочващи, че консумацията на червени меса (говеждо, свинско, агнешко и конско), както и преработени меса (шунка, салами, бекон и др.) могат да бъдат обвинени за увеличаване на риска от развитие на карциномите на дебелото и правото черво. Определено е, че в дългосрочен план, увеличаването само с един допълнителен прием на подобни меса в седмицата, води до увеличаване на риска от развитие на дебелочревен карцином с 40%. Рискът от развитие на този вид рак се увеличава с 20% при увеличаване с 50 грама на седмица на консумацията на преработени меса. Причината вероятно е хемо-желязото, което се съдържа в тези меса и определя характерния им червен цвят. Тази субстанция предизвиква дразнене и възпаление на чревната лигавица, което от своя страна в дългосрочен план може да доведе до промяна на нормалните клетки на лигавицата на червото в туморни такива. Редица канцерогенни продукти се образуват при твърде продължителното печене на месата (от англ. well-done - добре изпечен, бел.авт.), при високи температури на фурната или на открит огън, например. Нитратите и нитритите в преработените меса, които осигуряват консервирането им и запазването на червения им цвят, също се посочват като причина за образуването в гастроинтестиналния тракт на канцерогенни нитрозни продукти и последващ от това риск от възникване на рак.
За това препоръките на здравните организации са за ограничаване на консумацията на червени меса до 500 г на седмица, както и по възможност избягване приема на преработени меса. Препоръчително е да не се препича или овъглява месото при готвене на открит огън (барбекю). Мариноването на месото преди печене помага за предотвратяване на овъгляването му. Освен че намалява потенциалните агенти, причиняващи рак, мариноването на тези храни ги поддържа нежни и добавя вкус към месото. Препоръчват се също готвене чрез варене, в гювеч или бавно печене в печка, вместо високотемпературно печене на скара, барбекю или пържене в тиган.
По отношение на т.нар "бели меса" - пилешко и риба, няма категорични данни, че повишената им консумация води до повишен риск от развитие на рак, въпреки че в миналото се търсеше такава връзка по отношение на рак на простатата и някой кръвни злокачествени болести (лимфоми и левкемии). Резултати, съобщени през 2018 г., от едно проучване, проведено в САЩ върху 292 477 участници на възраст от 51 до 72 години, попълнили въпросник за честотата и вида на храненето си в юношеска и средна възраст, са показали, че високата консумация на пилешко месо не е свързано с повишен риск от развитие на повечето познати видове рак. В това проучване, също е било съобщено, че високата консумация на пилешко месо, особено през юношеството, може обаче да увеличи риска от рак на щитовидната жлеза. Интересно съобщение пак от авторите на това проучване е, че прогресията на рака на простатата може да бъде повлияна и от консумацията на пилешко месо с кожа.
Все пак, заключенията отнасящи се до категорична връзка между един или друг вид месо или месен продукт и възникване на рак, не могат да бъдат абсолютизирани и изолирани, извън контекстна на цялостната оценка на начина на живот и навици на индивида. За прецизната оценката на риска от възникване на рак и връзката с храненето, не трябва да се пренебрегват вредните навици като тютюнопушене и консумация на алкохол, физическата активност, наднорменото тегло и други хронични болести, както и фамилната история за рак в семейството, които имат отношение към цялостната оценка на влиянието на средата за възникване на злокачествените болести.
2. Захарта води ли до възникване на рак? Краткият отговор е не!
Когато ядем храна, съдържаща въглехидрати, включително храни, които съдържат захар, тялото ни ги разгражда до глюкоза. След това тази глюкоза захранва клетките ни, за да произвеждат енергията, от която се нуждаем, за да оцелеем. Този процес се нарича метаболизъм. Нормалните клетки и раковите клетки използват глюкоза за енергия. Раковите клетки метаболизират глюкозата по-бързо от нормалните клетки. Това е част от нещо, наречено ефект на Варбург, кръстен на немския учен Ото Варбург (Otto Warburg - бел.авт.), който изучава рака в началото на ХХ век.
Досега, нито едно сериозно проучване при хора не е показало, че намаляването на приема на захар предотвратява или лекува рак. Както и обратното - че яденето на твърде много захар причинява рак. С други думи, няма пряка връзка между захарта и рака.
Въпреки това, консумацията на прекомерна захар може да допринесе за нездравословен хранителен модел или затлъстяване, което е рисков фактор за рак.
Все повече изследвания показват, че яденето на твърде много захар може да повлияе на телесното тегло. Може да допринесе за затлъстяване, което е с индекс на телесна маса (ИТМ) от 30 или по-висок (при норма - 18.5-24.5). Това от своя страна може да увеличи риска от рак и други заболявания. Изследователите все още проучват връзката между затлъстяването и рака. Има много фактори, които биха могли да играят роля за това как затлъстяването влияе на риска от рак, включително хормони, възпаление или влиянието на повишеното теглото върху медицинските грижи при един пациент.
Има убедителни доказателства, че консумацията на подсладени със захар напитки е причина за достигане на увеличаване на теглото, наднормено тегло и затлъстяване както при деца, така и при възрастни, особено когато се консумират често или в големи количества. Подсладените със захар напитки правят това, като опосредстват излишния прием на енергия, спрямо нормален или понижен разхода на енергия.
Консумацията на сладки напитки се увеличава в много страни по света и допринася за глобалното увеличаване на затлъстяването, което увеличава риска от много видове рак.
Световният фонд за изследване на рака (WFCR) и Американският институт за изследване на рака (AICR) казват, че наднорменото тегло или затлъстяването през зряла възраст е свързано с повишен риск от поне 12 различни видове рак. Има убедителни доказателства, че по-голямата телесна маса (затлъстяване) е причина за много видове рак, като например: устата, фаринкса и ларинкса, хранопровода (аденокарцином), стомаха (кардия), панкреаса, жлъчния мехур, черния дроб, колоректума, гърдата (постменопауза), яйчниците, ендометриума, простатата ( напреднал) и бъбреците.
Всичко това убедително налага препоръката за ограничаване на подсладените със захар напитки и съдържащите захар храни, но най-вече трябва да се цели увеличаване на двигателния режим и стремеж за поддържане на нормална телесна маса и недопускане на затлъстяване.
9 практически съвета
- Поддържайте здравословно тегло и избягвайте затлъстяване в зряла възраст
- Поддържайте физическа активност ежедневно - вървете повече, стойте седнали по-кратко
- Яжте пълнозърнести храни, зеленчуци и плодове по-често
- Намалете или ограничете приема на "бърза храна" или богата на мазнини и захари храна и напитки
- Намалете или ограничете консумация на червени меса или преработени меса
- Намалете и изключете от диетата си консумация на алкохол
- Не пушете тютюневи изделия и ограничете въздействието им върху вас
- Намалете консумация на сол, наситени мазнини
- Избягвайте прекомерното излагане на слънце
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
