Заспиването зад волана е причина за голяма част от тежките катастрофи на пътя. Това стана ясно по време на кръгла маса "Сънната апнея и шофьорите", която се проведе в БТА. От Българското дружество по сомнология заявиха, че около 10 процента от българите страдат от обструктивна сънна апнея. Като шофьори те са застрашени от заспиване зад волана, застрашавайки по този начин и живота на другите. Според данни на МВР за последните 8 години у нас загиналите заради заспиване на шофьора зад волана са 5 392 души. Пациенти със сънна апнея правят тежки катастрофи десет пъти по-често, защото заспиват на волана за около 15 секунди, сочи статистиката.
------
Обструктивната сънна апнея повишава риска за катастрофи от 3 до 5 пъти. Заради тези стряскащи данни лекари се обединяват в искането всички кандидат- шофьори у нас да бъдат изследвани преди придобиване на свидетелство за управление на моторно превозно средство задължително за обструктивна сънна апнея. Най-застрашени от заспиване на волана са професионалните шофьори, а продължителното шофиране нощем води до същия риск от катастрофа, който съществува и при употреба на алкохол, казва доц.д-р Милена Миланова, началник на Клиниката за интензивно лечение на нервни болести към УМБАЛНП „Св. Наум".
" Докато пътувах от Пловдив за София, броих с колко тира се разминах по магистралата. Те бяха малко над 100. Дори по най-оптимистични данни това означава, че
поне 40-50 шофьори на тирове имат средна или тежка степен на обструктивна сънна апнея
т.е. 40 или 50 човека, от които реално не повече от 4 или 5 се лекуват. Всички останали са били потенциална заплаха не само за мен и останалите участници в движението, но и за себе си. Това са хора, които имат най-вероятно семейства, деца, така че проблемът е изключително тежък. Говорим тук за пътуване в рамките на час и половина само от една от нашите магистрали", заяви сомнологът доц. д-р Кирил Терзийски, преподавател в Медицинския университет в Пловдив. "При хората със сънна апнея има голям риск да заспят при обстоятелства, които са монотонни, каквото е шофирането на по-дълги разстояния, особено по магистрали. Те имат повече уморяемост, по-затруднена концентрация, памет, понякога имат съвсем кратки периоди на заспивания, като ни изглежда сякаш не са достатъчно в тонус тези пациенти. Разбира се, ако има тенденция да заспиват на волана, те имат и много, много повишен риск от пътно-транспортни произшествия”, допълни доц. Миланова. Според специалиста около 40 на сто от професионалните шофьори имат обструктивна сънна апнея. Тя съветва при повишена сънливост през деня, което е основен симптом на болестта, задължително да се потърси лекарска помощ. Ако се докаже, че професионален шофьор страда от болестта, да премине на терапия, която да бъде плащана от държавата, предлага доц. Милена Миланова. Според нея сънната апнея носи по-голям риск от пътно-транспортни произшествие, отколкото нарушението на слуха или зрението.
Сънната апнея е болест предимно на активното мъжко население между 30 и 60 години, твърдят специалистите. Това са малко по-пълничките мъже с обиколка на шията около 40 сантиметра, които хъркат звучно и спират да дишат по време на сън, уточнява доц. Миланова. Това е най-често срещаното заболяване на нощното дишане, което се дължи на колапс на горните дихателни пътища. По принцип при заспиване тонусът в горните дихателни пътища спада и при някои хора има намален дихателен поток в резултат на това спадане на тонуса. В областта на назофарингса могат да се получат прекъсвания на дихателния поток повече от 10 секунди за апнея и намаляване на дихателния поток повече от 10 секунди за хипопнея", обясни доц. Миланова. През нощта тези хора хъркат, имат суха уста, спират да дишат за 20-30 и повече секунди, което води до събуждане и накъсване на съня. Тези дихателни паузи могат да са повече от 20-30 на час. По време на паузите кислород не достига до мозъка и до сърдечния мускул. Тези хора стават най-често хипертоници, имат сърдечни оплаквания, диабет, повишен холестерол, имат комбиниран метаболитен синдром и се събуждат с болки в главата. От това, че се накъсва сънят им, страда и тяхната будност. Имат склонност да заспиват през деня и най-често научават за това, когато се унесат зад волана. А това създава голям риск за пътно-транспортни произшествия, създава риск и за околните.
Честотата на това заболяване е много висока
"Ако човекът спира да диша между 5 до 15 пъти на час, е лека сънна апнея, средно изразена е от 15 до 30 пъти на час и над 30 пъти е тежка. При нас хората, които идват да се изследват са с тежки сънни апнея", коментира доц. Миланова. В групата между 30 и 70 години около 14 процента от мъжете и 7 % от жените имат сънна апнея, с тежка са 7 % от мъжете и 3 процента от жените. "Това е повече от захарния диабет", казва доц. Миланова.
Според д-р Васил Стояновски, председател на Транспортна областна лекарска комисия, пациентите с обструктивна сънна апнея трябва да бъдат вкарани в регистър. Работодателите пък да не се страхуват да наемат такива хора.
Повечето европейски държави вече са въвели задължителни медицински изследвания за заболяването, които се плащат от Здравната каса. " Според статистиката в Америка всеки четвърти шофьор си е признал, че е заспивал зад волана. Там 20 на сто от катастрофите са причинени от такова задремване, в Европа този процент е 17 на сто", каза Любка Маринова от Асоциацията на пострадалите при катастрофи.
Една трета от живота си прекарваме в сън. Има болести, които са много сериозни по време на сън. Те са лечими в по-голямата си част и биха могли да предотвратят този голям проблем със сънливото шофиране през деня, категорична е доцент Миланова. Сънната апнея лесно се диагностицира и лесно се коригира със специални апарати, които трябва да се ползват по време на сън, и подават въздух под постоянно повишено налягане в една маска на носа. Те обаче не са по джоба на всекиго. Оказва се, че само апаратите, с които в домашни условия се извършва терапията на пациенти със сънна апнея, са на цена от 1000 до 2000 лева. Затова специалистите от Асоциацията на пострадалите при катастрофи настояват да се помисли как те да се финансират от Здравната каса. "Трябва да се борим за реимбурсация на тези апарати, за да могат по-широко да влязат в практиката", каза доц. Миланова.
Апелът на лекарите е към здравното и образователното министерства, МВР, неправителствени организации, синдикати на професионалните водачи и всички, които имат отношение към проблема и трябва да си партнират, каза сомнологът доц. д-р Кирил Терзийски.
Според специалистите трябва да има клинична пътека за диагностика и лечение на обструктивна сънна апнея. Те настояват в новия закон за водачите на моторни превозни средства да се включи задължително изследване на това заболяване и медицинска консултация от специалист. Специалистите са изпратили предложенията си в Министерство на здравеопазването. Те се надяват в 3-годишен буферен период нещата да се случат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
