Д-р Цветеслава Гълъбова: Щастието зависи от психичното здраве

Личността е като къща - няма как да е стабилна и сигурна без основи, стени, покрив и врати

Д-р Цветеслава Гълъбова: Щастието зависи от психичното здраве | StandartNews.com
  • Ковид-пандемията ни научи да го ценим

Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски". Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 г. От декември 2014 г. е национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.

  • Личността е като къща - няма как да е стабилна и сигурна без основи, стени, покрив и врати

 

На 10 октомври 1992 година за първи път се отбелязва Световния ден за психично здраве. Мотото на СЗО за този ден е "Няма здраве без психично здраве". Тази година е юбилейна в отбелязването на Световния ден за психично здраве. И очаквано си задаваме въпроса "А къде сме ние?"

Важността на психичното здраве се усети с пълна сила в условията на пандемията от ковид-19. Всички осъзнахме колко е вярна и пълна със смисъл дефиницията на СЗО за здравето, а именно, че то се дефинира "като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто като отсъствие на болест или недъг". Ето защо по същата логика психичното здраве не може да се определя просто като отсъствие на психична болест, а като

  •  психологично благополучие

(т.е. чувство, усещане за благополучие) и/или адекватна приспособимост, съобразена с обществено приетите стандарти на човешки отношения.

Отново според дефиницията на СЗО, залегнала и в нашата Национална стратегия за психичното здраве  2021-2030, то е "способността на зрялата личност да изгражда хармонични отношения с другите и да участва творчески в изменението на биологичните и социалните условия на заобикалящата среда."

Всички тези общи определения обаче не навлизат в конкретиката на психичното здраве. Едно кратко описание на неговата картина включва някои независими характеристики като самоувереност и самочувствие; автономност и целенасоченост; способност за учене и любознание; способност да работи, включително в условия на ръководене, правила и затруднения; способност да поема отговорност и да полагат необходимите усилия; сигурност и решителност; настойчивост и упоритост;

  •  способност да се разбира с другите

и да им сътрудничи; способност да показва приятелски чувства и любов; способност да дава и да получава; толерантност към другите; чувство за хумор; способност за изпитване на удоволствие и наслада; способност да почива; способност да планира и да отлага удоволствието; способност да контролира емоциите си и да ги изразява по подходящ начин (напр. като разтоварва враждебността си от нейните увреждащи функции спрямо другите); способност да контролира и канализира импулсите си; и т.н.

Следва да се отбележи и, че според някои схващания духовността и вярата (в широкия смисъл) се включват в психичното здраве, защото са в състояние да осигурят прехода на традициите от миналото към бъдещето, като запазят и съхранят колективния плод на постигнатото от човешкия род и културата, в която живеем. Това от своя страна спомага за съхраняване на личностния идентитет, чиято стабилност е особено застрашена при динамичните общества в преход, каквото е и нашето общество.

Няма идеално психично здраве, но има стремеж за постигане на неговите оптимални граници по отношение на очертаните по-горе характеристики. Оптималното психично здраве е изключително важен

  •  фактор и за по-добро физическо здраве

На основата на оптималното психично здраве се развиват и усещанията за благополучие и щастие, които се приемат за важни субективни маркери за оценка на състоянието на едно общество.

Психичното здраве има комплексен характер и в неговото развитие и устойчивост участват биологични, психологически, образователни, възпитателни, социални, икономически и културални фактори. Тази мултифакторна генеза на психичното здраве обуславя и необходимостта от комплексен подход за неговото развитие и подобряване.

Изхождайки от горните разсъждения, трябва да отбележим важността на семейството, образованието, обществено-политическата среда във всичките й аспекти, състоянието на общественото здраве, както и на личното здраве за психическото добруване на един човек. Няма по-важни и по-маловажни фактори в това отношение. Защото всяка личност, разгледана в цялост, представлява една къща с основи, стени, прозорци, врати и покрив. Няма как къщата ни да е здрава, ако основата не е стабилна. А това е нашето семейство, средата, от която произхождаме. Няма как къщата ни да е здрава, ако липсват тухлички в стените - това са обществено-икономическата действителност, в която живеем с всички нейни компоненти - образование, сигурност, стабилност, здравеопазване, правоохраняване и правораздаване (задоволява нашето чувство за справедливост, когато сме пострадали или ни наказва според закона, когато сме го престъпили), културна среда, медии. Няма как нашата лична къща да е стабилна, ако няма прозорци, през които да виждаме света, да се радваме на слънцето или да тъжим с дъжда и мъглата, да се любуваме на бялата красота на зимата или да чуваме пролетната песен на птиците. Няма как нашата лична къща да е стабилна, ако няма здрави врати, които да можем

  •  да решим кога да отворим или затворим

Е, жалко е, че напоследък все по-често ги затръшваме или изобщо пък не ги отваряме, за да пазим свещеното си спокойствие. И да си мислим, че така пазим психичното си здраве. И докато го защитаваме така ревностно от емоции и се щадим, пазейки се от "чуждите" проблеми, нерядко пропускаме щастието. А него - личното  щастие, си го искаме. И имаме право да го имаме. Защото то е в основата на психичното ни здраве.

Когато то се поразклати или пък го загубим, започваме да търсим бързи рецепти, питаме себе си или търсим специалистите с въпроса "Как бързо да се оправя, какво е решението?".

Уви, това не е бързо, нито решението е универсално, нито е възможно да стане лесно. Именно поради многофакторността, която обуславя нашето психично здраве. Затова трябва да се грижим много и редовно за него, да нямаме притеснения да се обърнем към специалисти, които

  •  ще ни помогнат със съвети

консултации, а при необходимост и с медикаменти.

Специалистите, работещи в тази сфера са лекари - психиатри, и други - с немедицинско образование - психолози, психотерапевти с квалификация  от различни психотерапевтични школи. Медикаментите се изписват единствено и само от лекари психиатри. Но не всеки проблем, свързан с психичното ни здраве, изисква непременно медикаменти. Има психични заболявания, които се лекуват основно с лекарства. Има и много състояния, за чието овладяване е подходяща психотерапия или комбинация от двата основни метода - медикаментозно лечение и психотерапия. В България има много и отлично подготвени специалисти по психично здраве. Моят съвет е да не се колебаете, когато усетите потребност, да се консултирате и получите адекватен съвет за вашето или на близките ви психично здраве.

По отношение важността на психичното здраве нашата образователна система все още е длъжник, тъй като няма достатъчно образователни модули по темата. Все още тя е неглижирана, не й се отдава нужното внимание и така у младите хора не се възпитава чувството за важност на психичното здраве. Към тази тема има отношение и друга една, недостатъчно засегната в образованието ни, а именно - за употребата на алкохол, наркотици и други психоактивни вещества, които увреждат психичното здраве и могат да доведат до тежки разстройства, включително и психози.

  •  "Няма здраве без психично здраве"

Пандемията от ковид-19 за пореден път показа правотата на тези думи. Надявам се световната криза, в която ние дадохме скъпи жертви и с чийто късни последствия още не сме съвсем наясно, най-после да ни убеди в простата истина, формулирана в мотото на СЗО. Дано излезем от нея по-мъдри и силни и все повече ценящи психичното здраве като неизменна част от нас. И да го пазим и укрепваме.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай