Понеделник,

Д-р Светослав Савов: "Потъването" в социалните мрежи усилва стреса

От: Иван Ватахов -
817
Д-р Светослав Савов: "Потъването" в социалните мрежи усилва стреса
A
A
A
  • Някои мерки срещу Ковид ни докараха огромни поражения
  • Хората бяха подложени на излишен натиск чрез хаотични здравни политики, смята психоаналитикът Светослав Савов

 

Психоанализата като теория, история и практика у нас представя в свое изследване психологът д-р Светослав Савов*. Неговата нови книга по въпроса ще бъде представена на 24 юли в културен център „Г8“.
Озаглавил монографията си „Психоанализа в ерата на терапии, основани на доказателства. Клинични и изследователски перспективи“, авторът подлага на критичен анализ развитието на проучванията на психоаналитичния процес, както и значими методологични проблеми от сравнителните изследвания на водещи психотерапевтични модели.

 

Светослав Савов е клиничен психолог и психоаналитик. Работи индивидуално с възрастни с емоционални проблеми и такива във взаимоотношенията. Завършва бакалавърска програма по психология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Придобива магистърска степен по клинична психология в Нов български университет и научна степен доктор по психология с дисертация на тема „Ментализация и личностова организация при хероинозависими пациенти“. Автор е на поредица публикации в областта на ментализацията, изследванията в психоанализата и др. Води курсове по клинична психология, психотерапия и психоанализа в Нов български университет.

 

- Д-р Савов, българите са доста объркани за това какво точно е психоанализата. Обикновено поставят под един знаменател психиатри, психоаналитици и психотерапевти. Как вие бихте препоръчали да разбираме и преценяваме ролята на тези три дисциплини?

- Психиатрията е клон на медицината, насочен към диагностика, лечение и превенция на психични, емоционални и поведенчески разстройства. Психотерапията представлява специализиран метод за лечение на психични разстройства и подпомагане на психичното развитие посредством психологични средства. За основоположник на съвременната психотерапия се смята Зигмунд Фройд, който през 90-те години на XIX век създава първия цялостен научен метод за лечение на психичните разстройства. След Втората световна война се разработват все по-ефективни психофармакологични лечения и редица значително по-кратки психологични интервенции, които създават широкия спектър от възможности за пациентите днес.

- Кое е уникалното при психоанализата и при какъв случай човек, съмняващ се в менталното си състояние, би трябвало да се обърне към вас и вашите колеги?

- Една значима разлика между психоанализата и други съвременни терапевтични подходи се крие в нейните цели, които надхвърлят преодоляването на актуалния емоционален дистрес и обхващат едно по-цялостно психично преструктуриране, разгръщане на личния потенциал и създаване на по-богати възможности за свободен избор. Психоаналитичната терапия е подходяща за хора с трайни личностови и отношенчески затруднения, които също така имат

  • висока мотивация за промяна и способност за себерефлексия

Това е внимателен, настроен към индивидуалността на пациента подход, който е чувствителен към онези непознати аспекти на вътрешния свят, които ни причиняват страдание.

- В новата си книга говорите за „ера на терапии“. Преди да се стигне до терапии обаче не е ли нормално да се мине през психиатричен преглед и през психоаналитичен анализ?

Книгата е посветена на научното изследване на психоанализата като теоретичен модел и терапевтичен метод. Систематичните проучвания в тази област са трудни за реализация, тъй като психоаналитичният процес представлява сложна за наблюдение, формализация и оценяване дейност, а и повечето практикуващи психоаналитиците са посветени най-вече на ежедневната си клинична работа. Въпреки това разширяваща се база от изследвания през последните десетилетия подкрепя някои от основните допускания на психоанализата. Проучвания на когнитивните и невробиологични процеси и стиловете на привързаност демонстрират съществуването на несъзнавани процеси и ключовото значение на ранния преживелищен опит за формиране на личността. Експериментални проучвания на високо методологично ниво потвърждават ефективността на психоаналитичното лечение при деца, юноши и възрастни.

- Психиатрите май не вярват в психоанализата. За тях тя е остатък от времена на големи имена, като Фройд, Юнг и пр. А психотерапията не признават като лечение, защото се съсредоточават върху това да помагат с медикаменти. Имат ли поне малко основание и защо?

През последните десетилетия съществува трайна тенденция психичните разстройства да бъдат разбирани и съответно лекувани като форми на биологични абнормности, а не резултат от междуличностен опит. Въпреки огромния напредък в областта на медицината и невронауките ние все още не разполагаме с убедителни доказателства, подкрепящи радикалния биомедицински подход. Нещо повече, оказва се, че понякога дори биологичните лечения подобряват ефективността си, когато се случват в контекста на добра връзка между лекаря и пациента. Данните показват, че

  • рискът от развитие на психично разстройства

е в пъти по-висок при хората с история на ранни незадоволителни или травматични отношения. Това ни дава основание да приемем, че генетичните и биологични фактори се вписват в един много по-сложен био-психо-социален контекст, който формира уязвимостта към развитие на патология. Медикаментозното лечение може да бъде ключов аспект от лечението, но не и да покрие целия процес на възстановяване.

- Има ли днес специалисти, в национален план, които бихте отличили? С какво те и техните позиции в науката са по-добри?

- Ранни опити за популяризиране на психоанализата в България са правени още през първите десетилетия на XX в., като след промените български психиатри и психолози възстановяват контакта със западните дружества и започват да канят психоаналитици, които провеждат въвеждащи семинари. През 2002 г. Европейската психоаналитична федерация и Международната психоаналитична асоциация създават Психоаналитичния институт за Източна Европа „Хан Грьон-Праккен“, който подготвя първата основна група от психоаналитици, преминали обучение според международните стандарти. Тази група формира ядрото на Българското психоаналитично общество, което е създадено преди 11 години и представлява сдружение на квалифицирани членове и кандидати в различни етапи на обучение според стандартите на Международната психоаналитична асоциация.

- Като психолог и психоаналитик как оценявате „вредите“ и „ползите“ от изолацията и нарушаването на комуникацията между хората заради пандемията от Ковид-19? Имаме ли шанс да се „спасим“?

- Пандемията от COVID-19 се свързва с повишени нива на психичен дистрес и поведенчески проблеми, които би трябвало да бъдат разбрани в един цялостен контекст на вече засилващо се през последните години социално напрежение, икономически сътресения и военни конфликти. Хората реагират на тези събития в зависимост от тежестта на външните обстоятелства, но също така и през своята индивидуална психична устойчивост и наличните социални ресурси за подкрепа. Обикновено тези катаклизми провокират високи нива на несигурност, които затрудняват способностите ни да мислим критично и стимулират импулсивни стратегии за справяне. Днес можем да кажем, че

  • физическият и емоционален контакт е критично важен

за нашето оцеляване и пълноценно функциониране като човешки същества. Смятам, че хората бяха подложени на излишен натиск чрез хаотични здравни политики. Много от наложените противоепидемични мерки не почиваха на солидни научни данни, някои показаха съмнителна ефективност, а други нанесоха огромни поражения в социален, икономически и дори медицински план.

- Войната е извън България, но страхът ни не е по-малък. Как оценявате реакцията ни към събитието и какво бихте препоръчали на изплашения и притеснен човек?

- Шокиращо е, че през XXI в. международни конфликти се решават с танкове. Това показва тежка липса на цивилизационно развитие. Едновременно с това се наблюдава все по-голяма дистанция между политиките, водени от световните елити, и потребностите на обикновените хора.

  • Преминаването през катаклизми изисква надеждна социална мрежа

и индивидуална психична устойчивост, съхраняваща способностите за справяне  в условията на бедствия, загуби и кризи. Тази устойчивост не елиминира емоционалното страдание и чувството за несигурност, но подпомага съпротивителните сили, стимулира психично съзряване и възстановяването на баланса. Характерно за устойчивите хора е убеждението, че начинът на мислене и личните действия формират живота отвъд факторите, които се намират извън нашия контрол.

- Как гледате на понятието „стрес“ и не е ли то неправилен събирателен термин на едни много по-сложни, а защо не по-прости обяснения на безпокойството ни?

Стресът е реакция на организма към реални или възприети ситуации, които надхвърлят ресурсите ни за справяне. В малки дози той може да ни помогне да изпълняваме задачи и да предотвратим нараняване. Проблемът е, че не сме подготвени да се справяме с хроничен стрес в големи дози. Ключово е не само неговото ограничаване, но и как го преработваме. Някои средства като например творчески дейности, спорт или прекарване на качествено време с близките биха могли да бъдат ефективни, за разлика от неактивни начини, като гледане на телевизия или „потъване“ в социалните мрежи, които, макар и да изглежда релаксиращи, всъщност може да допринесат за увеличаване на стреса.


Всички новини от категория Здравеопазване.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички