- Подхождайте към растенията както към всяко друго лекарство. Не се самолекувайте
- Внимавайте с жълтия кантарион, куркумата трябва да се комбинира с черен пипер
Завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
Модите в обществото са интересно нещо. Допускам, че отразяват характерни за времето си нагласи и стремления, тъй като съм забелязал, че могат да се проследят паралелно в различни аспекти от живота.
Цялостната осъзнатост за вредата, която с нашата индустрия нанасяме на природата, прерасна в многостранни, и нерядко много странни, търсения на "естественото" и "природното", както и в различни опити те да се интегрират в ежедневния живот.
Едно от проявленията на тази тенденция е масовото обръщане на хората към "природната" медицина. Тук поставям думата природна в кавички заради често парадоксалните измерения, които придобива търсенето на някакви уж природни заместители на добре познати ежедневни лекарства.
Не ме разбирайте погрешно, аз самият изучавам задълбочено свойствата на лекарствените растения. Те са прекрасен източник на ценни биологично активни вещества, които ние трябва да изучаваме и да прилагаме, когато има нужда. Разковничето е в това да разбираме кога е необходимо да приложим дадено лечебно средство и в каква доза. Това в пълна сила важи както за хапчетата и инжекциите, така и за билките.
В своята практика съм се сблъсквал с много заблуди, свързани с опозицията "билки - химия".
В следващите редове ще се постарая да обобщя наблюденията си по отношение на няколко мита.
1. "Химията е вредна, а билките - полезни."
Имам чувството, че във всяка от своите статии ми се налага да кажа поне веднъж, че полезността и вредността на дадено вещество зависят преди всичко от дозата. Има билки, които могат да бъдат опасни, както и синтетични вещества, които са практически безвредни. В крайна сметка, тютюнът е растение, стрихнинът - също. Освен това, колкото и странно да ви се вижда, някои растения дори съдържат канцерогенни вещества. Примери за това са черният оман и копитника.
2. "И да не помогнат, няма да навредят."
Това е може би основният мотив, с който хората посягат към билките. За съжаление, невинаги е вярно.
Много ми се иска да съществуваше панацея, която да дам на пациентите си и те да се оправят без никакъв риск или вреда за себе си. Всеки който поне малко разбира от физиология знае, че това няма как да се случи.
Едната възможна вреда е, че, отлагайки адекватно лечение, пациентът пропуска възможността да бъде лекуван навреме. Другата е, че веществата, съдържащи се в лечебните растения, понякога взаимодействат неблагоприятно както помежду си, така и с други лекарства, които човек приема. Класически пример е жълтият кантарион, който влияе на метаболизма на множество медикаменти, което води до неободимостта да се променят техните дози.
3. "Лекарствата имат странични ефекти,а билките - не."
Лечение, което няма странични ефекти, най-често няма и основен ефект. Това се дължи на самия механизъм на лекарственото действие. За да свърши някаква работа едно вещество, попаднало в организма, то трябва да се свърже с определени рецептори в тялото, които да произведат съответния ефект. А човешкото тяло в този смисъл е подчинено на принципа на икономията - едни и същи рецептори отговарят за множество различни функции. На това се дължат страничните ефекти на лекарствата.
4. "Билките са употребявани от хилядолетия и всичко за тях се е разбрало на принципа проба - грешка."
Това е много особен довод, най-вече с това, че донякъде е верен. Диоскурид пише през втори век от нашата ера, че тинтявата лекува успешно гастрити. Ами, тази билка се справя успешно с тях и до днес. Разликата е, че ние сега знаем на какво се дължи това. Точно по тази причина хора като мен се стараят да открият зрънцата истина в това познание и да го преведат на съвременен научен език.
Големият проблем се състои в различното разбиране за физиология, което съществува в различните медицински системи. Основното объркване идва оттам, че използваме едни и същи думи за означаване на различни неща. Нашите стари билкари например под "сърцебол" са разбирали болките в стомаха и всичките им билки "за сърце" всъщност лекуват стомашни проблеми.
Още по-голяма неразбория настава, когато биват намесени традиционната китайска медицина и аюрведата. Те боравят с твърде различни модели на човешкото тяло, които много трудно се превеждат на езика на физиологията, която е част от съвременната наука. Не твърдя, че не помагат. Това, което казвам, е, че
за да се лекувате правилно с китайски билки
трябва да ви бъде поставена китайска диагноза.
Китайската традиционна медицина е достойна за уважение по много причини. В нея има добре развито познание за дозите, показанията и противопоказанията на лекарствените средства, както и за взаимодействията помежду им.
Споменавайки отново дозите, ето нещо, по отношение на което лечението с билки отстъпва на лекарствата. Дозата на лечебното вещество в растението може да варира силно в зависимост от фактори, които няма как да предвидим. Едното стръкче е било на слънце, другото - на сянка. Или по-близо до поточето. Или на по-плодородна почва. Или просто растенията от тази популация имат генетично различна склонност да синтезират съответната субстанция, която ни интересува. Така както сладките чушки са всъщност люти чушки, при които генът за лютивина не функционира.
Този проблем се заобикаля при производството на готови лекарства и хранителни добавки, където съдържанието на активните вещества се контролира, но при лечение директно със суровата или сушена билка никога не можем да сме изцяло сигурни за това каква доза прилагаме.
В други случаи активното вещество действително помага, има го в билката, но изобщо не може да достигне докъдето трябва. Например, активните вещества в
листата на гинко билоба почти не се разтварят във вода
Така че няма особен смисъл да се вари чай от тях.
Друг подобен пример, но свързан с пречка на друго ниво, е куркумата. Никой не отрича множеството ползи от съдържащия се в нея куркумин. Само че, приет през устата, над 90 процента от него се разграждат в черния дроб и почти нищо не достига до останалите органи. За да има ефект на каквото и да е ниво по-горно от червата и черния дроб, куркуминът трябва да се приема заедно с някакъв ензимен инхибитор. Най-простото средство е черният пипер. Неслучайно повечето източни рецепти, съдържащи куркума, имат в състава си и черен пипер.
В заключение, иска ми се да дам
няколко препоръки за лечение с билки
Преди всичко, уверете се, че състоянието ви наистина изисква лечение. Много заболявания отминават еднакво успешно с лечение, без лечение и при неправилно лечение.
Винаги започвайте с адекватно поставена диагноза и разчитайте на добре подготвен човек да ви лекува. Не се самолекувайте.
Информирайте се от научноиздържани източници за ефектите на съответното лечебно растение: показания, противопоказания, дози, лекарствени взаимодействия и т.н.
Стремете се да използвате препарати с уточнена доза.
Изобщо, подхождайте към растенията по същия начин, както към всяко друго лекарство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
