"Южен поток" пак е желан от Москва, чака се Брюксел

За наш късмет другите газопроводи удариха на камък

Еврокомисията ще подкрепи проекта като необходим за бъдещия хъб "Балкан", казва проф.
Атанас Тасев

- Проф. Тасев, дойде ли времето за реанимация на "Южен поток" или да се доверим на информацията от Министерството на енергетиката на Русия, че промяна в статута на проекта няма?

- Вижте, "Южен поток" ще се реализира, а на този етап реакцията на руското енергийно министерство е повече от нормална. Просто се очаква един документ от Еврокомисията, който ще промени ситуацията. Така че информацията за рестарта на проекта "Южен поток, която сте публикували в "Стандарт", може би малко изпреварва събитията, но няма начин проектът да не бъде реанимиран. Това сочи икономическата логика, на която аз вярвам.

- За какъв документ говорите?

- Документ в подкрепа на реализацията на проекта за газоразпределителен център с работното наименование "Балкан" край Варна, а като част от него - и на проекта "Южен поток", разбира се, при спазването на условията на Третия енергиен пакет. Така че при новите условия и при новата преформулировка на задачата ние имаме своите шансове, тъй като на практика сега се ликвидират причините, които доведоха до разрива с руснаците отпреди година и нещо. Реално тогава Владимир Путин реагира много емоционално на изключителната бюрократичност на Еврокомисията, която сега променя вектора на своята политика в обратна, положителна за нас посока. А като добавим и новия геополитически фактор изведнъж се озоваваме в много добра позиция, благоприятна за връщането на проекта. Казано с езика на един стар виц, сега България напуска арменското и се връща в нормалното училище.
А вицът е следният:
"Учителят по математика в еврейското училище попитал: - Деца, колко прави 2+2?
Моше веднага вдигнал ръка и отговорил:
- 8.
- Не е вярно, Моше, пиша ти двойка - отвърнал учителят и започнал да обяснява на учениците:
- Деца, във всяко нормално училище 2+2 е равно на 4. Но понеже вие учите в еврейско училище, трябва да знаете, че при определени условия 2+2 може да бъде равно на 5, понякога - на 6, а много рядко - дори на 7, но никога - на 8. 2+2 е равно на 8 само в арменското училище, завършил учителят и писал двойка на Моше."
Та и ние досега бяхме в арменското училище. Хайде като човек, който е наясно с газовите проблеми, смятайте колко проекта за газопроводи съществуват: "Южен поток", "Южен поток-2", "Турски поток", "Северен поток-2", "Силата на Сибир", "Трансадриатическия газопровод" (TAP) "Трансанадолския газопровод" (TANAP), "Южен газов коридор" и т.н. - и излиза, че 2+2 излиза 8, че и повече. А сега вече всичко си идва на мястото. "Турски поток" го няма, а TAP и TANAP са под въпрос.

- Е, чак под въпрос?

- Да, защото TANAP минава по маршрута на проекта "Набуко" през кюрдските територии, с които не е ясно какво точно ще се случи в близките години. Следователно на този етап т.нар. "Южен газов коридор" звучи твърде оптимистично, да не кажа - направо химерично. А "Силата на Сибир" просто го няма.

- Ще го има, но явно ще бъде забавен заради рецесията на китайската икономика.

- Така де. И какво остава? Само "Южен поток"!

- Да припомним тогава какво ще спечелим от възстановяването на проекта "Южен поток"?

- Въпросът е не какво ще спечелим, а какво ще загубим, ако го няма "Южен поток". Защото ако наистина руснаците бяха реализирали "Турски поток" и бяха спрели транзита на газ през Украйна, каквато е основната им цел, то 800 км тръби и 6 компресорни станции от транзитния газопровод на наша територия автоматически щяха да се превърнат в скрап. А сега те не само че остават, но и ще се наложи да разширим газопреносната си мрежа, за да се превърнем в един голям транзитьор на газ. Още повече, че рано или късно ще дойдат и алтернативни доставки на синьо гориво - от регазификационни терминали на Егейския бряг, от собствен добив, евентуално - от проектите TANAP и TAP, ако се реализират. Така че един ден ние ще транзитираме през наша територия между 70 и 90 млрд. куб. метра природен газ годишно, което ще ни превърне в един солиден геостратегически фактор с всички икономически последствия от това. Та ето, това е важното. А като се има предвид и фактът, че фирмата, която ще оперира газопровода, е регистрирана по българското законодателство, ясно е, че ще имаме и преки ползи, като работни места, данъци, а след изплащане на инвестициите - и дивиденти. Така че рестартът на "Южен поток" връща България на газовата карта на Европа, което е най-главното!

- Ако си говорим чисто икономически - коя всъщност е основната причина за рестарта на "Южен поток" - конфликтът между Русия и Турция след свалянето на Су-24, или липсата на каквато и да било чисто икономическа логика в проекта "Турски поток"?

- Всичко - както липсата на икономическа логика на "Турски поток", така и влошаването на отношенията между Русия и Турция. Ако случайно "Турски поток" се беше реализирал, то това щеше а бъде в някакъв минимален вариант, а не в пълния размер от 63 млрд. куб. м, както е капацитетът на "Южен поток". А това означава, че транзитът за Турция, Гърция и Македония щеше вече да минава директно по дъното на Черно море, а не през наша територия, с всичките негативи от това - липса на транзитни такси за България, съкращаване на много хора в "Булгартрансгаз" и т.н. А сега новата геополитическа динамика ни дава шанс.

- Лично за мене още от самото начало беше ясно, че "Турски поток" няма никаква икономическа логика, а просто си беше един размахан прът от страна на Русия към Еврокомисията, а България като най-малката и хрисима държава в ЕС опра пешкира. Фактите красноречиво говорят за това - вече 13 месеца след обявения край на проекта тръбите за "Южен поток" си останаха във Варна и Бургас, компанията "Южен поток България" продължи да съществува и да харчи пари и т.н. Всичко това не доказва ли, че на практика Москва не беше загърбила в действителност този мегапроект?

- Безспорно е така. Нали си спомняте, че още в момента, в който Путин обяви спирането на "Южен поток" аз заявих, че това е едно емоционално, а не икономически обосновано решение. И, както виждате, времето отново ни върна в българското училище, където сметките са точни и 2+2 отново е равно само на 4.

- В какъв вариант може да е реализира проектът "Южен поток" сега?

- Навярно в първоначалния - с капацитет 63 млрд. куб. метра природен газ, но на първия етап може да е и в някакъв съкратен вариант.

Тук обаче искам да отбележа нещо изключително важно. Цялото трасе на "Южен поток" на наша територия има валиден ОВОС, има готови ПУП-ове (б.а. - подробни устройствени планове) по целия маршрут и са уредени отношенията със собствениците на земи. А само който не се е занимавал директно със строителство у нас няма реална представа колко много всъщност означава всичко това!

Затова вече не е проблем да се намерят инвеститори, особено при сегашната ситуация на капиталовите пазари, тъй като на практика пари има много, но реалните обекти с гарантирана възвръщаемост на вложенията не са толкова много по света.
- Да, ние бяхме най-напреднали с работата по проекта "Южен поток", но пак излязохме виновни.

- Така е. Поначало аз винаги съм твърдял, че по принцип "Южен поток" е един безсмислен от икономическа гледна точка проект, тъй като морската му част е изключително скъпа. Затова много по-евтино за руснаците щеше да бъде да се разберат с украинците и тръбите за Европа да минават през територията на Украйна.

- Да, но как Москва ще се разбере с Киев ?

- Точно в това е проблемът! Украинците са вдигнали двойно транзитната такса за руския газ, с което вече са превърнали транзита в инструмент за икономическо и политическо въздействие. А транзитната такса се определя на базата на икономически модели. Как може да вдигнеш транзитната такса, след като един цент не си инвестирал в модернизацията и разширяване на системата и за гарантиране на сигурността на доставките - това просто е антипазарно!

А след като стана ясно, че не могат да се договорят с украинците, руснаците изчисляваха различни варианти за трасето на "Южен поток" - включително и през Констанца, и сами се увериха, че икономически най-обоснованото трасе е през България. Именно това обяснява и защо руснаците до последно не си взеха тръбите.

Ситуацията сега наистина е много динамична. Нашата енергийна дипломация е поставена пред изключително трудно изпитание. Ако внимателно се впишем в профила на надигащата се вълна, ние можем да спечелим, а ако не - да проиграем и последните си шансове да гарантираме доставките на газ за идните поколения.

И аз се радвам като виждам, че има послания от най-високо ниво, че този път държавата се готви да реагира адекватно на новите предизвикателства в геополитическата обстановка.