Историята показва, че тук може да има разрушителни земетресения
Презастрояването би създало проблем, ако има спасителни операции, казва проф. Светослав Симеонов, директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география
- Проф. Симеонов, в Италия станаха 3 земетресения с магнитуд над 6 само за два месеца. Защо се получи така, нали при земетресение земята се освобождава от напрежението?
- В Централна Италия напоследък се реализира един по-особен земетръсен процес, известен в сеизмологията като "рой" земетресения. Какво означава това? В ограничено пространство на земната кора (в по-общия случай в литосферата), в сравнително кратък период от време, се генерират земетресения с приблизителна еднаква сеизмична енергия, мярка за която е магнитудът. Между отделните по-силни земетресения се регистрират множество (понякога стотици) по-слаби земетресения. Този сценарий съществено се различава от по-често срещаните, характеризиращи се с поредица слаби земетресения (форшокове) и основен трус и обратното, основен трус, последван от затихваща афтършокова серия. При "рой" земетресения сградният фонд и инженерните съоръжения са в неизгодно положение.
- Какво имате предвид?
- При частични повреди от първото по-силно земетресение и липсата на технологично време за провеждане на дейности по укрепяване, сградите посрещат следващото земетресение "неподготвени", претърпяват допълнителни повреди. По този механизъм във времето може да се стигне до пълно разрушаване. Подобен сценарий наблюдаме напоследък в Централна Италия. Що се отнася до освобождаването на енергията, бих споменал следното. Магнитудната скала е логаритмична. Това означава, че при земетресение с магнитуд (М) 4 се освобождава около 33 пъти по-голяма енергия от тази на земетресение с магнитуд 3. Разликата между магнитуд 3 и магнитуд 5 е около хиляда пъти. С други думи, за да се отнеме енергията на сеизмично събитие с магнитуд 5 е необходимо да се реализират 1000 с магнитуд 3. Това практически е невъзможно.
- Можем ли да очакваме и други силни трусове там?
- При описания механизъм на освобождаване на сеизмичната енергия ("рой" земетресения) прогнозите са твърде рискови. По обясними причини при основен трус и затихваща афтършокова серия твърденията са по-надеждни.
- Може ли да се търси връзка между сеизмичната активност на Апенините и тази в Югоизточна Европа?
- Категорично не. Тези райони принадлежат на различни сеизмични зони. Засилената земетръсна дейност в Италия напоследък се дължи на натрупаните напрежения в контактната зона на микроплочите Апулия и Адриатическа със стабилната част на Евроазиатската мега плоча. Земетресенията у нас имат съвсем друг генезис. При наличие на връзка у нас трябваше да се активират местни огнища. Такова нещо не се наблюдава.
- Ако едно такова земетресение, като това в Италия, удари нашия район, какви биха били пораженията у нас?
- За съжаление картината няма да бъде много различна.
- България извън опасност ли е от големи и разрушителни земетресения?
- У нас в миналото са ставали разрушителни земетресения. Нека припомним Шабла 1901 г. (магнитуд 7.2), Кресна 1904 г. – две земетресения с магнитуд 7.1 и 7.8 през 24 мин., Г. Оряховица 1913 г. – 7 по Рихтер, Пловдивските земетресения от 1928 г. с магнитуд 6.7 и 7 и т.н.
Тук бих искал да подчертая, че второто Кресненско земетресение е най-силното, регистрирано в Континентална Европа. Историческата сеизмичност доказва, че България е застрашена от разрушителни земетресения. Успокояващото е, че според изследванията периодът на повтаряемост на силните земетресения от местните огнища е 250 – 300 години.
- Коя е най-сеизмичната зона у нас?
- Районът на Кресна – Крупник.
- Появиха се много противоречиви мнения дали старите или новите сгради са по-стабилни. Какво показват вашите наблюдения?
- Не може да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Съществуват множество сгради, строени в началните години на миналия век, които не са осигурявани за сеизмични въздействия (тогава просто не е имало противоземетръсни норми), и въпреки това са показали много добро поведение при относително силни земетресения. За съжаление има съвременни сгради (имам предвид строени през последните десетилетия при наличие на надеждни сеизмични норми), които са сериозен проблем. Това са незаконни обекти, строени без проект, от нискоквалифицирани строители, с използване на нискокачествени материали.
- Колко време е нужно за изследване на сеизмичната устойчивост на една сграда и колко би струвало това на собствениците?
- Този въпрос ми е задаван и от други ваши колеги. Отговорът е същият - времето и цената на изследването са силно зависими от наличната техническа документация.
- Презастрояването в София не увеличава ли рисковете при евентуално земетресение?
- Естествено, да. Презастрояването ще създаде огромни проблеми при провеждането на спасителни и възстановителни операции непосредствено след силно земетресение.
- Как се гарантира сеизмичната устойчивост на съоръженията от пътната инфраструктура, например мостовете?
- Както на всички останали сгради и инженерни съоръжения – чрез надеждно проектиране с прилагане на съвременни норми, използване на качествени материали и осъществяван ефективен контрол при строителството.
- Има ли България достатъчно сеизмолози и модерна техника за регистриране на земетресенията и провеждане на научни изследвания?
- Към настоящия момент разполагаме с достатъчно опитни сеизмолози и по-млади кадри за обезпечаване на цялостната дейност по сеизмичния мониторинг на територията на страната. За съжаление до няколко години предстои пенсионирането на най-опитните кадри в различните направления на сеизмологията. Страхувам се, че тогава може да се получи вакуум, макар и временен. Основна задача на ръководството на института е това да не се допусне. Напоследък се наблюдава положителната тенденция докторантите, завършили обучението си в института, да изявяват желание да останат на работа при нас, въпреки нивото на работните заплати. Това дава известен оптимизъм за бъдещето. Ние от своя страна се стремим бързо да ги приобщим към колектива. Включваме ги активно в разработване на проекти, включително международни, което до известна степен компенсира ниското основно заплащане. Това според мен е един от начините за разрешаване на кадровите проблеми.
По отношение на техниката отговорът е положителен. През 2005 г. чрез държавна субсидия съществуващите 14 сеизмични станции бяха оборудвани със съвременна 24 битова цифрова апаратура – трикомпонентни широколентови сеизмоприемници. Предаването на данните в сеизмологичния център в София се осъществявя в реално време. Обработката и анализите се извършват чрез автоматична система. През 2010 и 2013 г. бяха изградени две нови станции, съответно в Плана и Трън. Също през 2013 г. по европейски проект, съвместно с Румъния, изградихме в Северна България 17 сеизмични станции за ранно оповестяване на събития от огнище Вранча. В момента извършваме дейности по приобщаването им към националната сеизмологична мрежа. В поцедура сме и по изграждането, държа да подчертая - със собствени средства на института, на две нови станции. Естествено има още какво да се желае по отношение на плътността на регистрационните пунктове, въпрос, който може да бъде решен поетапно. Най-същественият проблем, който стои пред нас, е осъвременяването след около пет - шест години на техниката в основните станции от сеизмичната мрежа. Тогава съдействието на държавата ще бъде наложително.
- По какви програми, свързани с намаляване на рисковете от земетресения, работи институтът?
- Институтът приключи работата по два мащабни международни проекта - ESNET и DACEA, съответно за оценка на сеизмичността в района на Черно море и изграждане (съвместно с Румъния) на система за ранно предупреждаване за сеизмична опасност от огнище Вранча. Сега сме в навечерието на нови програмни периоди. Амбицията ни е да участваме в проекти за усъвършенстване на научната инфраструктура. В настоящия момент работим по двугодишен проект, възложен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за разработване на всеобхватна методика за анализ, оценка и картографиране на сеизмичния риск на територията на България. В пътната карта на МРРБ е заложено през следващите години да започне поетапно прилагане на методиката с приоритет на районите с най-викока сеизмична опасност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
