Колко са случаите в световната история, когато един овчар с твърде оскъдно образование, живял едва 39 години на този свят, може да се превърне в гениален писател и да завърши живота си като председател на Парламента. Едва ли някой ще си спомни за друг, освен за големия и неподражаем Захарий Стоянов. Да си припомним ноговия живот в Деня на Съединението!
Преди 130 години – на 2 септември 1889 г. в „Отел дьо Суез“ в Париж той мистериозно умира. Официалната версия за смъртта му е, че е починал от преплитане на червата – перитонит. Но мнозина смятат, че е бил отровен заради делата си.
Ето неговата невероятна история, разказана от писателя Станчо Пенчев в „Голяма книга на великите личности в българската история“.
Роден като Джендо Стоянов Джедев в село Медвен, Сливенско през 1850 г. той преживява най-невъзможната и велика еволюция, на която е способна една личност на земята. Но не е ли това и съдбата на самата България и на нейния народ, забравен от света и поставен от Бога в най-голямо изпитание на духа и характера. Затова и Захари е близък до сърцето на всеки българин като най-съкровената му същност. Чрез него виждаме и слабостите си, и величието на националния ни Дух.
Захари е син и внук на овчари и учи в църковното училище на своето село от 1856 до 1862, когато 12 годишен тръгва след овцете. Първо в Добруджа и Варненско, а след 1866 в Бургаско. През 1870г., решен на всяка цена да учи, будният младеж бяга в Русе. Там немотията го кара да се глави шивашки чирак. Той е на почтените 20 години, а трябва да учи занаята с още сополиви хлапета. Русе, по това време един от европейските градове на Османската империя, има училища и читалища, които привличат жадния за знания, но недодялан Джендо. Той посещава читалище „Зора”, където по неволя трябва да се нанесе след като майсторът му го изгонва, защото хабял свещите за четене на книги.
Кръгът от интелигентни и родолюбиви млади българи променя дивото овчарче и го привлича към революционното движение. Истинският повод да усети народните тежнения е саможертвата на един велик българин - Ангел Кънчев. Захари присъства на опита за залавянето му на русенското пристанище, както и на неговото самоубийство с вика:”Да живее България!” Ето какво пише самият летописец за преживяванията си:”Убийството на А. Кънчев произведе за мене потресающи впечатления: дълго време аз не можах да забравя неговите огнени очи, думите му:”Да живей България!” – разбития му череп и пр. Няколко нощи наред той ми се вестяваше насън във всичко свое мъченическо величие…той ми развали спокойствието, поколеба моите понятия за тоя и оня свят…”
В Русе Захари среща и друга знаменателна фигура в нашето Възраждане – Матей Преображенски, наричан заради постоянните си скиталчества Миткалото. Обладан от духа на всенародното пробуждение за свобода и човешки права, Захари решава да отдаде всички сили и живота си на революционното движение.
През 1971г. постъпва на работа като чиновник/маневрист/ в Баронхиршовата железница, но всяко негово действие оттук нататък е свързано с революционната му дейност. Учителства, обикаля различни села и градове, докато през 1875г. попада във вихъра на събитията с подготовката на Старозагорското въстание, било провал, но коствало живота на някои от най-храбрите и чисти духом родолюбци. След него Захари се крие в харманлийската железопътна станция до пролетта на 1876г. В това време в Гюргево се събрали младите апостоли и взели решение за ново въстание.
На З.
Стоянов дължим описанието на знаменитото събрание на Оборище. Негова е и бележитата фраза :”Да, във въстанията няма благоразумие. Способността да се различава доброто от злото и полезното от неполезното, разумното от неразумното може да си има мястото само при пълнейшето спокойствие на духовете. В противен случай – при възбужданието на чувствата и енергията – здравият разсъдък слабее и се подчинява на господствующето чувство.”Когато апостолите получават „кървавото писмо” на Каблешков от Копривщица, всички се просълзяват, а Захари възкликва:”Трагическа беше минутата!
След потушаването на бунта, бягството през Балкана, предателството и гибелта на Бенковски, нашият герой изпада в много тежка ситуация. Той се спасява по чудо от смърт като скача в планинската река, а когато излиза от водата и се покатерва на един голям бук, разбира, че всъщност не се е отдалечил кой знае колко от мястото на пусията, защото чува гласовете на турците. Отчаян, Захари броди много дни из Балкана, гладен и преследван от потерите, които преобръщат планината, за да търсят комити. Той дори мисли да сложи край на живота си, но жизнеността му надделява. Научава от овчар, че турците са разнасяли отрязаната глава на Бенковски из селата, а другите му двама другари са заловени живи.
След няколко дни Захари е задържан близо до Троян от българи-ренегати и предаден на турците. Започват неговите митарства по затворите, където е разпитван, бит и малтретиран, но благодарение на вродената си находчивост успява да прикрие своята самоличност. Преминава през Троянския, Ловешкия, Севлиевски, Търновски, Еленски, Сливенски, Новозагорски зандани и достига до Пловдив. След това е в Медвен, където дочаква началото на Руско-турската освободителна война. Тогава успява да стигне до вече свободната стара българска столица Търново.
След 1878г. Захари Стоянов се включва активно в изграждането на новата българска държава. Става член на окръжния съд в Търново през 1880г., а в началото на февруари 1885г. Захари Стоянов оглавява Тайния революционен македонски комитет. Негова цел била освобождението на още поробената Македония и съединението на Източна Румелия с Княжеството.
Вече след Съединението, Захари Стоянов се преместил в София и се включил активно в дейността на Народно-либералната партия, основана от Стефан Стамболов. Той станал народен представител през 1886г. , подпредседател на Народното събрание, а от 1888г. - и председател на Парламента.
Успява и да се задоми, но умира на 39 години в Париж, докато в София го очаква бременната му съпруга. Детето е момиче, а след години, когато се омъжва за австриец и ражда, всички казват, че приликата на внука със Захари е поразителна. Така завършва живота на този невероятен човек с много превратна, но и щедра откъм духовни дарове съдба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
