Сряда,

Мирослав Цеков: Недоверието към институциите и апатията са най-големите проблеми

От: Ангел Карадаков -
704
Мирослав Цеков: Недоверието към институциите и апатията са най-големите проблеми
A
A
A
  • Време е да оценим до колко политиките отговарят на нуждите на младите, казва Мирослав Цеков, председател на Националния младежки форум

 

- До колко е възможна реализацията на младите хора у нас? Какви са перспективите пред един млад човек?

- Твърде изкушаващо е да оценяваме перспективата пред младите хора само с възможностите за професионална реализация и твърде често, когато се опитваме да обясним проблемите на младежите или желанието и нежеланието им да останат в България, ограничаваме дискусията само до предизвикателствата пред тях в рамките на пазара на труда и до определена степен в сферата на образованието. Според мен перспективите пред развитието на един млад човек в страната следва да се разглеждат в цялост и по-точно - да се вгледаме в средата, в която младите хора се развиват не просто като професионалисти, а като индивиди и граждани. Именно заради това е необходимо по-често да си говорим за младежка политика (или както Законът за младежта я посочва - държавната политика за младежта). Тя е средството, с което държавата следва да работи последователно за социализацията на младите хора и успешното им включване в обществото и да осигури среда за разгръщане на техния пълен потенциал.

- Кога реализацията в професионалната сфера се определя за успешна?

- На този въпрос трудно мога да отговоря еднозначно. Успешната реализация на един млад човек зависи от много субективни и обективни фактори, но според мен най-важното е да си даваме сметка за спецификите на средата, в която младите хора се развиват професионално. България е от страните с най-голям контраст между реалностите (най-вече на местно ниво), в които израстват и се развиват младите хора. Има много голяма дистанция между възможностите в 3-те или 5-те най-големи града в страната, малките населени места, както и между регионите с по-бавен темп на икономическо развитие. От този локален или регионален контекст зависи дали младият човек търси чисто финансова сигурност или се стреми към кариерна перспектива, с уговорката, че последното се разбира различно и индивидуално от всеки млад човек. Със сигурност усещането за успех в кариерата зависи и от нивото на информираност на младия човек, и това до колко той познава възможностите извън своя локален контекст.

Според данните на изледване на Делойт Централна Европа на тема "Първи стъпки на пазара на труда" от 2021 г., за 80% от младите хора в България основен мотивационен фактор на работното място е възможността за научаване на нещо ново и придобиването на експертен опит. То е много по-важно за младежите от перспективата за повишение на заплатата например (42% според проучването). С други думи, успешната реализация започва да се разглежда далеч не само в цифровите и измерения.

- В кои сектори трябва повече да се работи, за да може младите хора да предпочетат да се развиват и да останат в страната?

- Преди да говорим за конкретни сектори, бих искал да направим една стъпка назад. Според мен основното предизвикателство пред държавата е да убеди младите хора, че има желание да чуе проблемите им и че ще положи необходимите усилия да търси решения заедно с тях. Това няма как да се получи през ситуационни секторни интервенции в областта на заетостта, образованието или конкретни социални политики. Трябва да положим усилията за осъществяване на координирана и последователна политика за младите хора, която да се планира, осъществява, а впоследствие и оценява с активното им участие. За съжаление в момента сме много далеч от осъщесвяването на подобна политика, въпреки че в определени ресори съществуват добри примери и практики.

- Проблем ли е все още т.нар. изтичане на мозъци?

- В последните 1-2 г. наблюдаваме наченки и на обратната тенденция - за връщането на млади хора с опит и експертиза от чужбина в България. Бих насочил вниманието към друг проблем - увеличаващото се недоверие към институциите и в този смисъл към основните въплъщения на демокрацията и все по-засилващата се апатия спрямо обществено- политическите процеси. Изтичането на мозъци безспорно е проблем, но е факт, че младите хора, които остават в страната, не проявяват интерес към основни заобикалящи ги процеси, което личи по ниските проценти на избирателна активност, критично ниските нива на младежко участие в граждански организации и доброволчество, например. Това е много по-тревожен сигнал. Следва да обърнем внимание на тези тенденции, тъй като в перспектива те могат да се окажат критични не само за професионалното развитие на младите хора, а за цялостното състояние на демокрацията в страната.

- Кое може да накара един млад човек да пожелае да се развива в сферата, в която се е и обучавал? Много младежи просто искат да завършат училище или университет и след това се занимават с други професии.

- Преходът между образование и заетост продължава да е едно от основните предизвикателства пред младите хора. Отчитаме, че основен фактор за това е  неразбирането на ролята на неформалното образование и участието на младите хора в младежки организации и доброволчество. Същите имат доказана добавена стойност за развитието на младите хора както в личен, така и в професионален план. Създаването на условия един млад човек да експериментира с включване в различни дейности в рамките на свободното си време му дават възможност да идентифицира неща, които са интересни и полезни за развитието му. Още повече, включването му в подобни дейности му позволява да развие набор от умения и компетентности, които няма как да придобие в рамките на формалната образователна система. В този смисъл припознаването на младежките организации и младежката работа като основни доставчици на неформално образование и възможности за свободното време на младите хора и по-целенасочената подкрепа за подобни активности е ключово за преодоляване на дистанцията между образование и заетост.

- Как кризите влияят на желанието за реализация? Виждат ли младите хора днес смисъл в това да се развиват в определена професия или предпочитат да бъдат гъвкави и приспособими към нови условия?

- Кризите се характеризират най-вече с нестабилостта на системите, които засягат и липсата на предвидимост и сигурност.  По презумпция последствията от кризите се проявяват най-интензивно върху по-уязвимите групи, в т.ч. и младежите. Виждаме го в отражението на пандемията от COVID-19, предстои да го усетим и в резултат на войната в Украйна и задаващата се икономиеска криза.

Според мен не трябва да търсим отговор на въпроса виждат ли младите хора смисъл, а по-скоро да се опитаме да оценим чувстват ли младите хора подкрепа от институциите по време на кризата и могат ли да разчитат на политики, които да ги преведат през този период на несигурност, без това да окаже съществени негативни въздействия върху тяхното дългосрочно развитие. Тази подкрепа е още по-важна в светлината на данните на Евростат, че България е с един от най-високите проценти на младите хора в риск от социално изключване. Тук не говорим просто за отпадане на образователната система или изпадане от пазара на труда, а за изтласкване на един значителен процент млади хора в периферията на обществото и застрашаването на тяхното бъдеще в цялост. Последващата реинтеграция, макар че коректният термин би бил включване, изисква ресурс и усилия, многократно надхвърлящи тези, които биха могли да превентират попадането на младежите в това положение. Осъществяването на подобни предварителни мерки и политики изисква ясна политическа воля и много добро ниво на хоризонтална координация в младежката политика. Вярвам, че в светлината на всички гореспоменати кризи, това е една от основните цели, върху която трябва да се фокусираме.

В заключение - тъй като и в рамките на форума "Нов стандарт за младите" чухме редица действия по отношение на младите хора от различните организации и институции, бих искал да насоча дискусията и наратива в друга посока. Според мен е време да започнем да си говорим повече за въздействието от осъществяваните политики и мерки по отношение на младите хора и да се опитаме да оценим до колко те реално отговарят на нуждите и разрешават проблемите им, а освен това и до колко младите хора са включени в тяхното формулиране и изпълнение. Само така политиката за младежта ще получи припознаване от младежите и ще осигури условия за преодоляване на предизвикателствата, с които те се сблъскват.


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички