Никой не е щастлив от обвързването, но то не може да бъде прекратено
Кофи мастило са изписани по темата за отношенията между Турция и Европейския съюз. Турция често пъти казва, че е страната, която най-дълго е чакала присъединяване към съюза. За това обаче има два вида причини - първата група са свързани с вътрешнополитическото развитие на самата Турция, а втората - със съотношението на силите в Европа и еволюцията на институциите и преговорния процес.
Както е известно, в миналото Турция преживява четири намеси на военните в политическия живот под формата на два преврата (27 май 1960 г. и 12 септември 1980 г.) и два меморандума (12 март 1971 г. и 28 февруари 1997 г.). За разлика от безкръвния преврат през 1960 г., след който е приета относително най-либералната конституция до сега действащата, при другите две намеси през едно десетилетие това не е така. През 1971 г. се лансира тезата, че толкова либерална конституция е лукс, който Турция не може да си позволи. 70-те години на миналия век са епоха на политическо насилие и слабо представяне на турската икономика. Превратът от 12 септември 1980 г. води до значително ограничаване на правата и свободите на гражданите.
Произнесени са стотици смъртни присъди
нанесен е много тежък удар срещу профсъюзното движение и върху левицата.
Икономическите проблеми и въпросите за правата на човека довеждат на няколко пъти и до формално замразяване на преговорите до края на студената война. Преодоляването на икономическите трудности, започнало по времето на Тургут Йозал, не е достатъчно, тъй като към онзи момент съществуват влиятелни сегменти в турското общество, които не желаят евроинтеграция. Сред тях са военните и едрият бизнес. Първите се боят от поставянето им под граждански контрол и загуба на влиянието, което имат върху политиката, а вторите - от европейската конкуренция. Постепенно обаче през 90-те години настроенията се променят и турският бизнес осъзнава, че може само да спечели от сътрудничеството с Европа. Обществените нагласи също са в подкрепа на присъединяването към ЕС. Така на срещата на върха през декември 1999 г. в Хелзинки Турция получава статут на страна кандидатка.
Избраната през ноември 2002 г. Партия на справедливостта и развитието полага големи усилия за административни и правни реформи и през 2005 г.
е поставено началото на преговорите за присъединяване
с "отворен край". В следващите няколко години обаче се наблюдава осезаемо забавяне на реформите; не се решават и определени въпроси в отношенията с Кипър (вече член на ЕС).
Към днешна дата Турция е отворила повече от половината преговорни глави (от общо 35), но е приключила успешно само една. Освен това, поучен от лошия си опит с новоприетите балкански страни, по новите правила на ЕС за водене на преговорите с всички кандидатки най-проблемните глави - права на човека, правосъдие и вътрешен ред - се отварят последни (за Турция това вероятно е догодина) и се оценява не просто законодателната промяна, а дали тя се прилага.
Както беше споменато в началото, понастоящем е значително усложнен и преговорният процес. При първите вълни на разширяването все още няма преговорни глави и съответните страни се присъединяват директно към политиките на ЕС. Подходът след 2006 г. се основава на стриктно изпълнението на критериите и бяха въведени показатели за откриване и закриване на всяка една преговорна глава. Самите преговорни глави нарастват до 35. С това решенията от началото до края на преговорния процес се увеличават, достигайки до над 100, всяко от които се приема с единодушие.
Турция често се оплаква, че това са само формални основания, а истинските причини са нейната големина и многобройно мюсюлманско население, което ще й даде голямо присъствие в европейските институции.
Заради тези проблеми преди време немският експерт Гералд Кнаус определи отношенията между двете страни като "католически брак" - никой не е щастлив от семейния живот, но връзката не може да бъде прекратена не на последно място и заради общественото мнение.
Към това мнение обаче бих се позволил да добавя няколко факта. От 1 януари 1996 г. между ЕС и Турция действа Митнически съюз. На територията на комшиите работят над 5000 само германски фирми, ЕС е основният чужд инвеститор в икономиката на страната, а например в Бурса са построени заводи на почти всички водещи европейски автомобилни концерни.
На 16 декември 2013 г. в Брюксел беше подписано и споразумение за реадмисия между Турция и ЕС. Настоящите договорки са продължение на тогавашните, които предвиждаха ЕС постепенно да премахне визите за турски граждани, а
Анкара се съгласи да приема обратно граждани
на трети страни, влезли нелегално на територията на Съюза от Турция.
Може да се обобщи, че още от началото на кризата Турция използва нарастващата вълна имигранти от Близкия изток и Африка, за да обвърже този въпрос със своята отдавнашна цел - премахване на визите за ЕС. В този смисъл двете споразумения могат да се определят и като сериозен успех на турската дипломация.
Така към настоящия момент ЕС и Анкара имат споразумения в сферите на движението на стоки, услуги и капитали (чрез Митническия съюз и други инструменти) и на хора (чрез споразуменията от 2013 и 2015 г.). По този начин Турция може да се възползва от основни стълбове на ЕС и без да е член на съюза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
