Има опити за измами с изкуствено раздробяване на стопанства, казва в интервю пред "Монитор" изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Васил Грудев.
ВИЗИТКА:
Васил Грудев е роден на 5 май 1980 г. в Пловдив
Учи във френската гимназия в родния си град
Завършва магистратура в университета Franche - Comte в Безансон, Франция
От април 2006 г. Грудев започва работа в ДФ „Земеделие“
О 2011 до 2013 г. е зам. изпълнителен директор на фонда
От септември до ноември 2013 г. е изпълнителен директор
От 6 август до 7 ноември 2014 г. е служебен земеделски министър
Във второто правителство на ГЕРБ е зам.- министър на земеделието и храните
- Г-н Грудев, какви са основните предизвикателства пред фонда в момента?
- Основните предизвикателства пред институцията могат да бъдат разделени на два компонента. Единият, разбира се, е влизането в ритъм на работа на фонд „Земеделие”. Поставям го на първо място, защото установихме много забавяния в обработката на множество приеми, които стоят тук в последните година-година и половина. За тях бенефициентите ни чакат по-бърза обработка и съответно одобрение, където има условие за това. Вторият аспект на предизвикателствата е свързан прозрачността за да може нашата институция да стане по-отворена и по-разбираема не само за земеделските стопани, но и за обществеността.
- На какво се дължи това забавяне, натрупано назад във времето?
- На множество фактори. На първо място не може да не се спомене недостатъчно доброто планиране при отварянето на различните приеми в рамките на предходната година. Отварянето на мерките по едно и също време води до блокиране на администрацията. Не бих изключил и недобрата организация, чисто административна, на работата на служителите във връзка с обработката на документите по проектите. Наистина имаше редица новости - в предходните години се проведе кандидатстване през системата ИСУН, която промени и пътя за това, което обаче не оправдава натрупването на забавяния от 18 месеца, и то по едни от най-лесно достъпните мерки за управление, каквато е например тази за младите фермери. Затова се наложи да им дадем приоритет, за да се приключат договорите с тях. В момента с предимство разглеждаме проектите по подмярка 4.2 за преработвателните предприятия.
- Има ли достатъчно хора в агенцията? Дали заради недостиг на кадри не се е стигнало до това забавяне?
- Хора има. Администрацията трябва да се справи с този обем работа. Не можем да раздуваме администрацията и по този начин да решаваме проблемите. Както казах, трябва да се работи по-ритмично и да има съобразяване с възможностите на хората. Редно е приемите да се отварят един по един - когато се затвори един, тогава да се отваря друг, а не да се отварят накуп.
- По какъв начин смятате да направите разплащателната агенция по-открита?
- Агенцията може да е по-открита чрез засилване на прозрачността и електронизация на процесите. Това обаче не може да стане с едно щракване на пръсти. Планирам реформа, която да доведе до прозрачност в работата на фонд „Земеделие”. Идеята е всеки един бенефициент да има свое собствено пространство, образно казано, стаичка, в електронната система на фонда. Там ще се съхраняват всички негови досиета и проекти, заедно с всички съпътстващи ги документи, както и информация за комуникацията му (телефонна и електронна) със служителите ни. Тя може да бъде по различни начини, но да е регламентирана. Публичните части от цялата тази информация ще са видими и за обществеността - да се знае кои проекти финансираме, кой е бенефициентът, какво се прави с нашите пари. Това ще е една допълнителна форма на контрол.
- След колко време се очаква да заработи информационният център, който да отговаря на въпроси по 24 часа 7 дни в седмицата на бенефициентите по програмите?
- Кол центърът ще заработи не по-рано от 9 месеца.
- За реализация на идеята ви за електронизация ще трябва ли да се купува още техника?
- На ниво хардуер, мисля, че имаме всичко необходимо. Разбира се, ще трябва да бъдат направени доработки на софтуера. Можем да се справим прекрасно с наличните ресурси във фонд „Земеделие”.
- Как ще изчистите „кърлежите” от ДФЗ?
- Говорим основно за тези, които са и по-малко, и те са недобросъвестните служители на фонда. Голяма част от въпросните „кърлежи” са извън разплащателната агенция. Това са посредниците между земеделските стопани и нашите служители. Към тях малко или много сме безсилни. Единственото оръжие срещу тях, както и срещу корупцията, е прозрачност в комуникацията, като по този начин от само себе си ще отпадне необходимостта от посредник между бенефициента и администрацията. За щастие сред хората във фонда „кърлежите” са малко. Сигурен съм, че съвестните ни служители, които са огромната част, също не гледат с добро око на демонстрацията на луксозен начин на живот на някои от техните колеги. Няма да допусна подобно поведение.
- Ще се прави ли проверка за лоялност на служителите?
- Няма да правя нищо извън рамките на добрите практики, които се прилагат от администрацията. Просто няма да проявя толерантност към подобна показност.
- Заради разкритите афери във фонда има ли риск Брюксел да отнеме акредитацията му?
- Няма такава тема. Тя не стои на дневен ред, най-малкото защото самата акредитация се дава от министъра на земеделието, а колегите от Европейската комисия следят обстойно нашата работа. В ежедневна комуникация сме с тях.
- Според вас заради излизането на Великобритания от ЕС след 2020 г. ще има ли орязване на средства и в кои сектори може да се очаква да се случи това?
- Със сигурност - да. Очакванията по новата Обща селскостопанска политика (ОСП) показват за България едно сравнително запазване на средствата по директните плащания на площ. Ще имаме намаление на парите от еврофондовете по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), включващи и публичните инвестиции в малките общини. Там очакваме намаление на финансовия пакет в рамките от 8% до 12%.
- По кои мерки от тази програма ще се съкратят средствата?
- Това е въпрос на анализ, който се прави и в момента от колегите от земеделското министерство. Да не забравяме, че финансовата рамка на ОСП все още не ясна в детайли и не е одобрена. От къде ще бъде намаляването и дали то ще бъде компенсирано по някакъв начин, е въпрос на дебат през следващата година.
- По какъв начин ще ограничите изкуственото роене на стопанства, чиято цел е източване на средства по европрограмите?
- ЕК и в настоящия програмен период даде възможност на страните да сложат таван на плащанията. България беше една от шестте държави, която го въведе с цел приоритетно насочване на средствата към средните и малките земеделски производители. Поначало опитите за изкуствено роене на стопанствата не са спирали. Това е една от болните ни теми за контрол, не само за директните плащания, но и за инвестиционните мерки, защото и при тях имаме лимити на средствата. Констатираме немалко опити на собственици на големи стопанства изкуствено да ги раздробят с цел всяко едно ново стопанство да вземе максималния таван на подпомагане. Няма да крия - това разделяне е изключително трудно доказуемо. От една страна, не трябва да допускаме такъв тип поведение, а от друга - няма как да се спре естественото разделяне, както в случаите, когато стопанството се дели между наследници или например бащата го дели между синовете си. Съдебната практика също показва трудна доказуемост на изкуственото разделяне и това, което е обект на нормална икономическа логика. Имаме обаче разработени доста индикатори за съмнения при изкуствено създадени условия и когато имаме съвкупност на множество от тях, пристъпваме към задълбочено разглеждане на съответните казуси и евентуално отказване на финансиране на проекти. Темата е трудна и деликатна. Няма единен механизъм за решаването на проблема.
- В такъв случай необходими ли са законодателни промени за намаляване на рисковете от подобни машинации?
- Много е трудно да кажем какви точно да бъдат тези промени. Едва ли законодателството може да бъде изчерпателно в тази насока. Подходът засега е доста субективен, когато трябва да се прецени дали едно разделяне на стопанство е резултат на нормалната стопанска воля на управителя му, или е резултат на опит за изкуствено създаване на условия за заобикаляне на нашите правила. Затова внимателно се разглеждат всички хипотези, свързани с подобен тип проекти. Скептичен съм относно изработването на толкова добра законова рамка, можеща да обхване целия жив живот в рамките на това, което можем да видим като опити за измама.
- В западните страни от ЕС решен ли е този проблем?
- На Запад са го решили донякъде със структурата и културата на земеделските стопанства. Например в много от тези страни няма динамика в земеползването. Стопанисваните площи са едни и същи. Те много често са фамилни или корпоративни и не променят толкова често собствениците си и границите си. В България средно около 25% от земеделските площи всяка година сменят стопаните си. Динамиката в земеползването у нас поражда и този тип възможности за изкуствено роене на стопанствата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
