Това, което се случва в днешно време, е абсурдно, но добро за литература, жалко, че не се явяват големите романисти. А точно в такава обстановка са създадени романите на Димитър Димов, на Димитър Талев и Емилиян Станев. Жалко, че Виктор Пасков вече го няма. Той имаше блестящи планове, споделял е и би могъл да напише изключителен роман за нашето време. Но сега това може да свърши и Алек Попов.
Плачът на издателите на българска литература повече от двадесет години остава нечут. Тиражите на родните автори паднаха драматично. Това значи по-висока цена и по-малко читатели. Така пак се обслужват интересите на чуждите фондации, чиято цел е опростачването на народа ни. Чалгата - политическа, естетическа и социална, е тяхната мечта. В България днес 20 на сто от хората са неграмотни. Това не е било и през османското робство. Звучи настина чудовищно, но такава е истината.
Иван Гранитски е роден през 1953 година в София. Завършил е журналистика в Софийския университет "Св. св. "Климент Охридски". Работил е във вестниците "Пулс", "Литературен фронт" и др. През 1995 година е назначен за генерален директор на БНТ. Създава собствено издателство "Захари Стоянов". Член e на БСП.
Интелектуалците ни не са леви и десни, а партийни, твърди поетът
- Г-н Гранитски, преди няколко месеца вашето име се въртеше в депутатските листи на социалистическата партия. Колкото и парадоксално да звучи, днес можем да кажем, че имахте късмета да бъдете отхвърлен. Кой ви подля вода?
- По-скоро налице е здрав разум от моя страна. След най-горчивия ми опит, от годината директорстване в БНТ, се научих, че трябва много да мисля за изкушенията. Слава Богу, разбрах, че властта не е моята стихия. Не съм човек, който ще се подчини на партийната дисциплина. Като депутат често пъти щях да влизам в противоречие с партийния вот. Ако съвестта ми възразява срещу едно или друго решение, нямаше да гласувам и тогава крайният вариант е да напусна парламента.
Така че сигурно е късмет, че въобще не влязох.
- Предстои конкурс за шеф на БНТ, не ви ли съблазнява това място?
- Не. Ако следваме съвета на древните гръцки философи, човек не може да влезе два пъти в една и съща река. А и не бива. Докато бях на "Сан Стефано", видях на какъв огромен натиск е подложен директорът от ляво и от дясно. Това е и бедата на политическите партии, родени след 1990 година. Борбата между отделните властови центрове води до разрушаването им. Така се случи със СДС. На път е да стане и в БСП.
В крайна сметка трябва да изразим съчувствие към бъдещия директор на БНТ. Много ще му е трудно.
- Кое в България е ляво и дясно в политически смисъл?
- Според мен сега сме свидетели на пълен тюрлюгювеч. Нито лявото е ляво, нито дясното - дясно. Така наречената соцпартия не е социалистическа, не е и социална, ако говорим за ръководството. Иначе членовете й са почтени хора, вярват искрено, такива са и редовите симпатизанти на другите партии.
- Днес пак чуваме нещо, което бяхме забравили: Червени боклуци. Очаквали ли сте, че след 20 години улицата пак ще скандира тези думи?
- Не. Това е като кошмарен сън. Тези възгласи говорят лошо за нас като общество, защото отново се връщаме към едни и същи изтъркани рефрени и щампи. Те бяха обясними за началото на т. нар. преход, днес обаче са карикатурни. Не защото хората нямат морално основание да протестират, а заради гротескното, бутафорното, анекдотичното, което се прокрадва.
- Няма ли ръководството на социалистите основна вина за тази омраза?
- За съжаление в последните години то сътвори редица грешки. Няма цялостна стратегия за развитие на партията и обществото. Затварят се в кръг от високомерие, надменност, всепозволеност. В 120-годишната история на тази партия мисля, че е нямало по-големи грешки, допуснати от лидерите й. Някои твърдят, че това не е случайно. Има сценарий, зависимости от мощни задгранични централи.
- Изглежда доста конспиративно...
- Не съм привърженик на клиноведските планове, но ако се замислим над въпроса кому е изгодно това, което се случва, ще стигнем и до отговора - на определени задгранични централи, главно на нашите американски нови бели братя. Те биха дали мило и драго соцпартията, въобще партиите с леви идеи да бъдат омаломощени и разбити. Този сценарий се приложи във всички бивши соцстрани и според степента на продажност на лидерите им някъде успяха повече, другаде - по-малко. Европа обаче няма интерес от такова разбиване на партиите. То е изгодно само за геополитическите интереси на САЩ. Налага се циничен диктат. Преди имаше износ на революция, сега на демокрация. Резултатът е един и същ.
- Какво мислите за бъдещето на БСП ръководството?
- Очевидно то ще си отиде с дюдюкане и омерзение, защото не отговори на задачите, които обществото и историята му постави. Тук не става въпрос само за лидера Сергей Станишев, който макар и интелигентен и обещаващ, отиде в грешната посока. Виновно е цялото ръководство през последните десетина години. Тази партия никога не е била лидерска и никой по върховете не може да се извинява, че грешките били само на председателя. Тези, които пееха псалми на Станишев, сега ще кажат, че той е виновен. Ще проклинат ръководството, ще твърдят, че едва ли не са били репресирани. Това е демагогско и неверно. Защото има Изпълнителен съвет, има Бюро, а там малцина реагират и критикуват. Ще спомена Румен Петков, Татяна Дончева, Румен Овчаров, Янаки Стоилов, Георги Близнашки... Има няколко знакови имена от левицата, които през последните години предупреждаваха, между тях напоследък експрезидентът Георги Първанов. Те даваха разумни съвети, които обаче никой не послуша.
- Вие член ли сте на БСП?
- Да, редови член.
- Чувствате ли се неудобно?
- Да, защото всеки ден трябва да обяснявам, че не съм камила и какво прави ръководството. Конфузно е и срамно.
- Бихте ли обяснили какво значи ляв интелектуалец, какъвто наричат и вас?
- Това е шаблон, създаден в началото на прехода. В света няма десен интелектуалец. Хората на духа имат леви идеи, говорят за социално справедлива държава, за обществена хармония... Само в България се наложи абсурдното ляв и десен. Всъщност става въпрос за партийни интелектуалци. Едни на БСП, други на СДС , трети на БДЖ като метафора на абсурда.
- Какво мислите за хората, които вече двадесетина дни са на улицата?
- Подкрепям всяко справедливо искане на протестиращите не само сега, но и от февруари. Тяхното желание да имат работа, добро образование, нормално здравеопазване е много справедливо. Умните партии се вслушват в думите на протестиращите, надменните ги игнорират. Мисля, че огромната грешка на ръководствата на БСП е, че още от първия ден, от февруари, не се опитаха да разговарят с неформалните лидери, да разберат в дълбочина исканията на хората. Това не се случи. За съжаление мисля, че Пламен Орешарски, който е почтен човек и великолепен професионалист, може да бъде пожертван. Извиват му ръцете да назначава хора, които не познава. Това мисля е не само контрапродуктивно, но и глупаво. Ето че пак опираме до надменността и безотговорността .
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
