Неделя,

Димитър Недков в УниБИТ: Ако някой ден дисплеите загаснат...

От: Стандарт -
Димитър Недков в УниБИТ: Ако някой ден дисплеите загаснат...
A
A
A

Ако някой ден дисплеите загаснат... Този философски въпрос постави писателят Димитър Недков, който откри днес академичната учебна година в УниБИТ.

Именно УниБИТ опитва да подскаже на идващите поколения, че най-важният баланс за оцеляването на човешкия род - е равновесието между думичките и цифрите, словата и пикселите, словореда и алгоритъма, хартията и дисплея, подчерта авторът на хитовите романи утория трилогията "Знакът на българина" и "Президентът".

"Нима съхраняването на една нация, историческото й самочувствие, опазване цялостта на територията и проектиране бъдещето на неродениете все още поколения - не зависи от суверенитета на нейната национална образователна система като крайъгълен камък на националната сигурност…", заяви Недков. И допълни: "Съзаклятието “УНИБИТ” е неоспорим факт и незаобиколим фактор във вече жизнено необходимото възраждане на майка България…Кодът “УНИБИТ” - разкрива на издържалите изпита адепти паролите на оня “духовен софтуер”, превръщащ натрупаната през вековете милиони терабайти информация в познание за еволюционното развитие на човешките цивилизации…"

Ето цялото слово на писателя Димитър Недков:

Уважаема госпожо Ректор, проф. Петева,

Уважаеми председател на Общото събрание, г-н проф. Денчев,

Уважаеми преподаватели и студенти, съмишленици и приятели на УНИБИТ, драги гости…

Респектиран съм от авантюристичната идея да бъда поканен за слово по случай откриването на академичната учебна година на реномиран университет с доказан авторитет в преподавателското изкуство, научните изследвания и плеяда запомнящи се просветителски начинания на ползу роду…Твърде самотния ми занаят на разказвач на истории налага търсенето на неординарна, собствена, асоциативна представа за заобикалящия ни свят... Свят, населен с образи и сенки, демони и ангели, видими и неви-дими природни стихии, възгласи и вопли, радости и скърби, или казано по-кратичко – свят, изпълнен с Добро и Зло…

Великият семиотик Умберто Еко казваше, че “всеки текст ражда своя идеален читател” и в този смисъл - словоредът в пишещия се от самите нас сценарий на живота - ражда най-причудливите интерпретации с непредсказуем финал на сюжета… Никак не е случайна популярната в драматургията фраза към публиката: краят остава за вас…

Профанското ми отношение към науката се простира до чести опити да фабулизирам в романите си тази възвишена човешка дейност… Затова в сюжетите ми, винаги има ако не като главен герой, то поне като поддържаща роля някой, натоварен с решаването на непосилна за обикновения човек задача, професор в мъжки или женски род…

Разработвайки образите им, някак от само себе си стигнах до извода, че за хората на науката най-важното е формулирането на обществено значима тема и нейното изследване да е още една малка крачка по пътя към човешкото съвършенство…

Ако позволите бих се осмелил да изведа като тема на днешните ми разсъждения пред вас следното заглавие с условно наклонение:

АКО НЯКОЙ ДЕН ДИСПЛЕИТЕ ЗАГАСНАТ…

Вероятността това да се случи и присъствието ми тук ме навежда на мисълта, че именно вашият университет би имал съществена роля в научната дисекция на това предположение и ще се опитам накратко да обясня - защо…Като страничен наблюдател, само някаква си милионна частица от т.н. “обществено мнение” бих се изразил, че УНИБИТ  е висшето учебно заведение, което според своята мисия и специфика на специалностите, които преподава, се опитва да подскаже на идващите поколения, че най-важния баланс за оцеляването на човешкия род - е равновесието между думичките и цифрите, словата и пикселите, словореда и алгоритъма, хартията и дисплея…

Как иначе да си обясним съвместното съжителство в логото ви на: библиотекознание и информационни технологии…

Може би защото вашият университет дава отговор на популярното клише: “ще изяде ли мишката книжката”… Не, няма да я изгризе… Книжката винаги ще е на един безопасен “клик” разстояние от “мишката”… Електрониката на “мишката” не понася прахта по лавиците на историята в книгохранилищата… “Мишката” е алергична към оня специфичен аромат на засъхналото по папируса мастило – аромат, възбуждащ апетит към познанието…

Простете, но творческата ми фантазия ви оприличава с “манастирска обител” в оня смисъл на средновековния първообраз на “университета”, създал много проблеми на инквизиторите на еретичната мисъл… Онези скрипториуми, хроникиращи хода на времето, тиражиращи чрез преписи делата на владетели и бунтовете на народите, разкодиращи от мъртви езици случвалото се в пантеона на боговете и най-важното класифициращи като научни доказателства откритите закони за взаимоотношенията между природата и човека…

В днешния свръхмодернизиращ се свят, самото предположението “ако някой ден дисплеите загаснат” е твърде сериозно предупреждение за голяма опасност… Като нищо човекът да се окаже най-безпаметното същество на земята… Ако дисплеите загаснат, пред него ще са единствено недокоснатите бели листи и пресъхналите мастилници на пропуснатата възможност - да съхрани мислите си като най-важното наследство от живота… И никой няма да узнае - какакво е отнесъл със себе си в оня - другия свят…

В този смисъл проумявам и адмирирам стратегическата ви идея да обвържете мъдростта на миналото и информационните технологии на бъдещето с националната сигурност… Да откриете научната взаимообвързаност на тези наглед, несъпоставими дисциплини извън романтичната дежеймсбондовска представа за опазването на държавата и обществото от “лошите”…

Имал съм възможността на живо, лично от устата на един достолепен, световно легендарен учител и научен авторитет с фамилията Лихачов и респектиращата титла “академик” пред нея да чуя евристичното раз-съждение, че: най-важния елемент за националната сигурност на една държава е културната идентичност на народа и езика, на който този народ формулира и отстоява ценностите, които изповядва… Ерго - онази синовна любов към род и Отечество, което прави невъзможно раждането на “предатели”…

Позволете ми едно лирично отклонение:В телевизионната адаптация на трилогията “Знакът на българина” втъках в сценария една алегория и натоварих с нейния разказ главната героиня на сериала, с прозвището “Библиотекарката”…В едно изречение алегоричната сюжетната линия е: имало един народ, управниците на който решили, че за да нахранят народа си, се налагало спешно да продадат Националната библиотека - “актуализация на бюджета” му казват в днешно време политиците… И в романа това се случва, но в реалността, слава богу поне засега - не…

Вашият университет, вашата “манастирска обител” образова една специфична категория “проповедници”, жреци за едни от най-важните за оцеляването на човешкия род Храмове - библиотеките…

Ако религиозният Храм транслира трансцедентната връзка на вярващия човек с неговия Бог според изповеданието му, то любознателният гражданин влиза в Храма на библиотеката за да открие: корените на своята културна идентичност, генезиса на традициите и ценностите по неговата земя, и философията на онази народопсихология, отличаваща го от другите култури и народи по земята…

Затова, докато модерните спекулативни теории за икономически просперитет не са разпродали и библиотеките, няма да е толкова страшно, “ако някой ден дисплеите загаснат”… Поне докато “скачените съдове” на библиотеките и университетите са все още извън обсега на което и да е било Оруелово Министерство на истината в състава на което и да е било задкулисно Световно правителство…

За разлика от претендиращия за глобална енциклопедичност Google, няма как в библиотеките да редактираш, пренаредиш, изгориш ако щете - картончетата, препълнили легендарните чекмедженца на азбучните и систематичните каталози… Нито пък да “изчегърташ” страниците с неудобните за днешните управляващи съдбата ни фарисеи пасажи от световната - художествена, публицистична и научна класика…

Ако са случили на прозорливи владетели, умните народи днес, заедно със сървърите и суперкомпютрите, строят и нови библиотеки с колкото се може повече лавици в книгохранилищата… Защото това е най-надежния бекъп/backup за възстановяване с доказана автентичност на небрежно изгубено или злонамерено изтрито в глобалната мрежа познание…

В сравнение с компютрите, в библиотеката познанието има онази магическа сензитивност от допира с хартията - все едно докосваш душата на автора… В този смисъл позволете ми да ви препоръчам една източна мъдрост в случай, че усетите задъхване от твърде прекомерната вече скролираща скорост на обсебващите ни технологии…

Мъдростта гласи: Ако много си се забързал - поспри, за да те догони душата ти… Образно казано - не е зле, ако от време-навреме сами загасяме дисплеите, поне за една кратка авантюра със старата любов - книгата…. Всяка стара-нова любов ражда надежда - твърдят експертите в тази област…

Няма страшно, уважаеми приятели АКО НЯКОЙ ДЕН ДИСПЛЕИТЕ ЗАГАСНАТ…

Студенокръвните екрани не променят концепцията за Сътворението на света и появата на населяващия го човек - много често дори я изкри-вяват… Благодарение на университетите, образованият homo sapiens владее умението да задава правилните въпроси и много често “Гугъла” безпомощно мълчи…Всъщност - как ли се е справил със строежа Великият Архитект на Вселената след като нямаме библейско доказателство за наличието на компютър на бюрото му… Апропо - ако наистина в началото е било словото -

Вселенският разум дълга поредица от алгоритмувани цифрови кодове ли е…Или - още по-генерално напиращия вече въпрос относно “произхода” ни: естествен или изкуствен интелект ни е сътворил нас - все още хората…

Отговорът на тази еретична питанка очакваме от вас - “красивите умове” на науката… Вашите аудитории и лаборатории са мястото, където да съберете заедно, между “книгите и дисплеите”, естествения и изкуствения интелект - за да опитат да се разберат - като хората… Защото очакващата се сериозна кавга за надмощие между тях може да донесе по-голямо нещастие и от атомната бомба…

А сега е време да спазя отправената от папа Франциск тези дни пре-поръка към подобни мен словоблудци, че - добрата проповед не продължава повече от 10/15 минути… Затова като послепис бих си позволил една фриволност, касаеща “хорската мълва” - този толкова важна в днешната ни налудничева обществено-политическа ситуация “новинарска агенция”…

Битуващата конспиративна теория за съществената роля на “библиотекарския” УНИБИТ като диспечер на съдбата българска - е вярна, дами и господа…

Нима съхраняването на една нация, историческото й самочувствие, опазване цялостта на територията и проектиране бъдещето на неродениете все още поколения - не зависи от суверенитета на нейната национална образователна система като крайъгълен камък на националната сигурност…Съзаклятието “УНИБИТ” е неоспорим факт и незаобиколим фактор във вече жизнено необходимото възраждане на майка България…Кодът “УНИБИТ” - разкрива на издържалите изпита адепти паролите на оня “духовен софтуер”, превръщащ натрупаната през вековете милиони терабайти информация в познание за еволюционното развитие на човешките цивилизации…

Затова, драги орисници - дайте нови конспиративни теории, защото всички досегашни по отношение на билиотекарското съзаклятие “УНИБИТ” - се сбъднаха на ползу роду…

В този смисъл сте нещо като българския “Харвард” - с мисия на роден университет за образоване на мислещи с българско самосъзнание млади хора…Не съм завършил Харвард - времето на моята младост не зависеше от евроатлантическата метеорология, а от ветровете в Родината ми… Но не смятам, че съм лишен от качествено образование… Познавам много българи заживели по широкия свят с родно университетско образование - покорили значими върхове на науката, технологиите, изкуствата, транскорпоративния бизнес, както и - най-високите йерархични нива на международните финансови, политически и културни институции…  

Жалкото е, че самата ни държава няма идея - как да използва тези забележителни, облагородени от родната ни образователна система естествени интелекти от глобална значимост, като ефективни “посланици на добра воля” на нацията българска сред другите народи…

Нима не е дошло времето - да се гордеем, ние българите, с българските университети… Ние ли като общност не знаем, колко уронващо достойнството на един народ е - чуждопоклоничеството…

Чуждопоклоничеството е морален проблем - унизително смирение пред големите империи, имплантирано в съзнанието от времената на робствата и колониалните завоевания… Именно чуждопоклоничеството води до това армиите да печелят битките, но държавниците да губят войните…

Но нека не бъркаме чуждопоклоничеството с преклонението пред моралните достойнства на доказани авторитети и от Изтока, и от Запада в голямата световна политика… Не е васален жест да вдигнеш паметник насред столицата си, в случая на американския президент Удроу Уилсън - чужденецът спасил териториалната цялост, на загубилата Първата световна война България… Но ако на ксенофоби не им харесва, че това е бюст на американски президент, нека да го наричат - символ на благодарност към дългогодишния ректор на Принстънския университет, ученият конституционалист - автор на фразата: президентската власт е толкова голяма и влиятелна, колкото и човекът, който я упражнява…

Драги приятели,

Не знам дали се получи “академично слово” - но бройте ме на барикадата от вашата страна, ако се наложи да се вдигаме на “оружие мисловно”, за да браним свободата на мисълта и словото си. Защото за мен беше чест днешния ден тук, сред вас…

Винаги има първи, но никога няма последен учебен ден, докато душата обитава тялото ни… Всеки изгрев хвърля светлина върху нещо, което сме пропуснали да забележим и разгадаем до предишния залез… Няма последен учебен ден в училището на живота, докато посрещаме зората - затова, може би, винаги първият на всяка следваща учебна година е толкова вълнуващ…

Бъдете здрави - тялом и духом.И на добър час в новата учебна година…

ДИМИТЪР НЕДКОВ, 1 октомври 2021, УНИБИТ

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички