Деян Енев, съвременен български писател.
- Чувстваш ли вече около себе си духа на Коледа? В какво се усеща тя и какво успява да я прогони?
- По времето на соца, още като ученик, обичах да се разхождам в дните преди празника по пазарите, по тържищата. Вдъхвах лакомо чувството за празник, което се носеше във въздуха и което нямаше нищо общо с партийните тъпотии и клишета. Появяваха се елхите, мандарините, бананите, наливното вино. Спомням си и времето още по-преди, през шейсетте години на миналия век, когато до първи клас живеехме с брат ми при баба и дядо на село. Баба приготвяше постните манджи и на Бъдни вечер сядахме на трапезата.
Искам да кажа, духът на този голям християнски празник, на Рождество Христово, дори социализмът не успя да изтреби. Разбира се, религиозната съставка на празника беше скрита дълбоко под простите семейни ритуали, но това не угасяше духа му, Христос невидимо продължаваше да се изобразява посред домовете навръх Своето Рождество.
Така че за мен тези дни продължават да са един чист и действен израз на вярата, както винаги разчитам знаците на обичта между близките хора. Един резервоар на чиста обич, който трябва да ни стигне за цяла година. Разбира се, делникът стана труден за българина. Инерцията на оцеляването реже из корен още в зародиш чувството за празничност. Големият празник иска спокойствие, иска сигурност. Половината българи са на прага на бедността. Мизерията ражда скандали, а скандалите отравят празника. Затова аз се покланям на българите, че въпреки всичко намират устойчивост и успяват да превключат от бита към "тихото и святото".
- Мнозина, търсейки подаръци, прибягват до изпитаната рецепта да купят книга. Какво според тебе четем и обичаме да подаряваме?
- Да подариш книга се превърна в кауза. Книголюбците се опитват да защитят центъра на вселената си. За беда пошлостта проникна и тук, книжните рафтове се населиха с безсмислени четива. Затова личното усилие на по-ориентираните в книжното море хора е от голямо значение. Аз например се опитвам да пропагандирам при всяка сгода книгите, които съм прочел и които са ми харесали. Така беше например с "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс, с "Грях" на Захар Прилепин, с "Време без сбогуване" на Ян Твардовски, с "Кучета под индиго" на Чавдар Ценов, с "Възвишение" на Милен Русков. Срещата с хубавата книга е велика радост за четящия, още си спомням например еуфорията, която изпитах в единайсети клас, докато четях "Златната роза" на Константин Паустовски. В този смисъл намирам приключилия току-що Коледен панаир на книгата в НДК за много успешен и ми позволете на използвам случая да поздравя от все сърце организаторите.
- По повод Панаира на книгата ти написа един текст, в който ставаше дума и за хората, които продават книги на "Славейков" в дъжд и пек и за деветте живота на книгите - "Колко струва Чехов". Колко живота живее добрата книга и кои са хората, които им акушират?
- Животът на продавачите на книги по улиците изглежда твърде суров, почти окаян, това не са хората, които ще срещнеш по коктейлите да дегустират бяло вино и хапки със сьомга с вирнато встрани кутре. Но пък в техните кашони можеш да намериш книга като "Мемориал" на Гюнтер Вайзенборн, издадена у нас някъде в началото на шейсетте години, една потресаваща книга, както се случи с мен.
- Знакът на отиващата си година май стана думата "протест". Според теб какво успяха да променят протестите?
- Протестите умиха лицето на народа. Дадоха знак на политиците, че търпението има граници. Политиците ни от всички бои и разцветки се прочуха със своята крадливост, но даваме ли си ясна сметка, че те окрадоха и смисъла на думите, говорейки едно, а вършейки точно обратното. Автентични гангстери пречупваха гръбнака на организираната престъпност. Откровени крадци и разрушители се грижеха за бюджета. Нереализирани графомани снимаха холивудски продукции с камерите на МВР. Протестът върна смисъла на думите - превърна "да"-то отново в "да" и "не"-то отново в "не". Протестът изправи скалата на ценностите.
- Какво не ни достига според теб, та над 20 години се въртим в омагьосан кръг?
- Много бързо оцапваме чистото. На нас ни трябва чисто място, чисто парче земя, на което да стъпим, за да продължим с очистването, с оздравяването на положението в България. Трябва ни поне един висш политик, който да възприеме работата си като мисия. Само един такъв имахме досега, но и него оваляхме в перушина и катран и го изхвърлихме от политическия живот.
- Знам, че пишеш роман, ще излезе ли скоро? Да очакваме ли нова книга от Деян Енев, дори и ако не е романът?
- Книга ще има, със сигурност ще направя един сборник с християнски разкази. Много ми харесва моите книги да се продават и в църквите. А досега такава участ имаше само сборникът ми с християнски есета "Народ от исихасти". И романът ще излезе, живот и здраве. Книгите имат собствена съдба, собствен живот. И понякога той продължава повече от един човешки живот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
