В цяла Европа се употребява все по-малко алкохол, но в това число не влизат българите. Оказва се, че консумацията на спиртни напитки в ЕС е намаляла с половин литър на човек през последното десетилетие. В същото време тя се е увеличила в някои страни, сред които и България, предаде Нова телевизия.
Образованието също има отношение към това колко пием. Няма ниво на консумация на алкохол, което да се счита за безопасно за здравето, предупреждава Световната здравна организация. Независимо какво показват статистиките, количеството алкохол, което приемаме, остава високо.
Здравните власти често апелират да спрем или намалим консумацията на алкохол, но вслушваме ли се в тези призиви? Всъщност, вярването, че алкохолът ни кара да забравим проблемите, е основната причина, поради която много хора твърдят, че пият. Бедност, социална изолация, ниско образование са други причини, които водят до алкохолизъм.
Има ли безопасно количество алкохол? Макар със задоволство често да четем, че питието помага на здравето, експерти са категорични, че единствената доза алкохол, която не вреди, е тази, която липсва.
В Европа, консумацията на алкохол постепенно намалява – с близо 3 литра на човек през последните четири десетилетия. Годишно, европеецът изпива средно по 9,5 литра чист алкохол. Това се равнява на 190 литра бира, 80 литра вино или 24 литра спиртни напитки. Разбира се, данните не включват нерегистрираната консумация на домашно или незаконно производство. Въпреки този спад, Европа остава регионът, където се пие най-много на глава от населението в света.
И все пак, консумацията варира в различните държави - от малко над литър годишно в Турция до 12 литра на човек в Латвия. Най-голям спад в потреблението на алкохол бележат Ирландия и Литва, следвани от Испания и Гърция, а най-голямо е увеличението в Латвия, България, Румъния и Полша. Българинът консумира малко над 11 литра алкохол годишно, докато един грък се задоволява едва с 6 литра, а сърбинът със 7,5 литра.
Нивото на образование също е от значение за това дали прекаляваме с пиенето. Противно на очакванията, по-ниско образованите хора имат по-нисък процент на тежка епизодична консумация на алкохол от по-високо образованите. За висшистите алкохолът е по-достъпен, защото доходите им са по-добри.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
