- Поредна война срещу Азербайджан не е панацея или защо Армения трябва да спре с провокациите си
Д-Р ЕСМИРА ДЖАФАРОВА
д-р Есмира Джафарова, член на борда на Центъра за анализи на международните отношения (Център AIR), Баку, Азербайджан.
Примирието никога няма за цел да продължи безсрочно и да легитимира резултатите от въоръжената агресия и етническото прочистване. Прекратяването на огъня има за цел да постигне временно затишие във военните действия между враждуващите страни с очаквания, че то следва да послужи като отправна точка за постигане на трайно политическо решение на конфликтите, като същевременно облекчава трудностите на хората, засегнати от конфликтите.
Това важи и за конфликта между Армения и Азербайджан, който продължава вече трето десетилетие, досега без решение, попаднал в капана на известен с неефективността си процес на преговори от 1997 г. насам, както и също толкова ноторно известно и крехко примирие от 1992 г. насам. Преди да преминем към последните кървави събития в конфликта между Армения и Азербайджан, предмет на тази статия, нека да разкажа накратко за прекратяването на огъня в контекста на COVID-19.
В някои разкъсани от конфликти части на света примирието често се разглежда като абсолютна необходимост за хуманитарни цели и облекчаване на страданията на обикновените хора. Призивът за глобално прекратяване на огъня в разгара на COVID-19, отправен наскоро от генералния секретар на Организацията на обединените нации Антониу Гутереш, подкрепен от наскоро приетата резолюция 2532 на Съвета за сигурност на ООН от 1 юли, също в голяма степен преследва тази цел за обединяване на глобалните усилия за ограничаване на COVID- 19 в най-уязвимите части на света. Резолюцията изрично призовава „...всички страни във въоръжени конфликти незабавно да се включат в трайно хуманитарно спиране на действията в продължение на най-малко 90 последователни дни, за да се даде възможност за безопасно, безпрепятствено и продължително предоставяне на хуманитарна помощ и осигуряване на свързаните с нея услуги от безпристрастни хуманитарни субекти…“.
Този призив от генералния секретар на ООН Антониу Гутереш беше подкрепен и от Република Армения, чийто министър на външните работи в писмо, изпратено до генералния секретар на ООН, потвърди, че „… международната подкрепа е също толкова важна за онези, които са станали уязвими в резултат на конфликти….“
Колко жалко, че тези думи не са подплатени от дела. На фона на бушуващите вълни от пандемията в Южен Кавказ, особено в Армения, която е най-тежко засегнатата държава сред трите, последната избра да отклони вниманието и критиките на международната и националната сцена от неправилното ѝ управление на кризата с COVID-19.
На 12-14 юли 2020 г. Армения отново наруши примирието, този път не на линията на контакт между въоръжените сили на Република Армения и Република Азербайджан, а на границата на Армения и Азербайджан в посока на азербайджанския район Товуз, като инициира военно нападение с артилерия, танкове, гранатомети и всякакъв вид военна техника. Нападението, което започна през нощта и с прекъсвания продължи през сутрешните часове, най-накрая бе възпряно от въоръжените сили на Азербайджан, които към момента на писане на настоящия текст са загубили 11 от своите военнослужещи, включително двама високопоставени военни - един генерал-майор и един полковник.
Съобщава се и за смъртта на поне един цивилен. Точният брой жертви от арменска страна не е разкрит, но потребители на социалните мрежи съобщават за предполагаемата смърт на около 30 или може би повече арменски военни на 13 юли 2020 г. На 14 юли азербайджанската страна съобщава за убийството на повече от 100 военнослужещи и унищожаване на военна техника на Армения. Международни субекти, включително Европейският съюз, Минската група на ОССЕ, Организацията на обединените нации, САЩ и Руската федерация, призоваха за незабавно прекратяване на военните действия.
Тази нежелана ескалация на военните действия по границата на Армения и Азербайджан, макар и очаквана, може само да ни изуми. Целият свят, включително Армения и Азербайджан, се бори срещу COVID-19 в опит да спаси колкото се може повече от своите граждани заедно с икономиката си.
Както отбелязах и по-горе, Армения доскоро подкрепяше призивите на генералния секретар на ООН за временно затишие на военните действия в световен мащаб. Как тогава тази подкрепа за преустановяване на военните действия се връзва с поредното грубо нарушение на примирието? Примирието, което няма за цел да затвърди окупацията на азербайджанските територии, а да доведе страните, особено Армения, до масата за преговори, за да се проведат смислени - да, смислени! - преговори. Примирието, което за съжаление досега бе манипулирано безброй пъти от Армения, за да прокара своята окупационна и експанзионистична политика и безкрайните ѝ опити да си сложи маска на ангажираност в преговорите, които отдавна удариха на камък поради собствената ѝ неконструктивна позиция.
Мнозина анализатори се обединяват около становището, че истинската цел на Армения при такова грубо нарушение на прекратяването на огъня, особено на фронта, е опит да приложи срещу Азербайджан член 4 от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), на която Армения е единствен член в Южен Кавказ. Такъв опит е синхронизиран и с последните усилия на сегашното арменско ръководство да отклони вниманието от собствените си неуспехи както в страната, така и в международен план.
На национално ниво ситуацията с COVID-19 в Армения е много обезсърчаваща предвид най-високия процент на новорегистрирани случаи на дневна база и смъртност на глава от населението в региона. Икономиката се руши и чуждестранните постъпления стават все по-оскъдни. Вътрешният фундамент на режима на Пашинян също се разпада, тъй като опозиционните сили засилват съпротивата си на фона на усещането им за неизпълнено обещание за „просперираща Армения“, което Пашинян пламенно повтаряше по време на предизборната си кампания.
И в международен план напоследък Армения изпитва доста разочарования. Повишеният активизъм на Азербайджан на международния фланг и непрекъснатият успех на външната му политика, особено през последните години, които го издигнаха от обикновена малка държава в Южен Кавказ до квалификации като средноголяма сила в световен мащаб, очевидно не остават незабелязани в Армения. Това притеснява Армения. В противен случай никой здрав разум не може да обясни факта, че Армения беше единствената държава в целия свят, която се противопостави на свикването на специалната сесия на Общото събрание на ООН, посветена на COVID-19, по инициатива на президента на Република Азербайджан, г-н Илхам Алиев. Тази инициатива беше подкрепена от повече от 130 членове на ООН, включително държавите от Движението на необвързаните страни, а специалната сесия беше насрочена за 10 юли, като понастоящем се договарят подробностите.
По изненадващо предвидим начин Армения изпрати и официално писмо, за да отхвърли инициативата на Азербайджан. Това се случва, докогато всички ние се борим с безпрецедентна за нашето време здравна криза. Случва се, макар Армения да е една от най-тежко засегнатите от COVID-19 държави. И също макар всички да имаме нужда от единство, сътрудничество и подкрепа за най-уязвимите. Ето защо генералният секретар на ООН призова за 90-дневно прекратяване на огъня на фона на COVID-19. Ето защо Съветът за сигурност на ООН след месеци обсъждания и разногласия най-накрая прие първата си резолюция относно COVID-19. Ето защо действията на Армения и нейната войнственост, открито нарушаване на международните норми и принципи и непрекъснато следване на неконструктивна и агресивна външна политика, особено в тези безпрецедентни времена, са лишени от смисъл.
Нападането над Азербайджан, извършено на 12-14 юли 2020 г., и застрашаването на живота както на азербайджански, така и на арменски военнослужещи, както и на други потенциални невинни животи, особено в тези трудни времена, не е панацея за надвисналите проблеми и провали на Армения. Това може да отвлече вниманието за кратко време, но в дългосрочен план няма да доведе до „очакваните“ резултати. Колкото по-рано управляващите в Армения осъзнаят това, толкова по-големи са шансовете им евентуално да изпълнят обещанието си за „просперираща Армения“ и да се справят по-добре със спасяването на хората от COVID-19 и свързаните с това проблеми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
