Представете си да се събудите сутрин и вместо да проверявате прогнозата, за да решите дали да вземете чадър, да се надявате да завали. Защото от този дъжд зависят водата за пиене, готвенето, душът и всички останали нужди на семейството ви.
За Брок и Анна това не е екологичен експеримент или приключение за няколко седмици. Това е домът им.
Двамата американци се отказват от просторна къща в предградията и се преместват в малка дървена постройка, сгушена сред Скалистите планини. С тях са трите им момчета – Самюъл на четири години, Джуда на две и Тайтъс, който е едва на шест месеца.
Сега слънчеви панели произвеждат електричеството им, снегът и дъждът осигуряват водата, а част от ежедневието им минава в ремонти, работа около къщата и преодоляване на изненадите, които планината поднася.
Историята на семейството, което споделя живота си под името Wild North Family, разказва списание PEOPLE.
Мечтата започнала още преди сватбата
Брок е на 28 години, Анна – на 31. Двамата се познават още от деца, когато живеели в Северна Каролина. Започнали връзката си в колежа, а покрай общата си любов към природата постепенно изградили представата за живота, който искат да имат.
Мечтаели за място, където децата им ще могат да растат сред дървета и планини, а семейството ще прекарва времето си заедно, вършейки истинска работа.
Това не било спонтанно решение, породено от умората на съвременния живот.
През шестте години от брака си двамата внимателно подготвяли промяната.
Живеели в наскоро построена къща с площ около 232 квадратни метра в предградията на голям град. Брок работел като инженер, а Анна, която преди това се занимавала с икономика и писане, се посветила на майчинството и дома.
Постепенно изплатили задълженията си, научили се да разчитат на един доход и организирали професионалните възможности на Брок така, че той да може да работи дистанционно.
През цялото време изучавали слънчевата енергия, събирането на дъждовна вода и възможностите за по-самостоятелен начин на живот.
Целта им била да отгледат децата си по-близо до природата и по-далеч от постоянната необходимост да купуват, бързат и търсят следващото развлечение.
Скрили една подробност от близките си
Когато се появила възможност да купят дървена къща в Скалистите планини, Брок и Анна разбрали, че моментът е настъпил.
Но решили да премълчат една съществена подробност пред роднините и приятелите си.
Новият им дом нямало да бъде свързан с общественото електроснабдяване и водопроводната мрежа.
Анна обяснява пред PEOPLE, че се страхували близките им да не започнат да ги разубеждават, убедени, че семейството няма да успее да се справи.
При самото преместване най-малкото им дете било само на четири месеца.
Петима души трябвало да се поберат в около 93 квадратни метра – по-малко от половината площ на предишния им дом.
Но тесните стаи се оказали само началото на предизвикателствата.
Семейството трябвало само да произвежда електричеството си, да осигурява вода и да поддържа системите, без които един съвременен дом трудно може да функционира.
Въпреки годините на предварително проучване двамата скоро установили, че истинските уроци започват, когато останеш сам срещу повредена инсталация или недостатъчен воден запас.
Един сантиметър дъжд вече е събитие
Най-интересната част от необичайното им домакинство е системата за вода.
Семейството не използва обществен водопровод, нито разчита на собствен кладенец.
Вместо това събира дъждовната вода и водата от топящия се сняг по покрива на къщата.
Инженерното образование на Брок се оказало безценно. Той проектирал и изградил слънчевата електрическа система, инсталирал оборудването за пречистване на водата и се заел с множество други технически задачи.
Покривът на дома е приблизително 93 квадратни метра. Според изчисленията на семейството при валеж от около 2,5 сантиметра той може да събере теоретично над 2350 литра вода, преди да се отчетат неизбежните загуби.
Това е огромно количество за домакинство, което използва водата много пестеливо.
Районът получава средно около 56 сантиметра валежи годишно, а през зимата има и значителни снеговалежи.
В момента резервоарите на семейството побират приблизително 8300 литра вода.
Петимата изразходват около 416 литра седмично, което означава, че при пълни резервоари запасът им теоретично би стигнал за повече от четири месеца, ако не постъпва нова вода.
Само един дъжд от около 2,5 сантиметра може да осигури нуждите им за приблизително месец и половина.
Има обаче важна подробност: водата, събрана от покрива, не се използва направо.
Преди да достигне домашната водопроводна инсталация, тя преминава през два филтъра за механични частици, активен въглен и ултравиолетова обработка. За питейната вода семейството използва и допълнителен филтър.
Системата изисква непрекъснато наблюдение и поддръжка.
Първите резервоари течали, а вътре имало водорасли
Когато пристигнали в новия си дом, Брок и Анна открили, че съществуващите резервоари за вода са повредени.
Част от водата изтичала, а вътре се били развили водорасли.
Наложило се да ремонтират съоръженията, да ги почистят и дезинфекцират.
След това започнали постепенно да ги заравят и покриват, за да ограничат достъпа на слънчева светлина, която благоприятства развитието на водорасли.
Днес двамата вече планират разширяване на системата.
Първата им цел е резервоарите да побират около 19 000 литра, а в по-дългосрочен план – близо 38 000 литра.
Така ще разполагат с по-голям резерв при продължителни сухи периоди.
За тях събирането на дъждовна вода не е просто начин да намалят зависимостта си от инфраструктурата. То е променило и отношението им към природните ресурси.
Преди, както повечето хора, можели да отворят крана, без да се замислят откъде идва водата. Сега всеки литър има значение.
Сутрин стават в 4:30. И не, не всеки ден е идилия
На снимките животът на семейството изглежда като сцена от роман за бягство към природата.
Тиха планина, красива дървена къща, щастливи деца, които тичат навън.
Но действителността често започва със съвсем различни задачи.
Един ден трябва да бъде отстранен нов теч. На следващия планинският път, по който стигат до дома си, е пострадал от ерозия.
Понякога възникват неочаквани усложнения със застраховката на къщата. Друг път в помещенията се появява мишка.
Трите малки деца също изискват непрекъснати грижи, а списъкът със задачи по имота сякаш никога не свършва.
Затова Анна и Брок често стават около 4:30 или 5 сутринта.
Това са тихите часове, в които успяват да свършат част от работата си, преди момчетата да се събудят и денят да се изпълни с движение.
Анна не романтизира новия им начин на живот. Тя признава, че дните им вече са по-смислени и целенасочени, но далеч невинаги спокойни.
И все пак точно предизвикателствата са сред причините да харесват живота в планината.
Двама бивши спортисти, които искали повече от фитнес
Преди да се посветят на семейството и новия си дом, и Брок, и Анна били състезатели на високо университетско ниво в САЩ.
Физическото натоварване не ги плаши. Двамата обичали планинските преходи, къмпингуването и приключенията сред природата още преди преместването.
Но с времето започнали да усещат, че не им е достатъчно просто да ходят на поход през уикенда или да се записват на поредното спортно занимание. Искали физическият труд да има конкретен смисъл и да бъде част от общото им ежедневие.
В планината открили точно това. Там изграждането на система за вода, поправянето на пътя или подготовката за зимата не са хоби. Те са необходими за живота на семейството.
Всяко ново умение има практическа стойност, а част от тези знания един ден могат да бъдат предадени на децата.
Три момчета, за които гората е огромна детска площадка
За Брок и Анна най-важният резултат от преместването не може да бъде измерен нито в киловати, нито в литри вода.
Той е свързан с детството на синовете им. Самюъл, Джуда и малкият Тайтъс растат сред природата, а игрите на по-големите момчета често продължават извън стените на къщата.
Те прекарват време в разходки, откриват нови места из имота и придружават родителите си на походи.
Брок и Анна строят с децата си дървени крепости сред дърветата и се стараят да ги включват в подходящи за възрастта им дейности. Родителите се надяват момчетата постепенно да придобият увереност и практически умения, които трудно биха усвоили по същия начин в градските предградия.
Преди преместването семейството често напускало дома си в търсене на следващото забавление.
Сега самият дом се е превърнал в мястото, където се случва най-интересната част от живота им.
Един милион души следят семейството, което избяга от цивилизацията
Животът извън електрическата и водоснабдителната мрежа съвсем не означава живот без интернет.
Точно обратното. Под името Wild North Family Брок и Анна разказват за ежедневието си в YouTube, Instagram и TikTok.
Общата им аудитория надхвърля един милион последователи.
Показват как поддържат системите си, как се справят с проблемите, какво ремонтират и как организират семейния живот. Те не смятат, че самостоятелността непременно означава изолация.
В планината са открили общност от съседи, които си помагат при трудни задачи и споделят опита си.
Има и една по-лична причина да ценят мястото, на което живеят.
Дървената къща е построена от техния приятел Тод, който им помогнал имотът да стане финансово достъпен за тях.
Двамата се надяват със своя живот и грижите за дома да запазят следата, оставена от него.
По-малко удобства, но повече смисъл
За повечето хора размяната на голяма съвременна къща срещу малък дом без централно водоснабдяване и електрическа мрежа вероятно изглежда като крачка назад.
Брок и Анна обаче не измерват успеха си с квадратните метри, удобствата или вещите, които притежават.
За тях по-важно е усещането, че изграждат нещо заедно и че ежедневието им има посока.
Анна обобщава избора им с една проста мисъл: „Ако търсехме удобството, щяхме да останем в предградията.“
Двамата вярват, че животът, който са избрали, дава на семейството им нещо по-ценно от комфорта – възможността да бъдат по-самостоятелни, да прекарват повече време заедно и да създадат дом, който може да служи на следващите поколения.
