В Япония дори най-обикновеният жест може да разказва цяла история. Един поклон невинаги е просто поздрав, махването с ръка не е подходящо за всеки, а начинът, по който се обръщате към друг човек, може да издаде колко добре познавате местната култура.
За хората отвън японският език на тялото понякога изглежда объркващ. За да изразим неодобрение или да помолим за нещо, тук можем да използваме различни части на тялото или да движим ръцете си в посока, противоположна на тази, с която са свикнали хората от други култури.
Но в Япония, където добрите обноски и етикетът се ценят изключително високо, езикът на тялото е могъщо средство за общуване. За посетителите той е и един от най-непосредствените начини да се докоснат до нашата култура.
Един поклон не е просто поздрав
Да вземем например обикновеното сбогуване. То може да изглежда съвсем различно в зависимост от това с кого се разделяте.
Когато се сбогувам с приятел на моята възраст, обикновено му махам с ръка. Но ако се разделям с по-възрастен човек, вероятно ще се поклоня – дори да го познавам много добре.
Никога няма да посоча някого с пръст, независимо колко близки сме. А ако се срещам с човек за първи път, няма да му подам ръка за ръкостискане.
Можете да срещнете тези неизречени правила навсякъде – сред тълпите около популярните туристически забележителности, в традиционните японски заведения идзакая или в обществения транспорт.
За да ги разберете обаче, трябва да знаете нещо съществено: в Япония всяка форма на общуване е дълбоко повлияна от осъзнаването на отношенията между хората.
Защо дори една година разлика във възрастта има значение?
Дори човек, който е само с една година по-възрастен от вас, може да бъде възприеман като ваш сенпай – старши по възраст или опит.
Затова аз ще се поклоня на някого, който е по-възрастен от мен. Ще направя съвсем лек поклон пред познат, посетител или служител, който ме обслужва, казва авторката на статия по темата в BBC Мидзуки Учияма.
Но ще махна с ръка на човек на моята възраст или на някого, когото наричаме кохай – по-младши по възраст, стаж или опит.
Дълбочината на поклона също има значение. Колкото по-ниско се навеждам, толкова по-силно уважение, благодарност или извинение изразявам.
Така един привидно прост жест може да предаде нюанси, за които в други култури биха били необходими няколко изречения.
Омоияри – изкуството да мислиш за другите
Има още едно понятие, без което трудно бихте разбрали японския език на тялото. Това е омоияри.
Думата често се превежда като „загриженост за другите“, но значението ѝ е по-дълбоко. Омоияри означава да си представиш как се чувства човекът срещу теб и да съобразиш поведението си с неговите чувства.
Именно затова жестовете ни обикновено са сдържани. Не обичаме шумните, преувеличени движения, които могат да привлекат ненужно внимание или да обезпокоят околните.
Уважаваме личното пространство на другите и обикновено поддържаме известна физическа дистанция при общуване. Докосването е запазено за по-специални случаи.
На оживени обществени места се стараем незабележимо да правим път на останалите. Дори за това съществува специален жест с ръка.
Не всеки жест крие тайно послание
Разбира се, не всички японци общуват по един и същи начин. Не бива и да търсим скрит смисъл във всяко движение.
Например вдигнатият палец обикновено означава същото положително послание, което носи и в много западни държави.
Но за чужденците, които посещават Япония, умението да разчитат местния език на тялото може да се окаже безценно.
Дори да не говорите нито дума японски, познаването на тези неписани правила ще ви помогне да общувате по-естествено, да избягвате неловките ситуации и да установявате по-близък контакт с хората.
И всичко това – без да произнесете нито една дума.
