София
Смъртта на руския писател и интелектуалец Александър Солженицин е широко коментирана днес в западния периодичен печат. В повечето от коментарите са отразени противоречивите чувства, които пораждаше личността на Солженицин приживе.
Френският в. "Монд" припомня, че руският писател почти винаги е срещал доста резервиран прием на Запад. Той сякаш притесняваше хората, най-вече с решението си да се завърне в Новата Русия през 1994 г. Тогава хората започнаха да се питат как трябва да се разбира неговата подкрепа за руския президент Владимир Путин, който на Запад беше представян до голяма степен като олицетворение на злото. Притесняващи бяха и патриотичните позиции на Солженицин, който одобряваше войната в Чечения, както и настояването му за въвеждането на смъртно наказание за терористите, припомня френският всекидневник.
Светът отдава почит на бореца срещу произвола, на човека, който три пъти се пребори със смъртта, въплътена от войната, лагера и тежката болест, пише френският "Фигаро".
Умря душата на Русия, допълва френският всекидневник "Либерасион" по същата тема. Изданието припомня обаче, че в последните години от живота си Солженицин си е навлякъл доста критики заради дружбата си с бившия руски президент Владимир Путин, на която мнозина гледаха като на странен парадокс. Това приятелство между бивш затворник и бивш офицер от КГБ си остана неразбрано, допълва всекидневник и припомня, че Солженицин е бил обвиняван и в антисемитизъм заради книгата си "Двеста години заедно", посветена на историята на евреите в Русия.
Британският "Индипендънт" също припомня за странното приятелство на Солженицин с Путин, навлякло му доста критики. За приятелството на Солженицин с Путин пише и британският "Таймс". Според изданието има странна ирония в това, че Путин - бивш служител на КГБ, изпратило Солженицин на
заточение заради антисъветска дейност, сега заявява, че Русия се гордее със Солженицин. Всекидневникът припомня, че приживе писателят е вярвал силно в специалната мисия в света на Русия,
позиция, която беше възприел и Путин, за да оправдае все по-влошаващите се отношения на Москва със Запада.
Това сходство в позициите е в основата на връзката на Солженицин с Путин, която е един от най-интригуващите иронични факти от последните години от живота на писателя, коментира "Таймс". Чрез това приятелство Солженицин разочарова правозащитните организации, които критикуваха Путин за неговия авторитарен режим. Солженицин призна в интервю за германското списание "Шпигел", че миналото на Путин на агент на КГБ не го притеснява, защото Путин не е бил следовател, нито пък началник на лагер в Гулага. Според Солженицин работата на Путин в КГБ, подобно на работата на който и да е било човек в чуждо разузнаване не е негатив за която и да е било страна, допълва
"Таймс".
Британският "Дейли телеграф" се спира на главно таланта на Солженицин. Някои писатели могат да бъдат аплодирани, защото не се интересуват от обществото и просто концентрират усилията си върху стила. Солженицин не беше от този род писатели. Той нямаше стил, но за него, пък и за света беше въпрос на чест Солженицин да влезе в спор чрез творчеството си със злото, където и да се намира то, отбелязва всекидневникът.
Друг британски всекидневник - "Гардиън", отбелязва странния факт, че нищо от написаното от Солженицин в годините на свобода - тоест по време на изгнаничеството му във Върмонт и докато живя в постсъветска Русия - не е успяло да си спечели същата слава, като онези книги, написани от него по време на съветския режим.
Италианският в. "Република" отбелязва, че при завръщането си в родината си след краха на СССР, Солженицин не среща радушен прием, който може би е очаквал, и че враждебността срещу него не е изчезнала. Последната беше подхранена от неговите най-нови творби, в които той критикуваше властта на новите олигарси и упадъка на съвременна Русия. Солженицин осъди и Бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 г., като ги сравни с тези на Хитлер. Едва след 2000 г. той успя да се сдобри отчасти със своята обична родина, като се срещна за първи път с президента Путин, пише изданието.
Мнозина гледаха на Солженицин като на безсмъртен човек, пише италианският "Стампа". Той преживя революцията, войната, Гулага, рака, КГБ, изгнаничеството, оцеля при всички тези най-лоши неща, които могат да се случат на едно човешко същество, допълва изданието.
Американският "Вашингтон пост" отбелязва, че животът и творчеството на Солженицин за доста хора си останаха неразбрана война срещу комунистическия режим.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
