Бизнесменът Григорий Лучански, основател на международната група за търговия със суровини "Нордекс“ и един от първите мултимилионери в постсъветското пространство, е починал във Виена, съобщава "Агентство“. Той е издъхнал на 20 октомври на 81-годишна възраст. Поклонението ще се състои на 25 октомври на еврейското гробище в Рига.
Името на Лучански се появяваше в международни разследвания за организирана престъпност и пране на пари, а публикации за него станаха повод за широко отразени съдебни дела. Бизнесменът оспорваше отправяните срещу него обвинения, като спечели дело за клевета срещу британския вестник "Таймс“.
Лучански беше и дългогодишен делови партньор на московските власти. Разследващото издание "Проект“ също го свързва с високопоставени представители на кметската администрация в руската столица.
Григорий Лучански е роден през 1945 г. в Ташкент. След като завършва Московския институт по стомана и сплави, е разпределен на работа в Латвийската ССР. Там оглавява републиканския щаб на студентските строителни отряди и заема поста заместник-ректор на Латвийския държавен университет.
През 1983 г. е осъден на седем години затвор за кражба на университетско имущество. Освободен е условно предсрочно през 1985 г. Самият Лучански обясняваше наказателното дело с интриги на тогавашния ръководител на латвийския КГБ Борис Пуго.
През 1990 г. в Австрия е регистрирана групата "Нордекс“. Само три години по-късно тя вече е сред петте най-големи износители на петролни продукти от държавите от Общността на независимите държави (ОНД), а оборотът ѝ се оценява на приблизително 2 млрд. долара.
През 1993 г. "Нордекс“ участва в доставки на руски петрол за Украйна срещу хранителни продукти. Компанията е обвинена, че е завишила цените на доставките и е реализирала печалба от 30 млн. долара.
Групата е свързвана и с дейността на дружеството "Колумб“, обвинено в незаконен износ на 30 000 тона рафинирана мед от Русия в средата на 90-те години. По този повод Лучански твърдеше, че е искал да помогне на скулптора Зураб Церетели и да поддържа добри отношения с тогавашния кмет на Москва Юрий Лужков.
Между 2003 и 2011 г. контролираната от Лучански Московска автомобилна компания (МАК) управлява автомобилния завод ЗИЛ. След прекратяването на договора ЗИЛ предявява иск срещу МАК за около 1,1 млрд. рубли, но губи делото.
Контактите на бизнесмена достигат и до висшите политически кръгове в САЩ. През 1993 г. той се среща с президента Бил Клинтън на събитие за набиране на средства за Демократическата партия. През 1995 г. получава покана за друга вечеря с президента, която впоследствие е оттеглена заради подозрения за негови връзки с организираната престъпност.
В средата на 90-те години Лучански е заподозрян в участие в незаконен превоз на оръжие с транспортен самолет Ан-124, собственост на "Нордекс“. Предприемачът отричаше някога да е търгувал с оръжие.
През 1994 г. руският заместник-министър на вътрешните работи Михаил Егоров заявява пред американския Сенат, че "Нордекс“ фактически се ръководи от чеченец на име Умар, чийто брат е свързан с наркотрафик. По-късно руското вътрешно министерство обявява това твърдение за грешка.
В разследване за руската организирана престъпност от 1996 г. американското списание "Тайм“ представя Лучански като човек, когото мнозина смятат за "най-опасния престъпник в света, срещу когото не е повдигнато обвинение“. Това е характеристика на изданието, а не съдебно установен факт.
В същата публикация списанието описва контактите му с руския премиер Виктор Черномирдин, вицепремиера Олег Сосковец и представители на администрацията на Борис Елцин.
През 1999 г. британският "Таймс“ също публикува твърдения, свързващи Лучански с пране на пари и организирана престъпност. Бизнесменът завежда дело за клевета срещу вестника и го печели.
През 2021 г. самият Лучански заявява, че в началото на 1993 г. е оказал финансова подкрепа на първия кмет на постсъветска Москва Гавриил Попов и на бившия изпълняващ длъжността министър-председател на Русия Егор Гайдар.
